Ако ви е познато усещането да се излежавате на плажа и телефонът ви да не спира да примигва и да издава всякакви звуци за напомняне, че имате мейл от шефа, не сте единствени.
На много места служебната поща не спира в момента, в който служителят напусне офиса. Натрапчивите имейли са масов проблем сред офисните служители - и вървят неизбежно ръка за ръка с определени професии, от рода на юристи и финансисти, където служителите сами управляват работното си време.
Все пак обаче по всичко изглежда, че по-ниските нива в йерархията, работещи по договори с фиксирано работно време, имат нужда от гарантирана защита.
Технологията предефинира работния ден
Още през 1972 Уди Алън иронизира в "Изсвири го отново, Сам" бизнесмена-работохолик. Героят на Тони Робъртс започва всяка сцена, като се обажда в офиса, за да даде телефонен номер, на който може да бъде намерен, и пояснява за колко време, назовавайки и следващия телефон за контакт. Това обаче тогава беше изключение - служителите по онова време все още имаха възможност да "потънат вдън земя".
Докато сега всеки със смартфон е достъпен по всяко време.
След като установиха, че способността на шефовете да нахлуват в домовете на служителите си се запазва чрез смартфони по всяко време на деня или нощта - и позволява реалното работно време да се разширява все повече отвъд 35-часовата седмица, с въвеждането на която страната нашумя през 1999, френските профсъюзи решиха да отвърнат на удара.
Федерациите на работодателите и профсъюзите в страната подписаха ново, юридически обвързващо компаниите в страната национално трудово споразумение, което изисква от служителите "да изключват телефоните си след 18:00 часа".
"Гарантирано време за почивка"
Според споразумението, което засяга над милион заети в технологичния и консултантския сектор (включително френските поделения на Google, Facebook, Deloitte и PwC), служителите също така трябва да се съпротивляват на каквито и да е призиви да преглеждат свързани с работата материали на компютрите или смартфоните си - или какъвто и да е друг тип неприятно нахлуване във времето, което е национално договорено да се прекарва върху френския еквивалент на "долче вита".
И компаниите са задължени да гарантират, че служителите им не са подложени на натиск да се занимават със служебни въпроси в извънработно време. Така духът на закона - и на Франция - както и буквата на закона ще бъдат спазени.
В което принципно няма нищо лошо
Докато ние, уморени, бледи и прегърбени, непрекъснато тичаме по задачи, все по-паникьосани от заплахата да останем без работа, падайки жертва на съкращения около рецесията и на правителствените мерки, даващи привилегии на шефовете и акционерите и предоставяйки им власт над правата на служителите, французите просто си хлопват лаптопа точно в 18:00.
Докато ние сме изправени пред ужаса на още някой и друг допълнителен час/още една смяна/работа по цяла нощ, парижаните просто могат да си отпиват от охладеното шампанско и да не си дават много зор поне през втората половина на периода от 9 до 6, преди да се приберат у дома и да се насладят на остатъка от този прекрасен баланс между работа и 133 часа седмично свободно време.
