Докато Интернет и правозащитниците в САЩ и по света празнуваха победата над SOPA и PIPA, България подписа "големия им брат" - ACTA. Тихомълком, при нулева публичност, както всичко около този договор.
Официалното име на договора е Anti-Conterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. До голяма степен името е подвеждащо - доста от положенията в него наистина касаят борбата срещу фалшифицирането на търговски марки, но ключовите са насочени срещу нещо съвсем друго. Повече за него - след малко.
Договорът е изготвен и преговорите по него са водени в абсолютна тайна. На няколко пъти отделни негови положения са изтичали в пресата и са стряскали обществеността. Всички официални запитвания какво съдържа договорът обаче са получавали отказ, мотивиран с какви ли не причини. След окончателното му оформяне до съдържанието му са допуснати (под строго обвързване с абсолютно неразгласяване) представители на някои най-големи корпорации.
Предвижда се ключовите му текстове да останат тайна колкото се може по-дълго дори след подписването им от различните държави - само да се прилагат последствията им... Нещата са стигнали дотам Кадер Ариф, докладчикът в ЕС и ЕП за ACTA, да подаде оставка. Изявлението му по въпроса може да бъде открито, преведено на български език, в блога на Пейо.
За щастие, различни работни версии на договора са изтекли и са публикувани открито. В тях може да се види, че договорът не съдържа нищо, което би могло да бъде държавна или друга тайна. Секретността му се налага единствено от скандалността на съдържанието - при открито обсъждане шансовете на този договор да бъде толериран от обществеността са нулеви, заради тоталното погазване на гражданските права и свободи в името на корпоративните интереси.
За несвикналите да четат юридически текстове и да съобразяват последствията от тях, ето някои от моите основни забележки:
- Предвижда се, когато става дума за защита на "интелектуални права", интересите на корпорациите-праводържатели да бъдат по дефиниция с юридически приоритет пред законите за свобода на словото, неприкосновеност на личната информация и другите основни граждански права.
- Интернет доставчиците трябва да бъдат задължени юридически да вземат мерки потребителите им да нямат възможност непозволено да споделят или достъпват защитено с права съдържание. В случай че потребители успеят да направят това, Интернет доставчиците носят юридическа отговорност като съучастници.
За установяване на подобни действия трябва непрекъснато да бъдат следени всички Интернет потребители, без значение дали има някаква причина да бъдат подозирани, или не. Следенето и блокирането на потребителите трябва да се извършва за сметка на доставчиците (тоест, за сметка на потребителите). Личната информация на уловените или подозираните в опит да "нарушат правилата" трябва да бъде предавана на съответните корпорации-праводържатели. Не се предвижда юридическа възможност за потребителите да оспорят този процес, или решения или действия, произтекли от него.
(Подобни правила - т.нар. "закон за трите удара" - са били прилагани пробно в Германия и Великобритания. И в двете държави е установено използване на закона от праводържателите за изнудване на невинни потребители. В типичния случай на потребителя се предлага да плати няколкостотин евро обезщетение, или да отнесе нещата до съда; във втория случай вероятно ще спечели делото, тъй като всъщност е невинен, но това ще му струва поне няколко хиляди евро в разходи за адвокати и изгубено време.)
- За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на "пиратствана" музика) се предвиждат наказания, които включват затвор. На теория, затвор се предвижда само за "комерсиално" използване на защитено съдържание. Какво е комерсиално използване обаче се определя от корпорациите-праводържатели.
Ако например някой е чул (законно придобита от вас) музика, която слушате, и тя му е харесала, то това може да се тълкува като разпространение на защитена с авторски права музика с цел получаване на изгода (по-добро отношение от чулия музиката) - пар екселанс комерсиално използване на защитено съдържание. Тоест, то е престъпление: вие сте извършителят, а чулият музиката е ваш съучастник, и подлежите и двамата на затвор (или, ако не ви се лежи, плащане на обезщетение...).
- Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда. Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите.
