Разпускането на парламента и насрочването на поредните предсрочни парламентарни избори не оставиха достатъчно време последното Народно събрание да се занимае задълбочено с един основополагащ момент и проблем за всяка парламентарна република - възможността за смяна на парламентарната група от страна на депутатите и създаване на нови политически групи в настоящ парламентарен мандат.
Имайки предвид порочната практика в последните няколко български НС - на разпадане на парламентарни групи и създаването на съвсем нови такива, и произтичащите от това политически и икономически предимства за останалите партии в парламента, едва ли можехме да очакваме да се въведе наистина сериозна промяна на сегашното положение.
А нерешаването на този проблем има - и ще има - в бъдеще огромно значение за репутацията и облика на парламента в съзнанието на българския гражданин, която в момента е отчайващо ниска.
Българските граждани чудесно осъзнават определящото значението на парламентарните групи за целия процес и за реализирането на законодателната и контролната функция на парламента. Правото на законодателна инициатива е предоставено и на парламентарните групи.
Освен това те са и двигателят на парламентарния контрол. И, разбира се, избират и могат да свалят правителствата. Поради важността на парламентарните групи за управлението на страната е хубаво да се замислим как може да се подобри тяхната работа.
Най-важният елемент за стабилно и успешно управление на страната е парламентарните групи да следват при взимането на решения предизборните програми на съответните партии (за съжаление в България такива програми не винаги съществуват или пък нямат достатъчната конкретика).
Така ще се създаде необходимата предсказуемост при управлението на страната. Освен това в края на всеки един мандат избирателят ще може да провери нагледно как избраната от него партия е прокарвала обявената от тях програма, дали е била успешна и ако не, защо.
В този ред на мисли е необходимо да се изключи възможността депутати да напускат парламентарните групи, да влизат в други такива или да се обявяват за независими. Депутатите се издигат от политическите партии в съответните листи.
Избирателят ги избира предимно не като личности, а като представители на определена партия с чийто предизборни цели се идентифицира по време на предизборната кампания. Със своя глас избирателят има правото да очаква от депутатите да вложат личните си качества и усилия за постигането на целите, за които е избран.
Това съвсем на означава, че депутатите винаги трябва да следват партийната линия. Един народен представител винаги може да се противопостави на своята партия в даден момент. Но също така депутатите са длъжни да стоят зад парламентарната група, която с гласовете на гражданите е изпратена в парламента.
В случай че парламентарната група се отметне от предизборните обещания, депутатът винаги може да напусне парламента и да остане с "чиста съвест". Но смяната на една парламентарна група с друга представлява тежък случай на изменение на гражданският вот.
Не трябва да се изключва обаче възможността в парламента да се избират и независими лица, които да защитават определени регионални и други интереси (за вота на 12 май са се регистрирали само трима независими кандидати - бел.). Същото важи в много по-голяма степен за случаите, когато депутати се отцепват и създават напълно нова парламентарна група.
Така депутатите не само изменят вота на гражданите. Създаването на нова парламентарна група по никакъв начин не е подкрепено от избирателите, които нито са гласували за такава група, нито знаят какво могат да очакват от една такава група при липсата на предварителна програма.
Такива действия само подсилват усещането у гражданите за парламентарен лобизъм, който не е санкциониран от избирателя и съответно дава възможност за скрити опити за прокарване на интереси, за които избирателите не знаят и не могат да очакват.
А това от своя страна буди съмнения за корупция в основният управляващ орган на страната и намаляването на доверието в тази институция. Също така трябва да се прекрати практиката/възможността за избиране на депутати в органи като КС, ВСС, ВАС и ВКС.
Депутатите са избрани от гражданите в парламента, където да представляват техните интереси. Освен това тези практики водят до засилването на политическия контрол в тези органи - нещо, което противоречи на Конституцията, и не подобрява работата на същите, при това става дума за органи, които са деполитизирани по закон.
Въобще трябва да се въведе правилото в такива органи да бъдат избирани хора с нужните професионални качества, които не са били през последните пет години членове на политически партии, правителства и депутати. Само така ще се гарантира независимата им работа и ще се премахне възможността за политическо влияние в тези институции.
На последно място трябва да се помисли и върху възможността, ако за министри бъдат избирани депутати, те да запазват своя депутатски мандат и съответно правото си на глас в парламента.
Така ще се засили психологическото усещане за отговорност пред парламента, а и ще се въведат по-добри институционални практики за по-ефективен парламентарен контрол над правителството. Всички тези мерки могат да допринесат за възвръщането на доверието към Народното събрание, което в изминалия мандат стигна 5%.
*Заглавието е на Webcafe.bg.
