Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение - в къщата на бабата.
Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка - субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.
Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин - чрез изяждане на жертвата.
Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.
С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.
*престация - правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат
Юридически прочит на "Юридическия прочит на Червената шапчица". Сравнително грамотно написана статия, но с две забележки. 1. Претенцията (а не престацията) е правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е самият дължим резултат. "Да престира" означава "да изпълни задължението си". 2. "Опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формиралА умисъл към други престъпления." Една "мисъл"; но един "умисъл". Правилно е да се каже "в съзнанието му се формирал умисъл за престъпление" Иначе свежо е написано, допада ми: )
Единственото, което ми идва на ум е, че вълкът не е бил единак.
Започнах да чета и още в началото - "От другата ЧАСТ на горските територии"!?!? Ясна е идеята, но се надявам в работата си като юристи обърщате внимание и на детайлите.
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж... - СТ-Т-ТОЙ!!! – ревнал глас току в ухото й и от храсталака се показала главата на Вълка с опулени, страшни очи. – КАКВО НОСИШ В К-КОШНИЦАТА?! - Ами, за баба разни неща... – уплашено промълвила Червената шапчица. - К-К-КАКВИ НЕЩА? – креснал Вълкът. - Ами-и-и, питка, сиренце... - А Т-Т-ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ НОСИШ ЛИ?! * * * Поука: Нуждата генерира престъпност. Препоръка: Дянков и Цветанов да обсъдят въпроса и да се разберат. Уточнение: Освен ако не са се разбрали отдавна.
"...Там срещнала Вълка - субект..." многократно арестуван от родната полЮКция, но благодарение на нереформираната и корумпирана съдебна система - оправдан, въпреки всички съвестно събрани ( негодни ) доказателства! Както казва един титан на юридическата мисъл: "Ние ги фащаме, те ги пускат"
А така звучи приказката в нейният строг академичен прочит на латински. Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika? Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra… Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela? Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!
Любимите ми вицове, свързани с Червената шапчица са: На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита: - Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи? - Тц, само един вълк с оксижен. и другият Какво е това: Мъничко червеничко, стърготини хвърчат? Отговор: Червената шапчица прави свирка на Пинокио.
Браво на автора. Прекрасно чувство за хумор.
най-добрата статия, четена от мен, досега тук! поздравления на хитро-умника!
Не е точно прерасказана,Вълкът не е извършил убийство,защото бабабата и Червената шапчица не са умряли в резултат на изяждането им.Освен това ловецът не е орган на властта,а изкормването на вълка може да се тълкува като неизбежна отбрана.Освен това вълкът не се е опитал да сключи договор за дарение,а за превоз на стоки,с намерение да ги присвои.(опит за измама).Освен това вълкът е присвоил чужда самоличност(на бабата).Наказанието на вълка е не изкормването му,а напълването на стомаха му с камъни,което от където и да се погледне е непредвидено в закона наказание жестоко и необичайно наказание.Но понеже ловецът не е орган на властта е извършил престъпление от вида умишлено нанесена телесна повреда,причинила смърт.Ловецът не е имал умисъл вълкът да падне в кладенеца и да умре,но това очевидно е в причиноследствена връзка с напълването на стомаха му с камъни.