Сред тях се предвижда например лишаване на обвинения от достъп до Интернет (което Интернет доставчиците ще са длъжни съгласно ACTA да откажат на обвинения по искане на корпорацията праводържател, без нужда от доказателства от нейна страна или от съдебно решение). Обратно, подписалите ACTA държави не са длъжни да дадат на гражданите си юридическа възможност да оспорят налаганите им наказания.
- Сайт, в който е била споделена "нарушаваща авторските права" информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. (Корпорацията не е длъжна да представи доказателства, че информацията наистина нарушава интелектуални права, или че тя притежава тези права.) Също, този сайт се води "съучастник в престъпление", независимо дали служителите му са имали каквато и да е реална възможност да разпознаят информацията като "нарушаваща авторските права", и/или да я свалят навреме.
- Софтуер, който може да чете съдържание, "заключено" с цел защита на авторски права, автоматично става незаконен. (Дори ако е използван само за четене на законно придобито съдържание.) Също така незаконно става разкриването на файлови формати, методи на "заключване" (шифроване, обфускиране и т.н.), и други подобни.
Това автоматично прави незаконен на практика всичкия съществуващ свободен софтуер. (Подсетка: отгатнете как ще се промени цената на Windows, MS Office и другите комерсиални продукти, ако Линукс престане да съществува.)
- Граничните служители имат правото (всъщност задължението) да проверяват всички дигитални устройства, пренасяни от граждани, за наличие на "пиратско" съдържание. Изискването да докаже законното придобиване на всяка бройка съдържание (всеки филм, песен, текст и пр.) пада върху гражданина.
- Правото на "честна употреба" се ликвидира. Ако например споменете в своя статия името на корпорацията А или продукта й Б, това е пряко нарушение на нейни интелектуални права. Ако статията е негативна, корпорацията е в пълното си право да ви осъди на затвор. Разбира се, за нарушените й интелектуални права. (Същото важи и за всяко друго разпространение на информация, която съдържа защитеното с интелектуални права име на корпорацията или неин продукт - например личен разговор между двама...)
- Съучастничество в престъпление представлява всяка форма на помощ за достигане до "нарушаващи" творби или "нарушители", дори косвена. Ако например откриете чрез Гугъл сайт, в който е изложена статия, обвинена в нарушаване на авторски права (дори ако не сте търсили точно тази статия), то Гугъл е неоспорим съучастник в престъплението и носи наказателна отговорност наравно с другите "участници". Същото важи за всяка друга търсачка, за всеки сайт, който съдържа линкове към други сайтове, и т.н.
- Производството на генерични лекарства без разрешението на откривателя на субстанцията се обявява за международно незаконно, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. (Генерични се наричат евтини лекарства, произвеждани от законно получена или купена истинска субстанция, без нарушаване на търговската марка на създателя им.)
Призовава се за значително по-крути мерки срещу производители на генерични лекарства и освобождаване от отговорност на вземащите тези крути мерки. Това създава условия за обявяване на генеричните лекарства по принцип за незаконни - а това би повишило средната цена на лекарствата на повечето пазари (включително българския) между 5 и 10 пъти. (Съответно, би повишило 2-3 пъти необходимите за здравна осигуровка суми, и т.н.)
- При обвинение в нарушаване на авторски права, дължимото обезщетение се базира на максималната теоретично достижима загуба, без значение колко нереалистична е. (Например, ако си пуснете песен така, че да могат да я чуят и други около вас, следва да се допусне, че всички те са я чули, и затова всеки от тях не си я е купил по максималната възможна пазарна цена. Също, това е само "пряката" икономическа загуба, а вие дължите като обезщетение също така всички възможни косвени икономически загуби, определени и сметнати отново със същия подход.)
- При създаването на литературни, музикални, филмови или каквито и да било други творби се прилага същият подход. Ако независимо колко малък фрагмент от творбата ви съвпада с нещо, защитено с права, то вие сте вече престъпник, подлежащ на затвор. А не е възможно да твориш каквото и да е, гарантирано без никога да включиш никакво парченце от нещо, може би много апокрифно, но вече сътворено и защитено с права.
Реално, големите корпорации вероятно ще могат да си позволят да творят, защитавани от влиянието си и огромните си арсенали от права. Обикновените автори, които не са собственост на голям инфо-робовладелец, обаче надали ще могат.
