Александър Смирнов никога няма да забрави еуфорията си от август 1991. По това време той е студент в Ленинград и изглежда слаб и блед. В утрото на 20 август 1991 излиза на централния градски площад и вижда море от хора, участващи в една от най-големите демонстрации в Русия. Ден по-рано е започнал военен преврат.
Неуспелият опит за "пуч"
Ръководителите на КГБ, армията и полицията, както и някои други твърдоглави комунисти изтръгват контрола над Съветския Съюз от ръцете на президента Михаил Горбачов, вкарват танкове в Москва и обявяват извънредно положение. В отговор стотици хиляди души от цялата страна излизат по улиците, за да спрат завръщането на комунистическата държава.
"Бяхме готови да легнем пред танковете," спомня си Смирнов. Някои хора в Москва действително го правят. Само три дни след началото на военния преврат гражданската съпротива го осуетява. На 22 август лидерите на пуча са арестувани, а Съветският Съюз никога не се завръща. Четири месеца по-късно, по Коледа, той бива окончателно ликвидиран.
Първият инстинкт на Смирнов след демонстрациите е да документира случилото се. Студентът по история започва да колекционира ръчно направени плакати, ленти, съдове и прибори, които хората са използвали при барикадирането на Москва и Ленинград. Той подрежда в каталог всичко, което успява да открие, и вярва, че събитията от август 1991 ще се превърнат в един от най-гордите моменти от историята на Русия.
През следващите 20 години той пътува из страната, събира якетата и противогазите, които хората са носили по време на съпротивата, и снимките, които са заснели на протестите. По повод 20-та годишнина от тези събития, колекцията е изложена в Държавния музей на руската политическа история в Санкт Петербург.
Експозицията обаче претърпява тотален провал: "Няколко учители по история доведоха класовете си и някои от демонстрантите дойдоха да си припомнят случилото се," казва Смирнов. "Но всички ни питаха защо мястото е толкова малко и как така там няма почти никой".
Никой не се вълнува от годишнината
Вече 20 години в Русия липсва официално почитане на събитията, които са я превърнали в независима държава. Докато повечето бивши съветски държави отбелязват деня на своята независимост с паради и политически речи, руското правителство не удостоява своята годишнина дори с нещо скромно от рода на възпоменателна пощенска марка.
Нито един от настоящите лидери на държавата - в това число министър-председателят Владимир Путин и президентът Дмитри Медведев - не споменаха публично годишнината, а висш представител на партията на Путин - Сергей Неверов, дори заяви, че този ден не би трябвало да бъде празнуван, тъй като би могъл да предизвика повторение на протестите от 1991.
"В наши дни се опитваме да обединим гражданското общество и да не позволяваме повторението на тези събития", обяснява Неверов.
Руската бюрокрация охотно се подчинява на тези призиви. Единствената държавно финансирана изложба в Русия, която отбелязва августовските протести, е колекцията от противогази на Смирнов, натъпкана в неприветливо място с размерите на гарсониера.
Една от основните забележителности на експозицията - серията от антикомунистически лозунги от демонстрациите през 1991, се е наложило да бъде доставена от музей в Лос Анджелис: те вече не са в Русия.
В неделя пък бе нанесена най-голямата обида върху годишнината: министерството на отбраната отказа да изпрати почетна гвардия, която да положи венци на гробовете на трима младежи, убити по време на демонстрациите.
Начело на страната са възпитаници на КГБ
В известен смисъл отказът на властите е разбираем. За Кремъл и много от неговите поданици падането на комунизма означаваше загуба на цяла империя, а последвалият хаос лиши милиони руснаци от прехрана. Надеждите, които вдъхновиха хората да протестират срещу комунистическия преврат, се превърнаха в разочарование.
Въпреки че гражданите възстановиха някои от правата си след падането на СССР, демокрацията в класическия й вид просто не се случи в Русия и някои елементи от стария режим бавно се завръщат.
Дори Борис Елцин, който поведе демонстрациите през август 1991 и пое поста на руски президент след успеха им, скоро след това започна да отслабва законодателството и да затвърждава контрола на Кремъл. Неговият наследник Путин, който наблюдаваше падането на Съветския Съюз от поста на КГБ офицер в Германия, само допринесе за затвърждаването на този процес.
"Би трябвало да бъде ясно защо властите игнорират този празник", коментира Лев Пономарьов, един от водещите защитници на човешките права в Русия. "Основната сила зад военните преврати през 1991 г. бе КГБ, а хората от днешната власт са точно от там. Защо им е да празнуват нещо, което за тях на практика е поражение?".
И наистина, в един от най-цитираните коментари, Путин нарича залеза на Съветския Съюз "най-голямата геополитическа трагедия на XX век".
Мъгляви спомени за събитията от 1991
Много руснаци са съгласни с това твърдение и сега. В проучване, публикувано миналата седмица, 10% от анкетираните са заявили, че рухването на комунистическата империя е победа за демократичните сили, докато почти половината от останалите са на мнение, че държавата е поела по грешен път.
Дори по-притеснителен е фактът, че повечето руснаци не помнят особено много от случилото се. Друго проучване, проведено от държавната изследователска агенция "ВЦИОМ" констатира, че 72 на сто от анкетираните не могат да назоват името на нито една политическа фигура, взела участие в комунистическия преврат. Едва четвърт от запитаните знаели, че Елцин е бил лидер на съпротивата.
"Изглежда живеем лишени от памет в период, в който части от историята се заличават" твърди Генади Бурбулис, държавен секретар на Елцин след разпадането на СССР. Една от големите грешки на партията на Путин "е в мисленето, че съзнанието на хората не трябва да бъде стимулирано, а напротив - приспивано", казва Бурбулис. "Лишени сме от култура за съхраняване на националната памет".
Опозицията не успя да капитализира годишнината
Събитията от август 1991 печелят вниманието на руската опозиция през последните години, което от своя страна ги превръща в център на демократичната реторика.
В понеделник вечерта активистът за човешки права Пономарьов повежда демонстрация до площада "Пушкин" в Москва, където на импровизирана сцена виси надпис "20 години от мирната демократична революция". Но този път няма и следа от големите тълпи, взели участие в тази революция; на мероприятието присъстват не повече от 300 души, като основната част са възрастни интелектуалци, старателно обкръжени от полицейски кордон. По залез слънце всички отдавна са се разотишли.
Междувременно за историка Смирнов приключва поредния ден на изложбата, която според собствените му думи все още привлича единствено "утайката на интелигенцията". Това са същите хора, казва той, които взеха участие в демонстрациите през 1991 г. и са чакали по опашки през 80-те години, за да посетят изложби за съветската история.
По това време политиката за гласност на Горбачов позволи първия честен поглед към миналото на Русия и историческите музеи започнаха да показват изложби за затворническите лагери на ГУЛАГ и сталинските чистки през 30-те.
"Стотици хора тогава стояха на опашки с часове, за да видят тези изложби", споделя Смирнов. "Тогава те бяха изумени - и чувстваха, че наистина проглеждат отвъд невежеството за своето минало". Но дали по стечение на обстоятелствата или пък по собствен избор много от тях сега отново си затварят очите.
