Само бездомните котки имат смелостта да се мотаят по улиците в тази част на най-големия сирийски град. Докато необезпокоявани се шмугват през отломките, групи бунтовници притичват между куршумите на военните снайперисти. Кварталът се казва "Бустан ал-Баша" и е бил мястото, където гражданите на Алепо карали колите си на ремонт. Тук са съжителствали мирно сунити и християни от работническата класа, а техни съседи били кюрдите от "Шейх Максуд". Всичко е в минало време. От хилядите жители сега са останали само трима.
Те живеят на улица "Рауанд", която е под контрола на бунтовниците. Следвщата улица се държи от верните на президента Ал-Асад сили. Мари е арменка християнка, която е пенсионирана учителка от детска градина, прошареният Абдел-Латиф е бил държавен служител, а пълничкият Абдел-Матен е пекар, който не е работил от месеци, защото фурната му е в район, контролиран от режима.
"Живея тук от 20 години. Още съм тук, защото къде мога да отида - това е домът ми. Вярваме в Господ и оставаме. Макар че една нощ си легнах... и на следващата сутрин всички бяха изчезнали", разказва Мари.
Разрушителната гражданска война дошла в Алепо в края на юли. Преди нея древният космополитен Алепо бил дом за 2 милиона от 23-те милиона сирийци. Сега той е парцелиран между лоялните на Асад сили и техните противници, като тези части може да сменят "собствениците си" в рамките на ден. Смъртоносна патова ситуация, за която международната дипломация не може да намери решение, сирийската опозиция не е достатъчно единна, а президентът Башар ал-Асад е решил да потуши съпротивата с огън и меч.
Цели квартали като "Бустан ал-Баша" са вече планини от отломки.
Престрелките по улиците не печелят нови приятели на бунтовниците. Хората от Алепо никога не са хранели твърде топли чувства към бойците, които най-често са консервативни сунити от по-малки населени места и които с течение на времето са станали още по-крайни във вярванията си.
Чувствата са споделени: "Хората от Алепо, всички те, са лоялни на престъпника Башар, те ни шпионират", твърди Абу Садек, дезертирал от сирийската армия, за да се присъедини към бунтовническите отряди.
Въпреки това самият Асад е бил безмилостен към града. В много от 4- и 5-етажните сгради в "Бустан ал-Баша" зеят огромни пробойни от снаряди, етажите им са сринати, а покъщнината - мебели, детски играчки, миялни машини и какво ли не се търкаля по улиците. Ако не броим звуците от водата, която изтича по спуканите тръби, в квартала е тихо. От време на време се чуват изстрелите на снайпер, прелитащи бойни самолети и свистене на минохвъргачка.
Електрическите кабели плуват във водата, с която са пълни мазетата. Ако в Алепо пуснат тока, ще се разбере по серията токови удари. Засега бунтовниците, които се укриват в празните апартаменти, крадат електричество от точка на няколко километра от града. Споделят го с тримата останали цивилни.
Хората, които се връщат в Алепо, за да проверят какво е останало от домовете им, не винаги са посрещани дружелюбно. Бойците проверяват документите на гражданите - твърдят, че така пречат на мародерите. Други казват, че сирийските сили вкарвали свои хора в базите на бунтовниците, за да оставят вътре електронни устройства, по които после се насочва въздушен удар. За второто няма никакви доказателства до този момент.
Кюрдът Абу Гайбар е един от тези, които са се върнали за част от покъщнината си. Той и семейството му се преместили в "Хайдарие" - един от по-безопасните квартали на Алепо. "Сега съм под нулата. Нямам дори една възглавница, която да дам на гост. Спим директно на плочките", разказва той.
Абу бързо събира каквото може от четиристайния апартамент. Дрехите отиват в черни чували за смет, дадени му от бунтовниците. Докато изключва кухненския котлон, няколко от бойците вадят от хладилника яйца, кисело мляко, грозде, конфитюр и купа сготвен ориз. Видимо не им се занимава с това, но не казват нищо.
"Може ли да взема това одеяло?" - Абу Гайбар пита едър бунтовнически командир, който преди конфликта е бил начален учител. Не може.
"Синът ми спеше тук", посочва Абу. Детското колело е оставено върху малкия гардероб в детската стая. "Синът ми непрекъснато ме пита: "Тате, войниците от свободната армия играят ли си с моите играчки?", разказва той. Бойците си имат свои смъртоносни играчки, сред които прави впечатление картечницата ПКС.
Кюрдът изключва телевизора и събира семейните снимки. На една от стените са останали само два пирона - няма ги семейните портрети. "Изгорихме ги. Знаеш, като видим снимка на жена, която не е забулена, я изгаряме", обясняват му. Абу Гайбар не казва нищо, но настроението му се променя, скоро се появяват и сълзи.
След около 35 минути Абу Гайбар е натоварил всичко и заминава с пикапа си. "Сега вече нямаме телевизор, какво ще правим през свободното си време?", пита един от бунтовниците, а другите се смеят. Наистина, в "Бустан ал-Баша" воюват само снайперистите, почти няма директни схватки.
Това съвсем не значи, че не е опасно. Стрелците се дебнат, а обикновените войници се крият зад специално оставени по улиците надупчени училищни автобуси. През стените на сградите са прокопани тунели, като бунтовниците влизат в тях с вика "Аллах е велик!", за да не станат жертва на приятелски огън в тъмнината.
Някои бойци вече губят търпение и обмислят да се прехвърлят на място, където сраженията са по-активни. "Не влязохме в Алепо в правилния момент", признава Абу Садек. Той подчертава, че не съжалява, защото това се е изисквало от волята на Аллах и повелите на Джихада, но лошата съвместна работа на бригадите е довела до много затруднения.
Групировката "Лива Сукоор ал-Шаба" плнира мащабна офанзива през следващите месеци. Освен нея, в Алепо се бият и по-либералните в религиозно отношение "Лива ал-Фатех" и "Ахрар ал-Шам", която е малка салафитска армия. "Лива ал-Фатех" се ползват с най-лошо име - не защото не са толкова религиозни, а защото плячкосват къщи и тормозят невинни хора. "Това е война, някои неща се случват по време на война", коментира един от нейните членове.
Според другите бунтовници, това е причина за безизходната ситуация в града и то в не по-малка степен от липсата на оръжие и муниции. "Проблемът е как да потърсиш отговорност на един въоръжен човек", обяснява Халед, който в мирния живот е студент втора година по история, но сега носи "Калашников". "Трябва да вдигнеш своето оръжие срещу него, а сега не е моментът за това", разсъждава той.
Бойците виждат един начин да успеят - като станат религиозни поне колкото безстрашните бригади на "Джабхат ал-Нусра", които действат из цяла Сирия. "Виждате разрушените домове и плячкосването. Как се очаква да спечелим тази битка, когато някои от нас крадат. Как ще спечелим, щом ботушите на краката ни са крадени?", пита Абу Садек.
Част от бойците носят шалвари и черни кърпи на главите си - самите те отбелязват, че повече приличат на пакистанци, но причината е не само религиозна, просто с тези дрехи е по-удобно да се биеш. Въпреки това за "Джабхат ал-Нусра" се носят истински легенди сред младите бунтовници.
От уста на уста се предава история, в която един от бойците от безстрашните бригади трябвало да се срещне със светски командващ от Свободната сирийска армия. Близо до двамата избухнала мина и командирът хукнал да бяга. Събеседникът му го хванал за крака и казал: "Раят ни очаква". "Отивай там сам", отговорил командирът.
