След всичко, което беше написано за страшното в България - повсеместно срастване на Мафията с държавата; управление на Олигархията; корупция, престъпност, контрабанда; отчаяние, обхванало народа, липса на алтернативи и т.н., бих искала да разкажа една грозна приказка.
Не за Мафията, която размахва бич над нещастния народ и не позволява на демократичното ни гражданско общество да се самоуправлява, а за едно грозно общество, в което липсват граждански импулси.
Приказката се развива в горещ августовски ден по обяд. Детето ми, на година и 7 месеца, скоро трябва да бъде хранено, затова отиваме до пазара. Хващам го за ръчичка и тръгваме. То ходи вече много уверено и даже тича, затова излизането без количка е голяма радост. Не сме много бързи, защото крачките са малки, а любопитните очи виждат толкова интересни неща наоколо.
Точно преди пазара, преди колелото на трамвая трябва да пресечем малко паркингче, където са спрени колите на зареждащи и пазаруващи. На паркинг, доколкото знам, не е редно да се развива висока скорост и да се извършват резки маневри.
Но остър звук на клаксон пред главата на детето ми и изсвирване на спирачки ме разтреперват. Детето ми изпищява уплашено - огромният джип, надвиснал до него, ръмжи и издава звук, който дълго ще го стряска насън... Позволили сме си да се пречкаме пред джипа Му, докато Той маневрира! Извиняваме се, Ваше Величество, Съгражданино, че сме толкова малки и толкова Ви пречим!
Все още треперейки от уплах и възмущение се нареждаме на първата сергия, където картофите изглеждат добре - трябват ни за пюре за обяд. Усмихва ни се белокоса бабка, много симпатична, закача малкия, обяснявам как ще си правим картофено пюре с масло и сирене за обяд, тя ми пълни торбичка, плащам, като й оставям 30 стотинки отгоре, защото се усмихва на детето ми, а аз се радвам, че й помагам.
Сега трябва да си купим и една питка от хлебарницата. Има двама души, които си пазаруват, а аз с малкия, мрънкащ в ръцете ми (вече е уморен и напечен от слънцето) надничам през стъклата, да видя има ли от нашите питки. Има, затова се обръщам да застана пред гишето, но не успявам - Господин на възрастта на баща ми с очилца и дълга коса ме прережда...
Става ми неприятно - сякаш съм невидима - майка, натоварена с дете, торба с картофи, голяма дамска чанта, побираща водичка, памперси, бурканчета и т.н. (някъде около 17-18 кг товар), а и детето ми вече шумно протестира срещу жегата и слънцето, търкайки очи. Казвам му: "Тихо, мило, не плачи, защото всички ще ни прередят, ако продължаваш да плачеш!" Никаква реакция от Господина.
Наистина, защо ли да реагира, когато говоря на някакво дете, а не на него. Зад нас вече има няколко човека - висок младеж с колело и спортна екипировка, двойка на средна възраст, която обсъжда селските пърленки, жена с пълни торби. Господинът, който ме пререди (явно много е бързал) изведнъж започна да се чуди какво и колко точно е тръгнал да купува.
Ровейки из портфейла и джобовете си и почесвайки се, дава противоречиви указания на продавачката - "Дайте ми два,..., не - един... искам и ..., ако може не от изгорелите!..., а тези какви са?... колко струват?... със сирене или извара са?... а меки ли са франзелите? какво?... от кога са?... тук ли са печени..." Минават няколко минути, Господинът променя за трети път съдържанието на поръчката си, продължавайки мудно да рови по джобовете си.
Детето ми вече изнервено пропищява (пече му на главичката и в очите). Не се стърпявам и питам Господина, защо след като ни е прередил, не побърза.
- Я, млъквай, ма! ...!!!
Не намирам думи. Почти със задавен глас му обяснявам, че чакаме вече 10 минути за една питка, защото той ни пререди, без дори да е избрал какво ще купува. Следва грозен порой от обиди.
Хората от опашката се споглеждат, извръщат очи в друга посока. Никой не се намесва.
Мисля си как, ако бях висок младеж, ако бях с партньора си до мен на опашката, дори ако бях просто жена с пълни торби, която си чака реда и стана свидетел на такава сцена, бих се намесила, бих защитила майка с дете в ръцете, публично обиждана от грубиян.
Тръгваме си, не мога да държа повече детето си в тази обстановка. Имаме 1-2 филийки стар хляб вкъщи. Прибирам се разстроена, буца е заседнала в гърлото ми. Мия картофите и започвам да ги беля. Под гладката жълтеникава кора се показва вътрешност на кафяви петна. От 7 картофа 4-те по-едри са пъстрокафяви отвътре. Спомням си белокосата бабка на пазара и как ровеше картофите от задната страна, мислех, че избира хубави, докато закача детето ми...
