Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
Ванко, "Който иска да знае - ще се поинтересува, който не иска - да ходи да се евтаназира на воля!", противоречиш си. Уж си против насилственото отнемане на живот, уж го раздаваш широко скроен човек с богат опит, а в следващия момент връчваш пистолет на всеки, мислещ различно от теб. Яко!!!
От купищата профански коментари, които прочетох, в които разни келеши, вземащи се насериозно ме обиждаха, разбрах няколко неща. 1. Някои хора са чели САМО Тери Пратчет 2. Огромна част от хората НЕ правят разлика между написаното от даден автор и реалния живот на този автор. 3. Часто от коментиращите предпочитат сълзливите мелодрами вместо да си задават сериозни въпроси като: а/ защо напоследък толкова често взе да се разисква въпросът за евтаназията и кой има полза от това? б/ защо лечими заболявания се представят като неличими и не се произвеждат лекарства, които биха спасили много хора и бипа спестили милиони лични трагедии? в/ дали на "НЯКОИ ХОРА не е по-лесно да жертват мелодраматично един човек, било то и известен, вместо да даваме пари за лечението му Защото и други хора ще искат адекватно лечение г/ защо не искаме да приемам, че хората остаряваме, разболяваме се, умираме и това не винаги става по холивудси красив начин П.П: Досега никой не ми е отговорил защо Пратчет ако толкова иска не се самоубие тихо, без шум, ами е тръгнал да прави филми и да налива отрова в душите на милиони хора с безбожното си решение? И не ми говорете назидателно за авторитети, нито пък ми бройте почетените книги. Нито знаете какво е да си ОТГОВОРЕН авторитет, нито пък осъзнавате разликата межде прочел и разбрал.
@My Мajesty Наистина не мога да разбера защо правенето на такъв филм ти се струва "отрова". Защо е решил да е публично - сигурно е единственият, който може да ти отговори е той.Това, че публично се говори за това не е агитация , а неговият избор. Като личност, за живота, на която се пише и говори - не мисля,че е толкова странно,че го споделя. Не е единственият стигнал до това решение...и дали ще направи филм или не - такъв избран край съществува ....явно..не само при него.
До Stefan Chervenkov: Ти се поредният, който доказва, че четенето и разбирането са две отделни неща. Ти си на фаза четене. Посочи ми къде, къде осмивъм Пратчет и нима не казах, че съм дълбоко разочарована от него НЕ като писател, а като човек. ИМА РАЗЛИКА! Ще ти дам пример с Вапцаров. Предполага се, че повечето от тук са го чели. Смятам, че е много стойностен поет, но не одобрявам доста нещо, които е вършил в живота си, като например, че е участвал в минно-подривната дейност на комунистическата партия Аз не давам одобрение, а мнение и мнението ми е, че не одобрявам. Какъв ти е проблемът, не разбирам? Освен това, като един вече пораснал човек, трябва да си разбрал, че ВСИЧКИ хора имат не само положителни качества. Пратчет е чудесен писател, но това не ми пречи да критикувам възгледите му за живота - реалния живот. Относно Христос - няма да си хабя думите, за да споря с теб, нито да те убеждавам. Обиждайки и незачитайки моята религия, показваш собствената си простотия и нетолерантност. Ако ти изповязваш каквато и да е вяра или си атеист, аз съм длъжна да уважа избора ти, но не и да приемам просташките ти обиди.
