„Предлагам за председател на Държавната агенция за национална сигурност да бъде избран г-н Делян Славчев Пеевски". И бум.
С тези думи, изречени от парламентарната трибуна на 14 юни 2013-та година, премиерът Пламен Орешарски навлезе в трайно мъчителен управленски период.
БСП преживя вътрешен взрив, „Атака" се сведе до ролята на златен пръст, ДПС не пострада, а Бойко Борисов обясни, че горкият Пеевски бил инсталиран в ДАНС, за да свърши черната работа на неговите врагове - да го убие.
С тези думи на Орешарски, продиктувани му от #Кой, много хора разбраха за Делян Пеевски - следовател със скромен стаж от само 7 месеца, защото през останалото време беше председател на борда на директорите на пристанището във Варна (по онова време 21 годишен), заместник-министър, отсъстващ депутат и син на майка си.
След гласуването Делян Пеевски положи клетва. "ДАНС вече ще работи, няма да се говори само, както беше в миналото. Със сигурност няма да има разчистване на сметки", коментира веднага след избирането си той.
Часове след вкаменяващото дори за червените депутати гласуване - за 15-тина минути и без дебат, се появи прословутото отворено писмо, подписано от „Един успял мъж на 33", защото жълтите павета бяха наводнени от протестиращи. Срещу него.
Медийна звезда
Пеевски, тогава притежаващ стар Опел и 50 000 лева в банкова сметка, се отказа уж благородно, след като в интервюто за Валерия Велева, взето от кабинета му в ДАНС, той обясни, че го прави в името на България. Дали някой му повярва? Недоволството продължи цяла година.
Пеевски потъна в мълчание, оставайки Станишев, Орешарски и Местан да парират въпроса кой го предложи за шеф на могъщата служба и да ръсят глупости от сорта на: „Видях, че той преживя дълбок личностен катарзис", „Не си спомням чие беше предложението" и „Пеевски е демонизиран".
Докато всички го обсъждаха, той през цялото време тихо и кротко мълча. А МВР се чудеше колко по-измислен брой на протестиращите да огласи, дали празът и тоалетната хартия са провокации, откъде да докара още ченгета на жълтите павета и как да заварди Народното събрание с метални барикади.
Докато премиер и депутати се провираха през заграждения и жива плът, за да отидат на работа, Пеевски го нямаше. Разбираемо, тогава той беше в правен казус - можеше ли да остане депутат, след като веднъж вече е избран за шеф на ДАНС и е положил клетва.
Неговата теза, изразена в писмото до медиите, беше, че той не е встъпвал в длъжност като председател на ДАНС. Както реши и Конституционният съд на 8 октомври. Междувременно председателят му проф. Димитър Токушев се оказа блокиран в зала 272 от група студенти, която прерасна в цялостна окупация с искане за оставка на правителството.
Тогава Пеевски пак проговори. Пак с писмо: „Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран - основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена".
Това даде нов тласък на протеста, а Пеевски, доказан депутат, се активизира
Той нападна съюза между „контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес". И твърдеше, че истинският въпрос е кой не му е позволил да стане шеф на ДАНС.
Писмото отклони вниманието към печатницата в Костинброд и президента Плевнелиев, обвинен, че „официализира политическия цинизъм". Така започнаха контрапротестите, в които БСП плашеше с обречена процедура по импийчмънт, и медийната война между двете големи медийни групи.
Пеевски надигна глас срещу Цветан Цветанов, заплашвайки го публично, че ще си получи заслуженото, а после двамата изпаднаха в режим на преброяване на срещи и обвинения за натиск над прокуратурата. Е, Цветанов стана подсъдим по три дела, а още никой не е разбрал какво стана след журналистическите разследвания за имотите на фамилията на Пеевски и Кръстева.
На 10-ти февруари депутатът от ДПС призна за поредица срещи между двамата и за оказан натиск от страна на Цветанов за налагане на определени назначения в съдебната система. Получи се война на справки и интервюта, в която Цветанов и Пеевски си прехвърляха не кой да е, а главния прокурор Сотир Цацаров.
Това не бе достатъчно, защото Пеевски обяви, че има синдром всички в държавата да оправдават греховете си чрез него.
Една година по-късно
Сега опорната точка е, че страницата „Пеевски" вече е затворена. Той се яви на избори - и бе избран за европейски депутат. Някои го приеха като гавра, други - като естествено развитие за „млад, образован и успял" политик, който да е представител на България в Брюксел.
В крайна сметка обаче това показа, че ДПС са достатъчно силни - Пеевски беше избран и като кандидат за евродепутат с чист и изпран имидж.
„Не чух за една година нито едно стойностно обвинение срещу мен. Все се чува - „Пеевски, Пеевски, кой, кой?" За кое кой? Ако бях чул някакво обвинение, бих се оттеглил като цяло от политиката. И през това ще мина, но когато всичко свърши, кой ще ми се извини?", попита Пеевски в изборната нощ на 25 май, оттегляйки се уж благородно и от поста в Брюксел.
За тази една година майка му продаде медийния си бизнес, разни хора ровеха в имуществените му декларации, но какво от това. Сега Пеевски се разделя с партньора си Цветан Василев. И това навярно го интересува много повече, отколкото факта, че разни булевардни вувузели и тъпани бият и питат Кой.
