Между Коледа и Нова година настъпва времето на пожеланията - в картички, поздрави по телефона, при срещи с приятели и роднини. Времето на надеждата, примесена с малко страх от неизвестното бъдеще, което очаква нас, страната и света ни.
Ние също го очакваме и прилежно дефинираме собствените си желания в тези дни - за пред себе си и вярата си, надявайки се да превърнем стаените си пориви в пазещи ни заклинания, които ще ни водят напред. В седмицата между Коледа и Нова година обличаме в думи мечтите си, без суеверно да ни е страх да ги изречем на глас, защото ни се иска да вярваме в чудеса, макар да не си го признаваме. Все пак сме пораснали.
В дните между тези два празника искаме да изпитваме повече радост, отколкото в ежедневието си и се заричаме да сме щастливи по-често през идващата година. Казваме си, че ще се усмихваме повече и ще се ядосваме по-малко.
Че ще имаме повече късмет и по-малко мъка. Че трудностите ще заобиколят домовете ни и ще пощадят душите ни. В тези дни се смеем повече и решаваме - опиянени от звука на смеха си - да направим нещо добро през настъпващата година. Нещо добро за себе си, защото промяната започва от самите нас.
Доброто Нещо притежава много лица, но всъщност винаги се корени в желанието за по-силна воля за промяна, израстване, успокояване, живеене...
Времето между Коледа и Нова година е времето на мечтите - мечтите за по-добрия живот, който можем да постигнем, за по-голямата доза късмет и заслужения успех, за любовта, която желаем. Късметите в баницата са мечтите ни на хартия, в които искаме да прозрем бъдещето си и да повярваме в сбъдването му.
Но само това ли е важно? Ние носим мечтите си цял живот с нас - просто се сещаме за тях в тези дни, защото всички правят така. Ние таим желанията си месеци наред и сякаш ги пазим за празниците, като украсата, с която можем да развеселим дома си само тогава.
Ние постоянно се стремим да сме щастливи, но на тези празници отново си спомняме тези стремежи. Ние всекидневно, но неосъзнато очакваме късмета, а съзнателно си го пожелаваме в тези дни. През останалото време забравяме, борим се, понякога успяваме, понякога потъваме в ежедневие...
А именно през останалото време животът ни се случва. Не е важно какво правиш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа! Тогава желанията ни могат да се превърнат в реалност, тогава мечтите ни могат да станат триизмерни.
Тогава имаме цялото време на света, за да започнем да осъществяваме Коледните пожелания и да помогнем на новогодишния късмет да се сбъдне. Между Нова година и Коледа създаваме бъдещето си, за което мечтаем между Коледа и Нова година. Докато тази седмица ни дарява спокойствието да обмислим какво желаем в живота си, то годината ни предоставя времето, в което можем да го сътворим.
Но ние бързо забравяме. Прибираме коледните картички, трием мейлите с пожелания, скътваме някъде късмета от баницата и... продължаваме напред. Но с по-малкo въодушевление, мечти, усмивки и смях. Да, отпочинали, но за да се преборим с поредните проблеми, със следващата тъга, със задължителната умора.
Мечтите от празниците избеляват като стара снимка и ние започваме да мечтаем за следващия повод да си пожелаем нещо красиво. Спомняме си хармонията на празника, без да си спомним обещанията пред самите себе си, защото ежедневието ни отдавна ги е изместило в съзнанието ни.
Но това е само песимистичният вариант. Съществува и един друг - на хората, които всеки път на тези празници заявяват пред себе си и света нови мечти и нови желания. Не защото са забравили старите, а защото през изминалата година са ги осъществили.
Тази година ще си пожелая да съм като тях. За да мога след 12 месеца да изпитам насладата на затруднението да си измислям нови мечти. Които отново да сбъдвам. Между Нова година и Коледа.