Боже, Боже! Напълно се потресох от изказванията! Виж, Маджести най ме впечатлява, особено с точките и подточките. 1. Евтаназия и на български се произнася с Ф, защото В-то се обеззвучава от последвалата беззвучна съгласна - Т. Но това не значи, че се пише така (що намеси гърците само не разбрах?) 2. Ако Алцхаймерът е "лечимо заболяване" според твоят баща лекар - явно той е от онези лекари, дето срещу съответната сума и с една отварка с неизяснен състав лекуват всичко - от настинка и СПИН до анкилозиращ спондилит и синдром на Даун... Ако пък това е лично твоето мнение и баща ти няма общо - моите извинения към човека. А към теб една молба - по-добре иди на конгрес на невролозите, за да им обясниш как се лекува - мисля че милиони ще са ти благодарни и може даже да ти дадат Нобелова награда. 3. Наистина не приемам разсъжденията ти за болката, защото става ясно че не го разбираш това понятие, ама въобще. Дано и не го разбереш никога, пожелавам ти го от сърце. 4. От Алцхаймер не се умира в повечето случаи, понякога болните живеят до 20 години след диагностицирането, като поне половината от тези 20 години - като зеленчуци. Това не е смърт, а живот в ада... 4. Ако Тери Пратчет се "самоубие тихо, без шум": а) по-набожно ли ще е? и колко точно? може и в проценти. б) мислиш ли че няма да го отразят във всички медии и новината да достигне максимален брой хора? в) ами по принцип сигурно е по-лесно да го направиш вкъщи и да оставиш любимите същества да те открият, да преживеят шока и да се обвиняват цял живот, че не са се прибрали малко по-рано... За мен това е дълбоко лично решение и е недостойно да се квалифицира от хора, които представа нямат за какво става въпрос и смятат, че ЩОМ Е НА ЧУЖД ГРЪБ И СТО ТОЯГИ СА МАЛКО. Дълбоко уважавам Тери Пратчет, защото той пише за нещата от живота и световете, които създава са фантастични само на пръв поглед. Защото знае повече за света и хората от редица съвременни (и не само) мислители и същевременно винаги успява да те учуди, да те разсмее и да те накара да се замислиш защо се смееш и защо се учудваш. Защото те кара да погледнеш с усмивка около себе си и да осъзнаеш доброто и злото. И не само, че не всичко е черно и бяло, а че никога няма само черно и само бяло. И не мога да коментирам филма, без да го гледам и без да съм наясно с личния му живот, но доколкото разбрах не е реклама на самоубийството, а представяне на възможност. Иначе и на мен ми се вижда кощунство да се прави филм за нечия смърт, но от друга страна - колко такива има за самоубийствата на известни личности - верно с актьори, със сценарий и до голяма степен - бягство от истината в името на драматизма? Винаги ще се правят пиар, драми и пари от живота и смъртта на известните, за мен обаче винаги ще е по-важно да знам истината...
До Stefan Chervenkov: Ти откъде знаеш аз в колко благотворителни каузи съм участвала? Не знаеш. И няма нужда. Защото мен от малка са ме учили, че благотворителността и помоща са мълчаливи, тихи и невикащи, и навременни.
ок, с всичко може и да се съглася, с едно-две-три-пет наум, НО - г-жо моя милост - как реши, че тия болести са лечими?
До Haha: не съм казала, че Алцхаймер се лекува, казах , че има много други болести, които са лечими, но това не отговаря на финансовите стремежи на фармацевтичната индустрия. Ако съм се изразила двусмислено, правя нужното уточнение. За мен евтаназията е несъвместима с религията, която изповядвам и няма да се извинявам на никого заради правото си на религиозни убеждения. И определено мисля, че ако си решил да се самоубиваш е по-добре да "изплашиш само роднините си", отколкото да парадираш с бъдещото си самоубийство пред целия свят. Освен това Пратчет може да обясни на роднините си, че това е лично негово решение и ако те са "широко скроени" като вас, няма да се уплашат. Това че Пратчет е световно известен трябва да го прави хиляди пъти по отговорен към нещата, които казва и публично. И това, че той мисли така, не означава, че е правилно, само защото той е Тери Пратчет.
