16-годишният И Джей Монтоя има мускулестите рамене на футболен играч и лъскава, черна плитка на гърба. Той е член на Санта Ана Пуебло - едно от 22-те племена в Ню Мексико. В резервата Монтоя живее с майка си и по-възрастния си брат в каравана на края на неравен непавиран път, на около 50 км северно от Албакърки.
Събуждайки се в 6 сутринта, за да пътува 2-3 часа до училище, Монтоя сваля чифт слушалки с кънтящ от тях хеви метъл. Той спи с мощния звук на Rush, за да заглуши шума, който вдига 20-годишният му брат, отпаднал от училище, и приятелите му, които цяла нощ купонясват в стаята на Монтоя. Наричат я "мъжкото леговище".
Ако не вали толкова силно, че непавираният път, до който живее, да е непроходим, ако белият седан на майка му не е повреден тази сутрин, и ако тя има пари за бензин, както и 2 долара, които да даде на И Джей за градския влак и автобуса, той ще може да измине пътя до училище за два часа.
Разпадащата се Америка
Кратката история на Монтоя е неизпятата ода за рушащата се инфраструктура на Америка - мостове, пътища, питейна вода, канализация... списъкът продължава до безкрай. На практика всичко, на което американците разчитат за ежедневния си живот - и никога не се замислят за него, докато не се повреди.
Според Американското общество на гражданските инженери в следващите пет години САЩ ще се наложи да похарчат над 1 трилион долара само за поддръжката на това, което вече е построено.
В индианските резервати положението е дори още по-тежко. Щатът Ню Мексико пресмята, че се нуждае от 1 млрд. долара, за са се справи с такива ежедневни проблеми като липсата на чиста вода, канализация, добри пътища и електричество.
"Индианците са под опеката на държавата", казва секретарят по индианските въпроси на Ню Мексико Алвин Уорън. В замяна на слагането на оръжието, коренното американско население е получило гаранции, че държавата ще удовлетвори базовите му потребности. "Това означава, че правителството носи отговорност за проекти от рода на прокарването на водопровод и електричество до резерватите, където дори в началото на XXI век и двете липсват."
Нормално е инфраструктурата да е доста далечна тема за тийнейджър. Но Монтоя изброява обширен списък с пречки - от лоши пътища до срутени сгради - заради които не може да стигне до училището.
В резервата най-опасното място е повреденият обществен басейн. "Възрастни водят долу в него деца, за да ги напиват с алкохол", разказва Монтоя. Решението според него е: "Или да бъде поправен, или взривен."
Децата взимат наркотици, тъй като нямат какво друго да правят.
Баскетбол, бейзбол, футбол - Монтоя се записва за всеки спорт и се включва във всякакви дейности след училище, за да остава колкото може повече време далеч от резервата. "Заетостта ме държи настрана от проблемите", казва Монтоя на връщане от училище.
Паркирали сме пред караваната му в нает бял джип. Около нас в мрака има счупена бебешка количка, раздрънкано волво, изхвърлен неизвестно от кого боклук, разсипан по земята. Виждал съм подобен тип хаос в лагери за бежанци в Източно Конго и цигански катуни в Рим, но не и в Америка.
От всичко, което прави, Монтоя най-много се гордее с грижите за поне девет кучета, които е отгледал - Брайън, Зоуи, Уафълс и други. Той се гордее, че те са умрели от "естествена смърт", че нито едно от тях не е излязло на близката магистрала и не е загинало там.
Училището като семейство
Той оглежда двора с погледа на оцелял корабокрушенец. "Училището е моето семейство," заявява Монтоя. В момента е в десети клас в Native American Community Academy, частно училище за близо 400 индиански деца. Според него училището е единственото, което го спасява от отпадане от образованието и пристрастяване към наркотиците - или нещо дори още по-лошо.
При индианските деца между 15 и 24 години вероятността да извършат самоубийство е около 4 пъти по-голяма в сравнение с останалите, твърдят от американското министерство на здравеопазването. Няколко фактори допринасят за тези потресаващи статистики: разпадащи се училища, безработица, изолация в резервати или вътрешни градове.
"Честотата на самоубийствата е толкова висока, тъй като няма никакви развлечения", казва Уорън.
Елитното училище на Монтоя - Native American Community Academy, е един от новаторските опити да бъде разчупен този цикъл на изолация. Преди няколко години неговият основател и директор Кара Боброф решава да открие частно училище. За първи път в историята тя събира представители на университета в Ню Мексико и обществената образователна система в полза на индианските деца.
С четиристотин възпитаници от 6 до 12 клас, NACA в момента са изпълнили няколко метални временни постройки, разположени на покрит с чакъл парцел в "международния район" на Албакърки.
Втора категория
Мястото, на което е разположено училището, се смята за временно. Боброф е събрала $12.6 млн. долара, за да откупи терена, където училището би трябвало да се намира. Но главно заради бюрократични спънки засега строителството не е започнало и учениците са във временните постройки. И по очевидни причини вятърът създава особени проблеми.
За тези ученици, свикнали да се чувстват като граждани втора категория, посещаването на училище в подобни временни "сгради" е деморализиращо. Ситуацията е допълнително усложнена от факта, че са точно до съседното държавно училище.
NACA нямат гимнастически салон, трапезария, баскетболен корт, библиотека и други удобства, така че се налага да молят да ползват тези на съседното училище - било за танци или спорт. Това също води до проблеми. Миналата година Монтоя почти се сбил по време на обяда в съседното училище.
"Едно от децата там ме нарече мръсен малък индианец", казва той. Оскърблението не е било нещо особено - допълва. Повечето деца в NACA са свикнали на подобни обиди в предишните си училища.
