При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!

Патриархат не е имало, няма, няма и да има.

Ново "двайсе" - с римското ХХ - две Х хромозoми, които зачеркват всичко. Създават живот. Контролират универсума с кльощавите си ръчички. И искат още власт, нищо повече.

Знаеш, че според старата дефиниция в матриархата жената има господстващо положение в стопанския и обществения живот. Но... изненада, изненада - стопанството спокойно е оставено на кротките хора по селата, а днес дамите с високи токчета (познай дали не е комплекс за ръст и опит да гледат очи в очи мъжете) тракат шумно в политиката, медиите, из всички възможни офиси. Освен, естествено, в дома - тяхната недосегаема крепост.

Жената-домакиня иска да убие всичко мъжко около себе си. Виждал си шетащата вкъщи жена на средна възраст под образа на майка, леля, че даже и еманципирана кака, която смята, че върши всичкo и затова тя е господар на дома, на теб и на съдбата ти.

Готви, пере и чисти = всесилна власт. Точно тази женица иска да управлява света, защото някъде дълбоко в комплексираното й съзнание се крие онази ретро-теза, че уж тя е слугата на работещия силен мъж, но не, вече не, тя ще се бунтува, ще покаже на вселената, че да имаш пишка не е нищо особено!

Всъщност жената най-често престава да е щастлива с раждането. Това не е задължително, но често именно тя го позволява. Детето излиза през втората усмивка на майка си и я краде. Ако е момче, то научава какво ще търси през целия си живот. Мъжът се ражда щастлив. На жената ще е необходим един дълъг процес, пенис рисърч, за да достигне това щастие.

Много по-различно е от целуването на жаби с болната надежда, че ще станат принцове - тя ще иска да открие мъжът-симбиоза между покорство и член, който да я устройва. И в целия този процес путконтролът е задвижил неусетно и безмислостно зъбчатите си колела.

В професионален план светът на бойните феминистки не е много различен. Женските юпита искат да се доказват непрекъснато! Още преди години обуха панталони, започнаха да използват изначално мъжки аксесоари, да пушат, да псуват, да стават непривично вулгарни.

Частично това ни хареса. (Поне на някои - бащите ни никога няма да приемат такива властни кучки за свои жени, знаеш). Някак обаче ни светна лампичката, че светът никога не е излизал от чудовищния матриархат, където всичко е под контрола на жените.

Тя ражда деца - значи ли, че тя дирижира представлението? Тя е крехка, но успява да се справи с доскоро изцяло мъжки професии - ура? Зад кулисите тя кърви като ранено животно, но това е само цикъл. Рев и за това - онеправданата тя, направо да се разциврим и ние, а?

Шопенхауер подобаващо крайно е казал, че жените съществуват единствено само за разпространението на човешкия род и с това се изчерпва тяхното предназначение. ОК, a little bit too much. Но Ницше те предупреждава най-приятелски: при жена ли отиваш, не забравяй камшика! Знаеш ли кое е най-лошото? Че това им харесва. Т.е. отново играеш по тяхната свирка.

Или играеш игри, за да си изпросиш свирка. И в двата случая си в играта. А правилата ги определят точно онези два хикса.

Когато добавиш едно L към тях, нещата стават съвършени.