"Научете приложим навсякъде занаят в Европейската армия. Изпратете молбата си да се присъедините на следния имейл или пощенски адрес..."
Подобни плакати и девизи все още не се появяват на плакати в метрото в Берлин, Рим, Варшава или Мадрид. И все пак, ако Европа имаше собствена армия, тя би била най-големият работодател на континента - и важен източник на работни места, както пряк, така и непряк.
Всъщност не е чак толкова нова идея
Въпреки това поредицата от провали на различните опити тя да бъде реализирана - започващи още с Европейската отбранителна общност - би трябвало да са обезкуражили почти всякакви нови проекти в тази насока.
И все пак сега, когато има нови предупреждения за евентуални терористични атаки от "Ал Кайда", а срещата през декември на Европейския съвет се очаква да бъде посветена основно на европейските отбранителни въпроси, проектът пак е отупан от праха и изваден на дневен ред.
Нещо повече, съюзникът на ЕС - САЩ, не пропуска възможности да напомни на европейците да поемат отговорностите си, както наскоро бе отбелязано в американския седмичник Christian Science Monitor: "Вашингтон все по-често се обръща към Европа с призива да се отбранява сама - и, което е по-важно, да пази съседните територии на Сахел, Северна Африка и части от Близкия Изток," заявява изданието.
Това изглежда крайно необходимо, изтъква и румънският ежедневник Adevarul, за да се "дефинира европейска идентичност и убедителност", особено във време, когато други страни "поставят бариери навсякъде" срещу терористични атаки.
Изглежда, че Европейският парламент също е споделял този възглед още през 2009 г., когато е призовал да бъде създадена система за колективна европейска отбрана, наречена Synchronized Armed Forces Europe (SAFE).
"Служете не на родината, а на континента"
Освен другото, въвеждането на евентуална паневропейска военна служба би осигурило и допълнителни възможности да се заздравят връзките между европейските държави, които в момента са доста напрегнати около кризата.
А ако това също се провали, винаги остава като последен вариант идеята за гражданска военна служба, която отстоява германският социолог Улрих Бек в скорошно интервю за френското издание Philosophie Magazine:
"Германец, който прекара примерно една година в Гърция, ще остане поразен от трагичната бедност там, породена от трайната висока безработица. А когато при завръщането си пак чуе, че гърците са мързеливи и затова им се пада да са бедни, ще има съвсем различен поглед към политиката на своята страна", коментира Бек.
Проблемът с Европейската армия обаче е, че Европа далеч не е готова да действа сама
Опитите за британска и френска интервенция в Либия и реализираната едностранно от Франция намеса в Мали демонстрираха ограниченията във военен план на Европа. В крайна сметка в Либия САЩ осигуриха 80% от презареждащите с гориво самолети за времето на войната - заради ограничените възможности на съюзниците.
Така че вместо да настояват, че Европа може да действа без сътрудничество със САЩ, военните експерти в последно време изразяват опасения, че празнотите и пропуските, които оставят свиващите се бюджети за отбрана, може да се окажат непреодолима пречка пред евентуална общоевропейска отбранителна организация.
Засега САЩ все още финансира по-голямата част от операциите на НАТО, но според американците това не може да продължава още дълго - най-вече заради възхода на Китай и преориентирането на Америка към азиатския регион като основна точка за бъдещата й стратегия.
От 2011-а насам висши американски политици, включително бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, обвиняват Евросъюза, че не изпълнява ангажиментите си в областта на отбраната.
По думите на Гейтс, "ако настоящите тенденции за спад на европейските отбранителни способности не претърпят сериозен обрат, бъдещите американски политици - тези, за които Студената война не е била оформящ фактор за личността им - може и да сметнат, че възвращаемостта на инвестициите на Америка в НАТО е неоправдано ниска".
Лимитите на европейското военно сътрудничество обаче са очевидни
"Проблемът е, че никой не координира съвместната работа на европейските отбранителни сили отгоре надолу," коментира Свен Бископ, ръководител на програмата "Европа в света" в института "Егмонт" в Брюксел, мозъчен тръст, финансиран от Белгия. Същевременно обаче колективната употреба на военни ресурси по негови думи е "единственият начин ЕС да остава адекватен."
Събирането на едно място и споделянето на ресурси вече се случва - и в НАТО, и в ЕС, от 2010 г. насам. Един от най-добрите примери е Европейското командване на въздушния транспорт (EATC), в което холандци, белгийци, французи и германци са включили голяма част от военните си самолети за транспорт и презареждане с гориво, формално функциониращо под един общ оперативен контрол.
Ян Техау, директор на института "Карнеги Европа" в Брюксел, финансирана от фонда "Карнеги за международен мир", коментира, че срещата през декември е възможност да се изяснят европейските амбиции по въпросите на отбранителната политика.
И докато между страните-членки на евросъюза има разногласия за потенциалния ефект от срещата на високо равнище, според Техау залозите са огромни. "Ако след срещата бъдат оповестени решения и цели с кухи, неконкретни формулировки, това ще е изключително разрушителен политически сигнал за Америка и света като цяло."