Обожавам хората, които си мислят, че има "правилно решение" на който и да е житейски проблем. Още повече обичам онези с идеята, че "правилното" е само и единствено техния начин на мислене. Изпадам в умиление да видя как обикалят около това си изречение в минимум 500 коментара. Ай, със здраве
"И това, че той мисли така, не означава, че е правилно, само защото той е Тери Пратчет" Мацко, а може би , само и единствено правилна е твоята позиция ,на православен христянин , всичко останало са глупости От доста време чета коментарите ти тук и даваш вид на грамотен и разбран човек, но дойде ли реч за някой от "каноните" се заинатяваш като магаре на мост...ок, разбрахме те, с мнението си не одобряваш, но с етикетите и призивите за тихо и кротко самоубийство къртиш всЕкакви (религиозни) ценности...Не искаш да разбереш , че иде реч за кауза, а не за лесно и помпозно отърваване от земните мъки, чудесно,но не заприличвай на Теа ... Казват, че истинските хора, са тези , които обичат нещо повече от себе си, религия, идея, родина или нещо друго, приеми го така и толкоз, значи имало и други като теб П.П.: Интересна е една от статиите в дясно, отнасяща се за смъртта на предишния папа...
До Stefan Chervenkov: Фармацевтичните гиганти имат полза от дългото лечение - прав си,но СОЦИАЛНИТЕ системи нямат полза, защото това им струва много пари, а населението на Европа застарява. За разлика от България, където голяма част от лекарствата се плащат от пациентите, в западните държави те се поемат от здравните им каси ако имаш осигуровки, а някъде и ако нямаш. Освен това в Западна Европа зържавата е длъжна да се грижи заболните и не оставя това на близките им, както е при нас, което означава осигураване на старчески домове, санаториуми и т.н Издръжката им, както разбираш е от данъкоплатците. Както правилно се отбеляза, лечението струва пари, а има болести в които знаеш, че няма за излекуваш болния, а само ще го гледаш до края на живота му. И тук идва тънката граница- хората за какво да плащат - да евтаназията или за това да съществуват санаториуми, където да се грижат за болните им близки, докато дойде естествения им край. На този въпрос обаче трябва да отговорят данъкоплатците, които в момента в западна Европа са много разгневени, че трябва да плащат за един куп наркомани, емигранти, цигани и нежелаещи да работят. И така не остават пари за болните и реално нуждаещите се. Гърците си решиха временно въпроса - те наемат нас, българите, които гледаме болните им родители, но не ги евтаназират. Излизаме им доста по-еФФФФтино.
До Многознайковица: Не съм убедена, че Пратчет е застанал зад кауза. Като мислещ човек мога да предполагам, че сполетян от подобна тежка болест, може би е по-лесно манипулеруем, по-изплашен. Не призовавам към самоубийство. Нали затова вече втори ден споря тук. Просто казвам, че ако някой иска да се самоубива, а за мен евтаназията е това, да го прави по-тихо, с повече уважение към останалите и не по холивудски. Другото, което отстоявам е правото И на обикновения човек да бъде прав. Защото хората би трябвало да разберат, че в днешния меркантилен свят да си популярен и прав са две различни неща. Не претендирам за безгрешност - знаеш Кой е безгрешен според мен Мисля, че ме разбра.
До Stefan Chervenkov: Няма голям и по-голям грях. Има грях. Ако отнема човешки живот, това означава да се правя на Бог, защото само Той дава и отнема живот. Ако отнема правото на избор е същото, защото само Той знае какви са пътищата на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото търсене. Коя съм аз, че да свеждам избора до един, два, или три варианта? Ами ако има 1001 варианта? Това че аз не ги зная, не означава, че те не съществуват.
При човек с неуспешен опит за самоубийство последствията - и физически, и психически - са ужасяващи и далеч не се изчерпват с шока. Все пак зависи какъв метод ще избере - примерно огнестрелно оръжие (сещате се за Яворов нали?). И тези последствия, добавени към първоначално ужасната ситуация... Не са толкова прости нещата. Животът е сложно нещо, не можеш да го свеждаш до един-два постулата. Просто не можеш, а опитвайки се се залъгваш. С риск да се повторя - не само че не всичко е черно и бяло, а никога не е само бяло или само черно...
Оф, всъщност никой тук май не е гледал филма, както виждам, какво сме се заяли. Я някой ако го е гледал, да разкаже.