Когато съпротивата срещу комунистическите режими беше най-силна, те успяха да я смачкат и да оцелеят. А когато хората от Източния блок вече се бяха примирили с властта на комунистите, системата изведнъж рухна. Защо?
Краят на комунистическата власт във всяка отделна страна настъпи по различни пътища. 1989-та навсякъде беше различна, но главната причина за провала на държавния социализъм от съветски тип навсякъде беше една и съща.
Съветският съюз и неговите т. нар. "народни демокрации" все по-трудно се справяха с основните функции и задължения на една държава, те не успяваха вече да удовлетворят дори най-минималните очаквания на хората. Залагаха на принудата и назиданието, вместо на свободното волеизявление, разчитаха на инструментите на властта си и се бяха отказали от обратна връзка с гражданите - всичко това в модерните времена се оказа сигурна рецепта за държавен провал и за галопираща загуба на легитимност.
Ерозията на самата система се оказа много по-опасна за партийните върхушки, отколкото действията на малобройните дисиденти, които се застъпваха най-вече за граждански права. Масовото население вече беше изгубило вярата си в бъдещето, а в навечерието на промените дори партийните кадри не вярваха в системата. Това пък парализира въоръжения до зъби апарат, който в продължение на десетилетия се бореше срещу действителната или мнима опасност от контрареволюция.
Великобългарският шовинизъм
Защо обаче властниците в решителния момент се поколебаха да избият стотици или хиляди и да спасят режимите си? Това е ключовият въпрос в сборника "1989-а и ролята на насилието", в който 17 автора анализират драматичните събития в шест бивши социалистически страни.
Според вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, където промените стават повече по пътя на диалога, в България, Югославия и Румъния ключова роля играят и някои етно-национални конфликти, подтискани в продължение на десетилетия.
Статията за България от професор Щефан Трьобст е озаглавена „Насилие и ненасилие в хода на българската промяна". Трьобст е автор на различни монографии, в които обръща сериозно внимание тъкмо на възраждането на българския национализъм още по времето на Тодор Живков. В статията си "Забравената смяна на парадигмата?" той пише: "Десталинизацията доведе през шейсетте години до либерализиране на политиката и на историческата наука под формата на реабилитиране на тъй критикувания дотогава „великобългарски шовинизъм", който просто беше предрешен като "социалистически патриотизъм". Това беше истинска смяна на парадигмата."
Професор Трьобст анализира критично и днешния български национализъм: „Има едно интензивно съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), както и изключително тясно институционално и лично преплитане с държавния апарат и партийните структури, което не е някакъв продукт на промените след 1989 година. То е директен резултат от идеологическото размразяване през 50-те години."
За разлика от България, Румъния и Югославия, където национализмът играе ключова роля по време на промените и след тях, в Полша например "въоръженото безсилие" на властта е принудено да седне край Кръглата маса заедно с опозицията. Пак от Полша се е запазил и един многозначителен призив към антикомунистическата опозиция в годините на промените: „Недейте да палите партийните комитети, създавайте свои собствени!".
НРБ и ГДР - прилики и разлики
В сборника "1989-та и ролята на насилието" най-много място е отделено на промените в бившата ГДР. Няколко техни аспекта, впрочем, удивително и дори буквално напомнят на случващото се по същото време в България, където Тодор Живков през 80-те години успя да измоли от ловния си приятел -западногерманския политик Франц-Йозеф Щраус, един огромен заем. Ето какво пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за ерозията на системата в ГДР:
"Политиката на разведряване, милиардните кредити от Щраус, объркващото политическо лъкатушене на Горбачов - поради всичко това управляващите комунистически елити бързо изгубиха всякаква ориентация и изпаднаха в безпомощност."
И понеже сборникът е посветен на ролята на насилието, нека накрая цитираме и обобщения извод на авторите: веднага след установяването на комунистически режими в Източна Европа властта смазва с кръв всеки опозиционен порив. През 80-те години обаче комунистическата власт вече не смее да използва масово насилие, сменили са се и поколенията. Това е и една от съпътстващите причини за края на режимите.
След като прочетох Фрида , няма да пиша нищо ще се преместя на друга статия, всичко е изяснено!
Не приемам тези аргументи за сгромолясването на комунизма. Всичко е стратегия за преминаване на политическата власт в икономическа. Така и стана.
сгромоляса се , щото (поне на тоя етап на развитие на човечеството), чисто икономически все едно да създадеш перпетуум- мобиле... няма как да стане. допълнително към цялата тая неграмотна простотия бяха добавени едни тотални лумпени в политически план. тази невероятна окмбинация прееба доста хора. теорията за милионите умрели от глад в русия ми е много смешна...
теорията за милионите умрели от глад в русия ми е много смешна... след падането на комунизма имам предвид. най-вече, щото те и сега си управляват комунистически отрепки. сега даже е по-зле, верно, симулират демокрация.
фриде, пшеничните кълнове са жилави, с прекалено сладък, натрапчив вкус. вместо семки може да ползваш слънчогледови кълнове, правят се в домашни условия дори по-лесно от пшенични. на вкус са уникални, далеч надминават всички сурови или печени семки... особено ако имат зеленичко.
далеч надминават всички сурови или печени семки --- под семки имах предвид слънчогледови семки.
от опит мога да ти кажа, че може да си покълваш спокойно и вече белени сурови сл. семки.
Frida, новината за двете фамилии трябва да те притеснява, най-малкото защото тя е преднамерено пусната в медиите, които иначе се правят че тези фамилии не съществуват. Голяма заблуда е да се мисли че ако си евреин като тях си защитен. Точно те са виновни за Холокоста, било е търсен ефект или поне така казват някои ционисти. След няколко века безполово размножаване толкова са деградирали че у тях не е останало нищо човешко, казвам го заради разсъжденията ти относно филантропичността им. Намери интервюто на Аарон Русо да чуеш мнението му за тях след продължително близко приятелство.
Ще повтарят че комунизма се е сгромолясал за да не прозрем че комунизъм и глобализъм на корпорациите е едно и също, управлява се от едни и същи хора още от 1917 г.
За китайските комунисти товарисч Сталин казвал следното: Те са като репичките, червени са само отвън