- Точно същото важи за иновациите в науката, техниката, производството, бизнеса и почти всички други елементи на обществения живот. Ще могат да си ги позволят единствено големите корпорации. Средният и дребен бизнес ще изгуби възможността да бъде иновативен и конкурентен, и в по-дългосрочен план ще изчезне. Резултатът ще е общество като описаното в киберпънка на Уилиам Гибсън: отгоре мегакорпорации, отдолу техни работници с права като на крепостни селяни или роби, и нищо в диапазона между тях.
(Мой коментар: Основните автори на ACTA - САЩ - са заявили изрично, че няма да го приложат и да бъдат обвързани от него. Категорично са се противопоставили на ACTA също страните от BRIC - Бразилия, Русия, Индия и Китай - и почти всички други по-големи развиващи се страни. Какво бъдеще очаква ЕС, ако го приеме? Дали няма внуците ни да ходят гастарбайтери в Гана, или да си мечтаят да емигрират в Бурунди?...)
Разбира се, ACTA съдържа голямо количество "предпазни мерки", които на думи трябва да попречат да се стигне до тези ефекти. На практика обаче всички тези предпазни мерки имат една обща черта: формулирани са така, че мерките да са неприложими, или дори формулировките да са безсмислени. (Мерките в полза на корпорациите-праводържатели, от друга страна, са формулирани изключително директно и недвусмислено.) Резултатът след внимателен прочит напомня прочутото "В името на човешкото достойнство, щастие и благото на народа, осъждам обвиняемия на десет години каторга за клевета срещу комунизма".
Или същото, но казано по по-ясен начин: ако не беше така, щеше ли да има нужда от каквато и да е секретност около ACTA? Да сте видели някога да се държи секретен договор, който е от реална полза за гражданите и гласоподавателите?
... При наличното положение, за мен ACTA изглежда по точно определен начин. А именно: на Големите Праводържатели им е писнало клиентът да бъде цар. Предпочитат клиентът да им е роб. И са готови, за да го постигнат, да се бръкнат за няколко десетки милиарда. (На толкова се оценява лобирането около ACTA и подсигуряването на пълно медийно мълчание за него.) Защото ще си върнат после тези пари многократно. От нашия джоб.
И това е дребният проблем. Големият е друг. Формулировките на ACTA, насочени към ликвидирането на гражданските права и свободи на хората пред корпорациите-праводържатели показват: с този договор корпорациите не търсят пари. Търсят власт... Помните ли приказката, че който има пари, няма нужда от сто торти, защото винаги може да си купи колкото си поиска? Е, който има власт няма нужда от пари. Защото може и без тях да получи всичко, което пожелае. Включително, разбира се, още много пари. Ако случайно му потрябват. Примерно да си пали с тях пурите.
Как може да се противодейства срещу ACTA?
Някои идеи има в блога на Боян Юруков.
Други и линкове - в блога на Костадин.
Много актуален по темата е, разбира се, блогът на Нели Огнянова.
Конкретни и точни съвети има в блога на Емил Георгиев.
Но най-сигурният начин за противодействие според мен е простичък - информирането на хората какво се готви. Най-могъщото оръжие срещу мрака е светлината. А толкова старателно държаните в мрак творения няма как да не са силно уязвими на нея.
Така старателно пазената около ACTA тайна е доказателство за неговата слабост и нашата сила, поднесено от създателите му чрез действията им. Нека вярваме на преценката им, че имаме силата да пратим този договор където му е мястото. И нека го направим.
