Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
Имах предвид 135... Изключително ерудирана сесия сте предложили - добре ли сте?
За да подкрепите тезата си, на която отдавна сте загубили края, нужно ли е да ръсите глупост след глупост? Сериозно добре ли сте?
Ето мнението му от 2009 година --------------------------------------------------------------- Пратчет е твърдо решен да накара хората да говорят за Алцхаймер, тъй като вярва, че това ще е една от първите стъпки в успешната борба срещу болестта. „Едно от разбиранията за магията, разпространено по целия свят е, че ако знаете истинското име на едно нещо, вие получавате контрол над него“. Той е бесен от това, че хората трябва да плащат лекарствата, забавящи болестта и предполага, че това е така, защото тя засяга преди всичко възрастните. „Алцхаймер се счита за болест на възрастните хора. Струва ми се, че ако човек е много стар, той цял живот е плащал за здравеопазване. Но за лош късмет на болестта – така поне се надявам – по някое време тя прихваща и някой като мен, който е достатъчно известен и притежава неизчерпаеми запаси от ярост, за да се опита да направи нещо реално против нея.“ Ако някой може да направи нещо, той трябва да е Пратчет. „Ще изчакаме и ще видим. Питайте ме отново след десет години.“ Надявам се да мога. http://e-vestnik.bg/6937 Да се бориш срещу болестта е едно, да се бориш за правото на хората да се лекуват безплатно е второ, а съвсееем трето е да кажеш - хоп, отказвам се , ще прибегна до евтаназия, когато реша.
Няма нищо лошо човек да има различно мнение от другите (както двете мили и тъпо упорити девойки). Едно е да го споделиш и да дадеш аргументите си за това...друго е да го повтаряш като латерна и да искаш да убедиш всички,че си прав. Момичета (Thea, My Majesty) май наистина страдате от липса на внимание извън webcafe-то....
До Theodora: И аз мисля, че е досадно човек като латерна да обижда - тъпа съм била, страдала съм от липса на внимание, кифла ме нарекоха и куп други простотии. Убедено се изказа един, че сме били едно и също лица с Тея. На опитите ми да водя диалог, яростно ме нападаха. И най накрая, аз не съм давала аргументи Ти Тодорке, какво показа? Колко аргумента даде? Когато някой се опитва да говори нормално и креативно - ок, но да обиждате и после да се чудите защо лично аз не се отказвам, е смешно. Противно на всеобщото мнение, не мисля, че простотията трябва да бъде подминавана с мълчание, защото простакът се самозабравя и започва да си мисли за гений. Лека вечер, Теодорке!
посредствените обясняват гениалността с наркотици, за повече мозък не им стига.
две прости, елементарни и ПОСРЕДСТВЕНИ женички разбуниха духовете, осъзнайте се бе хора!
Самоубийството е непростим грях! Лесно е да се убиеш, трудно е да търпиш и да се разкаеш! Колко отблъскващо е да видиш някой, който се готви за смърт, а не търси надежда за живот! Вместо лечение, евтаназия, вместо надежда, място където спринцовката е разрешена... Съжалявам те Пратчет, вече си мъртъв, личи си, че не виждаш смисъл да живееш, др. е формалност... Явно извън света на диска, на нашата планета, си доста посредствен!!! За Тери живота свършва в Швейцария, за др. живота започва на Велик Ден!!!
До Vania Doichinova: Няколко пъти повторих, че правя разлика между човекът и писателят. Писателят Пратчет ме респектира, човекът Пратчет, с позицията си за евтаназията, ме омерзява. Не виждам какво толкова сложно има за разбиране на позицията ми. Единични са случаите в световната и в българската литература, при които има пълно припокриване между живот и творчество.
@My Majesty - какви аргументи очакваш да ти дам? Аз съм за евтаназията. Което нито го прави морално, нито особено християнско. Опитах се да го кажа още в началото. Това, което ме дразни във вас двете е не,че имате различно от моето мнение. А това,че нападате лично и не място - егоистично не морално, лицемерно и т.н. Ти пропагандираща християнските ценности,не се ли замисляш,че друг съди? Не можеш да лепиш такива етикети. Едно е да имаш друго мнение, друго е да уважаваш правото на избор на останалите, трето е разбираш за какво ти говоря. Приятна вечер и от мен.
