Глобалната финансова криза накара много страни в света да преосмислят приоритетите в публичните си разходи, притиснати от огромните дългове и растящи бюджетни дефицити. Несъмнено един от тези приоритети, за които се харчат ужасяващо много пари, е отбраната - или въоръжаването.
Войните, които САЩ и съюзниците от НАТО водят в Афганистан и все още в Ирак, все още не са приключили, но неохотата, с която повечето членки на алианса отделят средства за издръжка на военните си мисии там, все повече се увеличава.
На този фон и на офанзивата, която НАТО предприема, за разполагане на системата на противоракетна отбрана (ПРО) в Европа, за която съответните страни ще трябва да платят, съпротивата срещу допълнителни разходи не е толкова лесна за преодоляване. Наред с непрекъснатите призиви за модернизация на армиите. Дори и в името на сигурността и колективната отбрана...
Системата на ПРО, която трябваше да бъде инсталирана само в Полша и Чехия, ще бъде разбита на няколко компонента. Предвижда се те да се разположат в България, Румъния и Турция. Целта сега е ПРО да не се води вече като система на САЩ, а да бъде под егидата на алианса, за което е необходимо съгласието на страните-членки на пакта.
По всяка вероятност от НАТО ще ни дадат и зенитноракетни системи MIM-104 "Пейтриът", които да бъдат инсталирани в Шабла. Появили се в края на м.г. информации разкриха, че в българските военни поделения ще бъдат разгърнати логистични бази и командни центрове за ракети прехващачи SM-3.
Генералният секретар на НАТО: Не пестете за отбрана!
В същото време генералният секретар на НАТО предупреди страните-членки да не орязват разходите си за отбрана прекалено силно, докато се борят с бюджетните дефицити. Андерс Фог Расмусен всъщност се обърна към Великобритания, тъй като новото правителство на консерваторите и либералдемократите предложи големи ограничения, докато лейбъристите бяха значително по-щедри в подкрепата си за офанзивите в Ирак и Афганистан.
Още в края на м.г. на Острова бивши министри призоваха да се спре участието на страната в Афганистан, а средствата да бъдат пренасочени към защитата й от терористична атака и вътрешни заплахи.
В интервю пред британския The Times, Андерс Фог Расмусен посъветва всички закъсали със средствата членки на НАТО да използват тежкия икономически климат като възможност да направят въоръжените си сили по-ефективни, за да се справят с непредсказуемото естество на съвременните войни. "Всички правителства са изправени пред бюджетни ограничения", заяви Расмусен, който е бивш премиер на Дания.
"Много е трудно за правителствата да обосноват тезата, че налагат сериозни ограничения в социалните програми, образователните програми и пенсиите, но не и в бюджета за отбрана. Така че очевидно отбранителните бюджети ще бъдат засегнати от икономическата криза."
Той отбеляза обаче, че инвестициите в отбраната и сигурността на една страна са свързани с много повече от самите финансови средства. "Всички правителства би трябвало да съзнават дългосрочния ефект от прекомерното орязване на бюджетите за отбрана, тъй като знаем от опит, че икономическият растеж е в голяма степен зависим от сигурната международна среда. Знаем, че нестабилността и несигурността вредят на икономическия растеж. Така че ако правим прекалено сериозни орязвания на бюджетите за отбрана, това може да има дългосрочно негативно отражение върху растежа."
Специално коментирайки бюджетните решения, предкоито са изправени британският канцлер Джордж Осбърн и отбранителният министър Лиъм Фокс, Расмусен каза: "Бих им дал съвет да постигнат правилния баланс."
Тепърва ще се намалява британската армия
Новият британски премиер Дейвид Камерън бе обещал да запази бюджета за отбрана стабилен през тази финансова година, но повечето анализатори очакват болезнени ограничения след този момент, тъй като кабинетът завършва общ преглед на стратегическата отбрана и сигурността, който ще определи размерите и формата на британската армия, флота и военновъздушни сили.
Експертите предсказват намаляване на броя на военнослужещите, а голям брой скъпи проекти за придобиване на въоръжение - от типа на два нови самолетоносача, бързи изтребители, транспортни самолети и парк от моторизирани въоръжени превозни средства също са под заплаха.
В централата на НАТО в Брюксел Расмусен заяви наскоро, че е важно да се прилагат конструктивни реформи. "Ако орязването се извършва основно в по-стационарните части на армиите - и ако новите инвестиции са ориентирани към по-гъвкави, по-мобилни и по-модерни въоръжени сили, бюджетните ограничения би трябвало да бъдат превърнати в нещо позитивно," каза той.
Членките на НАТО да споделят военното си оборудване
Той отказа да уточни какви области би трябвало да бъдат обект на съкращения, но предложи членките на НАТО да споделят военното си оборудване. Запитан каква и конкретната силна страна на Великобритания в алианса, Расмусен коментира: "Великобритания, както и САЩ, има капацитета за десанти на войски извън региона - и другите съюзници биха могли да вземат пример от това." По думите на Расмусен е важно британските военни сили да запазят тази възможност.
На въпроса дали по-свит бюджет би намалил ролята на Обединеното кралство в НАТО, Расмусен коментира: "Великобритания ще остане един от най-важните ни съюзници."
Преминавайки на темата за Афганистан, където НАТО е изправено пред едно от най-големите си предизвикателства, генералният секретар на алианса призна, че има нужда да бъдат налице конкретни резултати още тази година, за да се осигури запазване на подкрепата за дейността на НАТО там.
"Би било светлина в края на тунела, ако бихме могли да отстъпим на други основната отговорност за сигурността в някои провинции и някои основни градове," каза той. Като първа важна кампания извън Европа, успехът на НАТО в Афганистан е много важен за бъдещето на военния съюз, особено доколкото критиците оспорват релевантността му в епохата след края на Студената война, и доколкото САЩ все повече обръщат поглед за заплахи отвъд Тихия океан, вместо от Русия.
Афганистан - изпитание за НАТО
"НАТО е занимава с много повече неща от Афганистан, но Афганистан е изпитание дали НАТО е в състояние да се справи с новите предизвикателства пред сигурността през XXI век," каза Расмусен.
Според генералния секретар на НАТО никога не е имало по-голяма нужда от този съюз, когато страните-членки са изправени пред еволюиращи заплахи от кибер-атаки и ислямистки тероризъм, до ирански ракети и разпространение на атомно оръжие.
Очаква се генералният секретар на НАТО да представи на годишната конференция през ноември нова стратегическа концепция за алианса, по която страните-членки да постигнат консенсус.
В нея е залегнала и инициативата за ПРО.