АСТА ЛА ВИСТА свобода! За малцина вече е мистика забулена в тайнственост налагането на "новия световен ред" . Все по-явно и отчетливо се виждат проявленията на тази до скоро считана за конспиративна теория. След новата вълна на световна рецесия ,АСТА се явява поредното реално доказателство за глобалните намерения на мега корпорациите и банковите картели - ПЪЛЕН КОНТРОЛ над всичко и всички независимо на каква цена. Посланието им грее от всяка доларова банкнота - всичко ще се случва или не - Annuit coeptis ( с моята благословия демек ) ! Широко отвореното око на върха на човешката пирамида трябва да вижда и знае всичко за да може безпроблемно да го контролира. Може би някои от нашето съвремие ще станат живи свидетели на чип имплантирането с цел свръх контрол на човешкият разум и тяло. Дали обаче все още има шанс малкото останали свободомислещи хора на тази омерзена земя да се противопоставят на Novus Ordo Seclorum , или ордите на дявола ще кажат АСТА МАНЯНА на поривът за промяна ( В превод на СТоичков - "Да ви го набабаня")? Свободния човек трябва да направи своя изконен избор, както великия дякон го е направил някога - "Свобода или Смъртъ"!
Все още има заспало отношение към политиците, но идва ден, в който хората ще трябва щат не щат да запомнят чие отношение какво е. Поради крайностите, до които се стига с подобни подмолни договорености е редно да се изисква от политиците открита НЕ-ФАЛШИФИЦИРАНА позиция по въпроса. А въпросът е: запазване на лична свобода, демократични и цивилизационни ценности или изкуствена поддръжка на концепция за интелектуална собственост. Средно положение всъщност няма, ако се замислите сами ще разберете, че през каквито и фази да премине този процес, за да бъде ефективен за корпорациите само пълния контрол над достъпа на информация, контрол над правото на образование, контрол над разпространението на информация и прочие могат да осигури истинско въплъщение на понятието за интелектуална собственост в човешкия свят. Това не е дребна работа, не е просто малък проблем, а въпрос на избор за хилядолетия напред и ако отчетете разсъжденията правени от хора сцвързани с общата семантика (general semantics) въпрос на оцеляване на цивилизацията ни. Отвори ли се вратата на изкуственото налагане на правила върху мисленето и развитието на индивида пътят е единствен и той е абсолютна диктатура на елит върху кастово общество. Не ми се смейте, а се замислете какво следва след А, днес става въпрос за неща, които може и да приемете, утре нещата, които ще можете да се насилите да приемете ще са такива, каквито днес ви изглежда обидно дори да помислие, че могат да ви наложат. Нашите политици или игнорират проблема или се усукват как трябват и свободи, но и интелектуалната собственост трябвало да се защитава. Това не е позиция, това е ФАЛШИФИКАЦИЯ на приемливо изглежаща позиция. Днес ако един политик иска да бъде представител на становище трябва да застане или от едната или от другата страна: Да отговори на въпроса счита ли за допустимо унищожаването свободи и права в името на съществуването на понятието интелектуална собственост. Аз не видях такъв до тук, повечето мрънкат и отклоняват въпроса, най-мекия, когото чух (Калфин) също говори и за двете - не става! Ако един политик шикалкави за критични въпроси пред своите хора значи единствената кауза за него е да остане политик, но това не е нашата кауза.
Отвори ли се вратата на изкуственото налагане на правила върху мисленето и развитието на индивида пътят е единствен и той е абсолютна диктатура на елит върху кастово общество ----------------------- Според мен тази врата много отдавна се е отворила със зараждането на първата религия ако щеш. Хилядолетия не се е намерил този, който да я затвори. Сама по-себе си тази АСТА е капка в морето. Това , от което висшето общество привидно иска да ни лиши не е жизнено необходимо за оцеляването на човечеството, не и ако не беше поредната стъпка в реализирането на един много по-грандиозен план, а именно тоталното отнемане на свободното мислене и действие като резултат от него.
