Писмо до бъдещите студенти

Когато днес ви пиша, бъдещи студенти, аз съм трети курс в най-добрия университет в държавата. Годината е 2012-а.

Ако вие не знаете за съществуването на този университет, значи проблемите, за които сега ще ви говоря, са останали неразрешени. Ако обаче той все още е най-добрият, е имало успех.

След две седмици, колеги, започват ежегодните преяждания в СУ. Първите започват в края на януари, а вторите в средата на юни.

Тогава, ние, сегашните студенти, засядаме в мъченическата позиция да прочетем максимален брой научен материал за минимално време, като пропорциите са магически - 300 стр. за 1 ден, 1000 стр. за 2 дни.

Дано се учудвате, мили колеги, защото само учудването ще ви спаси от потъването в границите на простотията, аномията и безгласието. Ние за жалост тук, засега, сме се закрепили спасително именно към тях. В голямата си част не се учудваме защо библиотеките не работят след 20 часа, защо са пълни само през сесията, защо сме неспособни да си намерим приятна работа, защо не успяваме в живота.

Ще сгрешите обаче, колеги, ако посочите сегашните студенти като виновни.
Всъщност, ние сме продукт. Ние сме научени да действаме по определена система, в която самоинициативността е издигната в облаците. И неслучайно е именно там, защото нямаме криле, така поне ни казват, оставаме на земята и се боричкаме с келепир.

Колеги, в бъдеще се надявам да разберете какво стои зад думите творчество, креативност, работоспособност, движение. А не противоположните им, които изграждат днес нашите ламаринени граници - наизустяване, преписване, мързел, застой.

И искам да ви напомня, колеги, че ако вие сте антипод на нас, то ще бъде, защото сте обучени от антипод на нашата образователна система. А тя, нашата, колеги, се отличава с това, че студентът разчита най-вече на своя късмет, отколкото на работата през годината.

Аз силно се надявам, че вие няма да имате никаква представа какво се крие зад думата "сесия" и се извинявам, ако сега я научавате от мен. Извинявам се, защото тя е догма. Тя те затваря, ограничава, заглушава. Показателно е, че излезлият от нея е един и същ с останалия на поправка във всички аспекти, дори в късмета... да му се падне един от петте въпроса, които е научил; да препише, без да бъде видян; да спечели преподавателя с мили очи; да уцели в добро настроение изпитващия...

Днес, колеги, ние смятаме, че има една заслужена цел. Да превъзпитаме консервативните ядра в българското висше образование, защото се отвращаваме от възможното му загиване.

Бъдете наясно колеги, ако състоянието на образованието е същото като тукашното описание, към какво ще бъде нужно да се насочите:

- премахнете сесията, за да не консумирате прекалено много информация за прекалено малко време

- предложете да бъдете изпитвани през цялата година, за да докажете достойните си качества

- предложете работите, върху които сте изпитвани през годината, да бъдат такива, че да обслужват творчеството

- направете библиотеката си денонощна, защото ще ви бъде нужна през цялото обучение (тя ще стане вашето студентско, обществено място: там ще се четат, обсъждат и раждат идеите)

- не губете под никакъв предлог своята личност и своето лично мнение, защото страхът и срамът са качество на губещите

И запомнете, колеги, че победите, които ще постигнете във вашето образование, са победи на всеки един студент. Победи, които трябва да ви подсещат винаги, когато някой пишман журналист или политик, ви обобщи като пияници, развратници, използвачи, безделници или ТЕЖЕСТ на държавата.

Отстоявайте вашите чест и достойнства. Държете умовете си будни не през 20 дни от годината, а ежедневно. Бъдете нащрек за неуредици и не забравяйте, какво се крие зад думата "студент" в историческия речник: САМОСТОЯТЕЛНОСТ, РЕШИМОСТ, ЕНЕРГИЯ, ТВОРЧЕСТВО, БУНТ!

Поздрави
Един Студент от СУ

10. 01. 2012 г.