Икуменическият патриарх Вартоломей е живото въплъщение на една древна традиция. От историческото си седалище в Истанбул, Турция, 270-ят патриарх на Константинопол се смята за пряк наследник на апостол Андрей.
Сега той е приеман като "първи сред равни" сред водачите на гръцката православна църква, както и духовен водач на 250 милиона православни християни по света. Но малко от тях са в собствената му родна страна.
"Ние сме малко християнско малцинство," скърби Вартоломей. "Страдали сме заради гръцко-турското противопоставяне, борбата между тях и липсата на взаимно доверие и сигурност. И затова изгубихме много от нашите вярващи."
Някога процъфтяващата гръцка общност в Турция постепенно залязва. Страната е доминиращо мюсюлманска и ръководена от светска власт, която има сложни взаимоотношение с патриаршията.
Ако турските закони, демография и отношение не се променят, Вартоломей може в крайна сметка да се окаже последният патриарх на Константинопол.
"Не сме отчаяни за бъдещето на нашата църква," казва Вартоломей. "Не е лесно, но не е невъзможно."
Анкара не е одобрила нито една кандидатура
Турското правителство може да наложи вето на всеки кандидат, издигнат за поста на патриарх. И то изисква патриархът да бъде турски гражданин. Вартоломей има турско гражданство - но повечето от хората, които са най-подходящи да станат негови наследници, нямат такова.
Така че правителството е предложило да бъде предложено турско гражданство на православни архиепископи отвъд океана. Няколко от тях са кандидатствали за гражданство, но досега нито един не е бил одобрен. (Между другото, Вселенският патриарх Вартоломей отправи молба към премиера Бойко Борисов по време на януарската му визита в югоизточната ни съседка България да подкрепи кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз - бел.р.)
Турското правителство също така отказва да признае титлата "икуменичен патриарх", или ролята на Вартоломей като международен религиозен водач.
Официално той се приема от властите като местен епископ, който ръководи свиваща се общност от няколкостотин гръцки православни граждани. Йорго Стефанопулос е един от тях. "Аз вече съм екзотика в Турция," коментира той. "Някога бяхме малцинство - сега сме екзотика."
100 000 гърци преди половин век, днес - 3000
Стефанопулос е водач на истанбулската гръцка общност. Преди около 50 години тази общност е наброявала повече от 100 000 души. Сега тя вероятно се състои от по-малко от три хиляди.
Той твърди, че спадът не е бил случаен. За него той вини турското правителство. Преди десетилетия по негови думи те са атакували етническите гърци с националистически политики като данък върху богатството, изземване на имуществото и кампании за говорене само на турски по улиците.
След това е дошъл погромът от 1955 г.: бунтове, насочени срещу гърците и притежаваните от гърци имоти. По-късно е установено, че насилието е организирано от турските власти.
В резултат гърците масово напускат Истанбул. "Турското правителство някак успя да постигне безкръвно етническо прочистване," твърди Стефанопулос. Днешното турско правителство на Ердоган казва, че тези събития са от далечното минало - и сега се стреми към помирение.
"Турция преминава през преходен период," заявява Егемен Багъш, министър на Турция по европейските въпроси. "Турция става много по-демократична, много по-процъфтяваща, с много по-прозрачно общество."
И все пак правителството отхвърля призивите да отвори отново основната школа по теология на патриаршията.
Семинарията "Халки" - нерешен въпрос
В продължение на повече от век семинарията "Халки" е обучавала бъдещите гръцки православни епископи, теолози и патриарси, докато върховният съд на Турция не разпорежда затварянето й през 1971 г. Оттогава тя остава празна, което притеснява бивши възпитаници като теолога Сатириос Варналидис.
"Искаме да отворим отново тази школа, така че да можем да осигуряваме нови свещеници за Икуменическата патриаршия," казва Варналидис. "В противен случай след скоро нашата общност повече няма да има свещеници."
В продължение на години турският премиер Реджеп Тайип Ердоган говори за отварянето наново на школата. Багъш настоява, че властите все още работят по този въпрос.
Въпреки тези трудности, патриарх Вартоломей е окуражен от нови признаци на вяра, че неговата общност и църквата му ще оцелеят.
Гърци се заселват в Истанбул
"Имаме много млади хора от Гърция, които искат да пристигнат и да се заселят в Турция," казва той. "Това е противоположна тенденция на тази досега."
Харис Ригас е част от тази малка група от нови емигранти, която предлага вероятно най-голяма надежда за възраждането на гръцката общност в Истанбул. "В мига, в който дойдох, се влюбих в града и почувствах, че трябва да заживея тук," разказва той.
Ригас изследва местната гръцка общност в Истанбул. Също така той е и музикант в група, която свири в жанра рембетико - стари, основно гръцки, народни песни. Неговите изследвания и музиката му са концентрирани върху запазването и популяризирането на гръцката култура.
"Единственият начин нашата общност да оцелее е да се постигне някаква степен на видимост," твърди той. "Тя е играла важна историческа роля в този град през вековете - и мисля, че все още би трябвало да го прави."
По-рано този месец турската държава и Икуменическата патриаршия направиха историческа стъпка към помирение.
На 15 август хиляди православни християни се събраха за молитвена служба в древния скален манастир Сумела, разположен по турското черноморско крайбрежие. Патриарх Вартоломей отслужи божествена литургия, първото християнско богослужение от този род в Сумела през последните 80 години.
Надеждата умира последна
Дори и ако гръцката общност в Истанбул се завръща, някои от гърците там се боят, че самата патриаршия може да не издържи още дълго - заради демографски причини и дългогодишните подозрения от турското правителство.
Патриархът обаче остава изпълнен с надежда и непоколебим. Той отхвърля предположенията, че би могъл да се окаже последният Икуменически патриарх на Константинопол.
"Категорично не," настоява Вартоломей. "Вярваме в божественото провидение - и гаранцията, дадена ни от самия Господ Бог, че църквата може да оцелее. Това е нашата вяра, това е нашето убеждение, това е нашата надежда, това е нашата молитва. А всичко останало оставяме в ръцете Божии."