За по малко от 10 часа подписалите се срещу АСТА са повече от 1,200,000 Подпишете се и вие ! http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/?cl=1530719179&v=12237
Май този път на повечето хора взе да им просветва накъде вървят нещата, включително и тези, които само допреди година, че и по-малко, биха казали, че подобно споразумение е фантазия на "параноични, конспиративни или комуноидни мозъци". Но ето на - АСТА е налице, идвайки да покаже, че опасенията на много от нас, че корпоративните и правителствени интереси в близко бъдеще ще доведат до лишаването ни от основни граждански права, се оказаха верни. Под предлог, че защитават (тяхната) интелектуална собственост, при това - със собсвените ни пари! Преките последици от всичко това са добре описани в статията, затова искам да се спра на друг момент - що е то "интелектуална собственост" и въобще има ли някой нужда (освен корпорациите) тя да бъде пазена въобще. Принципно концепцията е такава - например аз имам някаква добра и новаторска идея, разработвам я (хвърляйки някакви средства и труд), патентовам я после събирам плодовете от труда си, като ако някой друг иска да се възползва от идеята ми, трябва да ми плаща. На пръв поглед изглежда напълно справедливо, но само на пръв поглед. Основната разлика от дейстителността е, че всъщност не аз притежавам патента, а някоя корпорация, която е спонсорирала моята разработка. Въпросната корпорация е инвестирала в този патент, очаквайки да печели от него възможно най-дълго и възможно най-много. Всъщност, "интелектуалната собственост" се използава в момента от корпорациите за разменна монета (само обърнете внимание на стотиците абсурдни дела между големи фирми, като например за "заоблени ъгли" и какви ли не глупости), като фактическият "разработчик" не получава нищо повече от заплатата си в корпорацията. По същият начин стоят нещата и с музика, филми, програми и каквото се сетите. И макар това да звучи на пръв поглед логично (нали те са платили), на практика тази ситема не води до нищо добро. Патентните права спъват всяко извънкорпоративно развитие - всеки опит да се изработи нещо новаторско бива спъвано от сума ти патенти, притежание на различни фирми, т.е. единственият начин да постигнеш идеята си е да я продадеш на някоя от тях. По този начин, събирайки набор от множество патенти, корпорациите на практика имат възможност да влияят пряко върху техническият прогрес, закупувайки и покривайки патенти, които не са изгодни за бизнеса им, като освен това имат възможност дори да съдят всеки, който дори си помисли за прилагане на въпросната, неизгодна за тях идея, а АСТА даже вече им дава направо и да арестуват такива хора. Това превръща корпорациите в нещо като "патентни лихвари" и АСТА бетонира този им статут. Само си помислете какво щеше да е, ако някой навремето беше патентовал файтона, например? В момента щяхме да се возим още на конски каруци, а патентите за ДВГ щяха да стоят в някой шкаф (на патентовалата файтона фирма), чакайки момента конската каруца да се изчерпа откъм печалба и всеки опит за направа на автомобил щеше да е невъзможна, защото щеше да настъпва патентните права на файтона. Примерът може и да изглежда абсурден, но точно по този начин седят в момента нещата с електромобилите, например. Затова смятам, че патентните права в този им вид, в никакъв случай не са от полза нито за обществото, нито за "творците", а обслужват само тесни частни интереси. А е ясно, че знанието е най-голямото богатство и би трябвало то, а не човешката алчност, да е двигателят на прогреса. Всичко това, естествено, е абсолютно поправимо - просто трябва да се намали драстично давността на патентите до някакъв разумен срок (не повече от 5 години, през които корпорацията да успее да си избие разходите и да направи някаква печалба от нещото), след което те да стават обществено достояние. Обаче вместо това получаваме АСТА, която бетонира статуквото, при това давайки на корпорации и правителства всякакви инструменти за цензура и терор над всеки, дръзнал да се усъмни в свещените им права.
@Траян: Това, което го има в нета, е някаква лийкнала версия, доклкото разбрах. Въпреки това я прочетох. Та, за да не бъдем голословни - какво, според тебе, е изопачено в статията (не би било зле да ползваш цитати, вместо доводи като "не, не е така!")?
Мале, това като го четох наистина си пресдставих мрачен роман/филм за бъдещето, където ти си роб на корпорациите, а те могат да правят с теб каквото си поискаш... Много точно описано като "В името на човешкото достойнство, щастие и благото на народа, осъждам обвиняемия на десет години каторга за клевета срещу комунизма". Толкова страшно звучи, че като човек "разбиращ правните текстове" ми се иска да видя реалните пасажи на които са били изградени тези изводи от статията. Защото ако наистина са такива, и се дава практически неограничена власт на корпорациите - кой продажен боклук го е подписал това за България?
