Журналистът, политолог и анализатор Фарид Закария коментира речта на президента Барак Обама, посветена на конфликта в Сирия, руското предложение за международен контрол върху химическите оръжия на Дамаск и скептичността на международната общност по отношение на военните действия.
Закъсня ли Обама с речта си във вторник, 10 септември? Тя очевидно беше планирана за по-рано, когато военните действия изглеждаха неизбежни и предстоящи.
Тя беше нужна, защото очевидно Обама държеше да декларира позицията си, а именно - случващото се в Сирия е много сериозно, представлява заплаха за международната сигурност и заплаха за сигурността на Америка. В крайна сметка обаче това прави задачата му много по-сложна.
Речта му за Сирия бе много красноречива и интелигентна, каквито обикновено са повечето му речи. Но ще е трудно хората да повярват, че след три-четири седмици, ако САЩ още се дърлят с руснаците за текста на резолюцията в ООН заради включването на думичките „употреба на сила", и в крайна сметка преговорите се провалят... тогава ще е трудно за Обама да излезе пред света и американците, за да заяви: "Хайде все пак да използваме сила".
Смятате ли, че не може да го стори?
Мисля, че ще му бъде трудно. Сега има възможност за дипломатическо решение. Може това да отнеме седмици и месеци - и вероятно ще бъде не по-малко трудно. Нека си спомним инспекциите в Ирак на UNSCOM. Те отиваха там на инспекции, а страната не беше в гражданска война, всъщност.
След две-три седмици ще е доста по-трудно да се каже: „Помните ли тезата, която отстоявахме - за военна намеса? Хайдеда се върнем към нея".
Може би е вярно, че хората не променят нагласите си, защото моралният казус в случая е нещо, което американците като цяло разбират. Те са убедени, че Асад е престъпник и злодей. Те съзнават не по-зле от всички други, че случващото се е варварско и ужасно. Но, естествено, той е избивал сирийци по не по-малко страховит начин с конвенционални оръжия.
Това, което се е променило необратимо и е убедително за предпазливите да се ангажират в тази сложна гражданска война, е много дисциплинираният начин, по който Обама заяви, че Сирия няма да бъде Ирак, Афганистан или Либия.
С други думи, това ще е много ограничен, сбит удар, предназначен да възпре Асад от каквито и да е опити да използва химически оръжия отново, защото ще си навлече гнева на САЩ и масирани удари.
Обама е много категоричен в изказването си, че Америка няма да се въвлича в тази война. САЩ няма да ескалират ударите. Това не е сценарий с неясен край. И това би било доста неудовлетворително...
Как ви изглежда руското предложение?
Най-трудно е да се прецени дали руснаците и сирийците ще създават толкова много препятствия и препъникамъни пред преговорите... Дали сирийците ще крият оръжия? Дали ще демонстрират нежелание да допуснат свобода на движение в цялата си територия, която имаше в Ирак?
Вероятно може да се каже, че за Путин ситуацията е изцяло печеливша. Асад остава на власт, осигурява достъп за чуждестранни наблюдатели. Той поема отговорността за всичко - и оръжията биват отнети.
Руснаците винаги са се опасявали, че тези оръжия може да попаднат в ръцете на джихадитски сунитски бойци, които да ги използват в Чечня, Дагестан или дори самата Русия. Не забравяйте, че това е територията, от която произлизат бостънските атентатори, братята Царнаеви.
Ако руснаците наистина имат сериозни намерения и искат да видят Сирия свободна от химическо оръжие, защото това премахва вероятността за някакъв вид разпространение, те може наистина да сътрудничат. И може и да притиснат сирийците и да кажат - ще имате реални инспектори на терен с пълен достъп. Трудно е обаче да се прецени дари руснаците наистина са сериозни.
Проблемът, пред който е изправен Обама - и той се изправи ясно пред него - е, че се опитва да убеди Америка и света в абсолютната спешна необходимост да се направи нещо. Но това, което той предлага, и продължава да заявява и повтаря, е ограничен военен удар. Нещо, което собственият му държавен секретар нарича "невероятно малък удар".
Има напрежение, при което той се опитва да си издейства максимална подкрепа, защото много американци: „Да, случващото се в Сирия е ужасно. Химическите оръжия са нещо страшно. Асад е злодей и престъпник. Но дали войната е в наш национален интерес?"
Първият принцип на международното право - поне както аз го разбирам - е, че не се прибягва към военни действия, освен ако не са самоотбрана или не бъдат оторизирани от Съвета за сигурност на ООН.
Така че проблемът, който повечето хора по света имат, не е с каузата, а с идеята, че Америка е едновременно прокурор, съдия, жури и екзекутор. И това е огромен проблем. Това по никакъв начин не добавя скептицизъм за случилото се в Сирия.
Мисля, че повечето хора в САЩ и по света възприемат като твърде неоснователно, че Асад е използвал химическо оръжие. Не спорим, че той е тиранин и заслужава да бъде свален. Но за мен, както предполагам - и за мнозина други, остава един проблем - как се получава така, че когато всички други казват "не", САЩ казват "да"?
Ако използваме фразата на Джон Кери, когато той се кандидатира за президент, има един въпрос - можем ли да подложим американската позиция и политика на глобално изпитание? В момента това е най-сериозният проблем.