До Petar Galev: Това, което Пратчет не иска да приеме е, че не може да контролира съдбата си. Това е липса на смирение. Кой от нас се е договорил с Бог кога и как да си отиде от този свят???? И понеже няколко човека тук казаха, че трябва да имаме право да избираме смъртта си, ще им кажа. Щяхме да имаме това право, ако всички можехме да избираме. Но когато умираш както си тръгнал за дискотека, когато си се качил на самолита, за да се прибереш у дома, когато загиваш в катастрофа или пък някой извратеняк те убива, ИЗБИРАШ ЛИ СИ СМЪРТТА??? Или тази случаи са пренебрежими за вас, важното е другите да "изберат". Затова на хората не им е дадено да знаят бъдещето си, щото ако някой ти каже, че утре ще умреш в жестоки мъки и ти го гарантира 100%, вероятността да си сложиш безболезнено край на живота предварително е доста голяма. Пратчет просто е подложен на изпитание - трудно, болезнено, тъжно, но е изпитание. Роналд Рейгън също беше болен от Алцхаймер, но извървя пътя си докрай. Същото правят милиони хора всеки ден, час и секунда. Що се отнася до твърдението, че съдя хората, не съм съгласна. Просто аз наистина вървам, че отнемането на живот, чужд или собствен е грях. При това не съм го измислила аз.
До Petar Galev: Това, че някой е убит на улицата, означава, че е жертва на някой друг, който е счел, че има право да отнема живот. Това, че някой е катастрофирал със самолет означава, че някой друг не си е свършил добре работата и т.н и т.н. Това, което искам да кажа е, че живота на всички ни е свързан с постъпките и действията на всички ни. Не зная дали можеш да го осъзнаеш. В живота има причинно-следствени връзки. И не разбирам защо да не мога да приемам хората по различен начин - в професионален и в личен план. Познавам чудесно професионалисти, които са отврат в личния си живот, както и посредствени професионалисти, които са добри и почтени хора в личния си живот. И пак ще ти кажа - повтарянето, че аз и Тея сме едно и също лице, не означава, че ще се превърне в истина. Просто не сме.
"Щяхме да имаме това право, ако всички можехме да избираме. Но когато умираш както си тръгнал за дискотека, когато си се качил на самолита, за да се прибереш у дома, когато загиваш в катастрофа или пък някой извратеняк те убива, ИЗБИРАШ ЛИ СИ СМЪРТТА???" Това ме остави без думи, просто... Значи, по тая логика, ако някой умре от птичи грип (примерно) и аз нямам право да се лекувам, щото и той не е могъл, така ли? То и да се лекуваш от пневмония е борба срещу природата - като е изпитание, да е изпитание докрай, нали така? Ако оцелееш - честито, иначе приеми каквото ти е писано... Защото това с избора (който е еднакъв за всички) трябва да работи на всички нива, иначе каква точно е логиката? Защо им поставяш знак за равенство? Едните НЕ искат да умрат, но се е случило. И въпреки това, например, виждайки приближаващата се кола всеки ще опита да се предпази, нищо, че може да не му е писано да се спаси (ще го обвиниш ли? защото от писанията дотук оставам с впечатление, че да)... Другите НЕ искат да се разболяват, но се е случило. И въпреки това те СЪЩО ще потърсят някакъв изход... И В християнството един от основните постулати е СВОБОДНАТА ВОЛЯ. Точно защото не можеш да се оправдаваш с "така е било писано, аз кво да правя?". Предполагам, смисълът на това ти убягва... Примерно убиецът или педофилът да си кажат: "Ми такава ми е съдбата, сега, аз само изпълнявам това което ми е писано." Като че ли те един вид са инструменти на вселенската справедливост и всъщност в действията им няма нищо лошо?!?
До Haha: Къде видя, че съм написала, че хората не могат да се лекуват???????? Тук не говорим за лечение, а за самоубийство, при това публично прокламирано от един популярен човек. А убиецът и педофилът не бива да казват такъв съм, а да се борят. това е свободната воля, да избереш - лесния път, на несъпротивлението и трудния, на това да се промениш, да издържиш до край, въпреки че не е лесно. П.П: Когато някой не иска или е решил да те разбера, той търси под вола теле. Та и ти така с моите думи. Аз разбирам твоята позиция, но не я приемем.
За лекуването - не си го казала, аз нарочно преувеличих, за да изтъкна нелогичността на предното ти съждение. Защото къде е разликата - щом си болен, защо да се лекуваш, щом някой някъде не може? кой ти дава такова право? (каквато е твоята логика - защо някой да има право на избор, а друг не, нали правилно те разбрах?). И да, ясно ми е че не си имала това предвид, но подобни свръхобобщения точно така звучат. И аз разбирам твоята позиция, но не се съгласявам с това че хората нямат право на ЛИЧЕН избор. Можеш да го одобряваш или не, но не можеш да кажеш, че нямат това право. С това не мога да се съглася, а не с това, че не одобряваш конкретния избор. И отново - АКО НЯКОЙ Е ГЛЕДАЛ ФИЛМА С ТЕРИ ПРАТЧЕТ, МОЛЯ ДА ГО РАЗКАЖЕ...