Роден съм през 1994 г. Славна година за целия български народ. Не заради мен, разбира се, а защото всички тогава са стигнали до дружното заключение, че "Господ е българин". И баща ми в знойното лято, фиркан до козирката, крещял с цяло гърло: "Имам син, момче си имам" и Господ е българин. А после... на море със стария трабант. С две думи: "О, миг, поспри, така си ти прекрасен."
Никой не е предполагал, че няколко години по-късно майка ми ще се реди на опашка за кило телешки кокали, от които да направи... не знам... Какво можеш да направиш с малко говежди кости? "Братен джус" може би? Ще го топим с хляб, ще си го направим на попарка. Приказка! Както и да е.
След тези богати времена и мигове, изпълнени с блажена немотия, баща ми заминал за Испания... да бере праскови, мисля че. Или ягоди, или нещо друго. Или търсейки изгубеното си чувство за национална принадлежност, някъде в лехите с ягоди, като всички гурбетчии. "Липсва ми България, толкова много ми липсва, но гладът... гладът, братко, никак не ми е мъчно за него."
Някак си оцеляхме в тези гладни години, като всички българи. И най хубавото следва. Още гладни години, в които тепърва ще се срещаме с новите форми на монополизъм, изкривен морал, всеобщо безхаберие и безотговорност.
Разбира се, ако не умрете от глад, има и други варианти. Винаги могат да ви ограбят, докато спите - в опит да оберат безценните ви придобивки. Получавате възможността да присъствате на пребиването на 80-годишната ви съпруга с цепеницa, но за жалост няма да имате шанса да го видите с очите си, защото сте почти сляп, немощен старец. Спокойно, дъщеря ви ще остане непокътната, тя и без това е инвалид. Не че има основателна причина и срещу вас да вдигат Бъдника.
А представете си, драги крадци, тия паралии да бяха получили надбавки за инвалиди? Е, тогава и щерка им можеше да си хапне от боя. Вие, вандали, не се обиждайте, не ви обвинявам. Не е като да сте получили прекрасно детство, качествено образование (което също не оцеля) или адекватна медицинска грижа.
Колко процента от бъдещето на една нация ще бъде психически лабилно, ако за него да гледа как баща му пребива майка му е нещо ежедневно, след това отива на училище и чете в читанката разкази, в които основни герои са Мутрата, мацката и БМВ-то.
Не забравяйте прекрасната ни образователна система, в която скапаните учебници далеч не са най-тежкият проблем. Теми като: "Насърчаване на децата да се развиват в областта, в която се чувстват удовлетворени" или "Разбиране на персоналните нужди на всяко дете " са засенчени от екзистенциалната тема за учителя, танцувал харлем шейк с учениците си.
Ами може би се е опитал да ги предразположи? Или да ги постави в ситуация, по-позната и харесвана от тях? Има ли значение всичко това? Искрено се надявам все още да има. Иначе за образованието ни. Мир на праха му. То беше достоен войн, родил хиляди мозъци, които после да изтекат през Терминал 2. Дори под напора на стотиците чалга помии, дори и под десетките възгласи: "Всички ръчички горе". То живя - и пребъде, и беше. Никой не е всемогъщ.
А и върхушката от некомпетентни политици е силен удар под кръста. Та като говорим за политици, така де, да си дойдем на думата. Не са ли те онези с големите заслуги в областта на... абсолютното разрушение. Цанков камък, СРС-та, Костинбродската афера, агресивните прояви, издаващи лабилна психика от типа "пребиване на невинен гражданин на магистрала Тракия" ...
И нито едно адекватно наказание! Драго ми правосъдие, прекрасна Темидо, ти някога величествена, строга и независима, макар и сляпа, днес си само пропаднала, саката уличница, системно изнасилвана от кого ли не. За бога! Смилете се над горката жена! Ако я оставите поне за малко на мира, ако не я заливате с политически поръчки, ако не я тъпчете постоянно с корумпирани магистрати, може би дело за пет откраднати кокошки няма да се решава за пет години.
Животът ни е пълен с екшън, за който Уил Смит може само да мечтае. Криминалните рубрики във вестниците се пукат по шевовете, а жаждата на хората за информация се утолява само от заглавията. Явно българите обичаме да си вадим нож. Явно поредните ценности, които не оцеляха, са човешкото в нас и състраданието ни, и моралът ни. Докъде стигнахме...
Да, Терминал 2. Останал зад гърба ни кошмар. Въплъщение на безсилието на българина да се спаси от хищните ръце на тлъсти депутати и депутатши. Същите тези ръце, които бият шамари на полицаите по трибуните. А защо сме безсилни? Защото сме сами, едни единствени. Всеки за себе си.
Умря единството ни. И достойнството ни умря. Могат да ни обвиняват, че сме паразити, че точим чужди социални помощи, че сме хрантутници. Отговор никакъв! Никакво политическо достойнство! Няма и време за него. Прекалено са заети да спекулират нашите хора в пленарната зала кой какъв бил - дали е хомосексуален или не, дали е говорил с някое си Петно?
Петно е, че зад граница има над 3 млн. българи, които намират шанс за просперитет не тук. Петно е болната ни здравноосигурителна система, от която изтекоха доста кадърни лекари. Пак на Терминал 2.
Може би да изчакаме надписа Game Over в играта на оцеляване? През това време ще ритаме с крака пред смъртта на всичките ни конституционни права, ще се гмурнем в море от безплодни окупации - там, където не им е мястото, в безнадеждни протести без ясни исканията и предложения.
Някой иска ли скалъпен референдум за европейските избори, без каквато и да е информационна кампания? Кой е "за" невероятно глупавите предложения в Наказателния кодекс - за снимките на съседката по гащи или още по-потресаващите стари гащи на баба ти, които имат антикварна стойност.
Докога ще продължава играта на оцеляване, кога ще започнем да живеем?