Деовине, нещо не успяваш да ме обориш - хващаш се за думите, заобикаляйки основната ми теза, а именно че настоящото патентно право не работи в полза на обществото. Не можеш да реализираш "гениалната си идея" не само заради парите, ами и заради това, че тя почти сигурно ще настъпи множество други патенти (част от тях - свързани с пълни глупости), така че да те принуди да я продадеш на този, който притежава патентите (стига да си струва). Но дори и да не е така, вече АСТА позволява да те арестуват, защото някоя корпорация ПОДОЗИРА, че може да си нарушил правата й, т.е. могат да те тормозят напълно законно, докато кандисаш. А това, че разработчиците получавали бонуси, си е смехотворен довод - може и да получат, може и да не получат - всичко зависи от корпорацията, но фактът си е факт - те самите не притежават правата върху нещото, което са измислили (което погледнато извън корпоративните клишета не е особено логично). Но да оставим това, коментирай основната ми теза - според тебе, патентното право помага или пречи на обществото и прогреса му? Трябва ли патентите да са валидни вовеки? Обяснението, че корпорациите така правят пари и работни места, как конкуренцията и пазарът ще спасят света и прочее неолиберални дрънканици (на които, знам, си фен) не ме устройват
Пак избяга от въпросите Основната ми теза, както може лесно да разбереш ако ми прочетеш целия пост, е, че патентното право не работи нито за творците, нито за потребителите, а само за тесни корпоративни интереси. Да обясня как стоят нещата, за тези които не са наясно. Ако искате да патентовате нещо, на първо място е абсолютно безсмислено да го правите в България - българските патенти не важат по света, и когато патентовате нещо смислено тук то веднага изтича навън и се патентова от някоя корпорация (това се нарича технологичен шпионаж). В случая можете да се оплачете на арменския поп - техния патент е валиден, вашият - не. Ако искате да имате валиден патент трябва да го изкарате някъде навън, най-добре в САЩ, защото техните важат на най-много места. Там давността на патента е година, като всяка година трябва да се подновява, а цената е колкото за еднофамилна къща, демек - трябва всяка година да даваш пари като за една къща, за да може твоята "идея" да си остане твоя. В противен случай патентът става собственост на патентното ведомство, което после го продава на който си иска. Корпорациите междувеменно ви дебнат да закъсате, за да могат да го изкупят на безценца. Та пак да те питам, Деовине - за кой работи според тебе патентното право?
Сега като се замисля......ми тва АСТА си има и много добри страни. За какво да има свобода на словото , след като всеки малоумен олигофрен може да си пише простотиите и да вдига кръвното на нормалните люде Да ...теб визирам
Мда, за това преди имаше истинско изкуство , а сега почти всичко е халтура!
Какво мисля аз съм написал на няколко пъти, за последно - предишния ми пост, второто изречение. По-интересно ми е ТИ как мислиш. Може и да не съм "експерт по патентно право" (това ми звучи като особено гаден вид лешояд), но поради причини, свързани с работата ми, се наложи да проуча как точно стоят нещата с изваждането на патенти, така че смятам съм достатъчно запознат. Но ако според тебе нещата стоят по друг начин (тоест - аз лъжа), тук е мястото да ме обориш. Ако не -
**Подсетка: отгатнете как ще се промени цената на Windows, MS Office и другите комерсиални продукти, ако Линукс престане да съществува.** =============== Още една подсетка: отгатнете в какво се превърна (така бленувания някога от нас) капитализма, когато изчезнаха соц. държавите.
Аз съм за АСТА! Някои хора са свикнали да мислят, че интернет е само безплатна музика и филми и програми. После - ограничавали им свободите, наблюдавали ги били хаха. Не ползвайте тогава интернет, за да не ви ограничават свободите!
@ iii_krv | 01.02.2012 09:10 Аман от соц-демагогия бе! Как да няма социализъм - пиши едно писмо до Китай, Куба и Северна Корея да ни обяват война, та да се спасим от АСТА А верно ако имаше още соц-държави проблема нямаше да е толкова голям, щото у нас нямаше да знаем какво е интернет.....така както не знаехме (или гледахме само на картинка) много неща преди 89-та...