И така, драги сънародници, стигаме до края на грозната приказка. Тя сигурно ще завърши с: "И те хванали самолетчето и отишли в друга страна, където заживели щастливо"
Ще избягаме с детето ми. Не само от Мафията, Олигархията и Държавна Сигурност, които мачкат Гражданското общество в България. Ще избягаме от това грозно не-гражданско общество!
Естествено, веднага ще се намесят хора, които ще ме проклинат, че бягаме, ще ми обясняват, как не цялото общество е такова, как комунистите са боклуци, как ГЕРБ и Тройната коалиция са виновни за всичко, как като свалим правителството и променим Изборния кодекс, всичко ще се оправи, Реформаторският блок ще ни реформира, ще си построим АЕЦ, ще интегрираме ромите с европейски пари и ще си построим магистрали до всяко село.
Не! Уважавам остатъците от интелигентни и културни хора в тази страна, мъчно ми е, че трябва да бягам, опитах се да се боря (заедно с детето ми, на раменете на баща си, на протестите), негодувах срещу Мафията и Олигархията...
Днешната приказка ми подейства много поучително (както приказките трябва да правят).
Искам детето ми да израсне с Мечо Пух и Малкият принц, а не с грозни звуци от клаксон над главата му, грозни обиди по майка му и белокоси орисници от пазара, които му подават отровни плодове зеленчуци.
P.S. Докато се ровя да изпратя това в редакцията, чета как е открадната химическа тоалетна от магистралата и как министър Клисарова, казала, че децата трябва да започнат да се ориентират професионално още от 4-ти клас... Та в 4-ти клас още се четат приказки, г-жо Клисарова!
Някой си изпратил децата в чужбина и реве , как другите трябва да останат в мизерията. Ми, да, роби му требват после на дЕтето му, като се изучи и се върне. ПОТРЕСАЮЩО!
"и до това че авторката и такива като нея - с бягството си носят не-малка вина за това бита в страната да е такъв - на никой не му се бори с проблемите, защото може да избяга на по-лесното. " Драги ми, Боби, ами ако така наречените проблеми за ВЪЗПИТАНИЕТО и МАНТАЛИТЕТА на заобикалящите, кажи ми, аджеба, как оставяйки, ще направя заобикалящите (по-) възпитани, учтиви и добри!??? Единственото, което ми идва на ум е ако нях учителка или ако родя и възпитам децата си правилно, но и в двата случая това ще се случи най-рано чак следващото поколение! А кога точно да живея аз нормално, когато аз сега се държа нормално с всички!? И за какво "по-лесно" бълвуваш!?? Животът е чужбина има трудности, за които не си и сънувал!!! Но има хора, които са решили, че тези тудности си заслужават ако за сметка на това общуваш в ежедневието си с НОРМАНИ и ВЪЗПИТАНИ хора. НЕ СЪМ АЗ ОТГОВОРНА ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И МАНТАЛИТЕТА НА ДРУГИТЕ!!! А САМО ЗА МОЕТО И ЗА ТОВА НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ!!!
". Ако си възмутен от прередил те господин, обърни се към господина, не към детето. " Подкрепям с 2 ръце!!! В България, и особено жените са царици на намеците!! Тип "казвам ти дъще, сещай се снахо"! Ей, това най ме влужда! Колко по-прост ще бъде света, ако хората си говореха директно, "право куме в очи"! И все пак! Авторката пише, че в крайна сметка му се е опънала на господина. Но я е заляла простотия до шия. И като чувствителна жена се е сдухала...
Всички вие, които се смяте за "добри" хора със сигурност не сте такива. Изкарахте се на Майка Тереза, майката. Елена Стоянова много добре е обяснила за какво става дума, ама кой да чете. Докато някои мрънкалници ги пререждат на опашката, има хора които умират. Живота е гаден и хората не са милички и добрички, както ви се иска. Deal with it.
"Много просто минче - чрез бройката. Едно е през деня си да срещнеш 20 дебила и 100 нормални човека, друго да са 100 дебила и 100 възпитани човека, и съвсем друго да са 100 дебила и само 20-30 нормални възпитани човека." Еми не е чак толкова просто 1. Аз не искам да съм "бройката" за никой. 2. Не е изобщо прблема в НЕоставнето. След като дори и нормалните се побъркват от реалността и вече не са нито възпитани, нито нищо подобно... И никакви "външни" или "незаминали" бройки няма да помогнат... Аз съм просто от друго поколение, което беше възпитавано така. Сега мнозинството е възпитавано другояче и други са му ценностите. Да спомена ли чалгата или чаткаш? И нея я слушат и възпитаниците на елитната гилнязия дето завърших, а не само гаменчетата. Тааааа това просто не ми понася, да се жертвам за "бройката".... 3. В заключение- и никой да не замине- пак хората се чалганизират и циганизират... А за манталитета на да прецаламе/да не се минем/ да сме на далавера да не споменавам изобщо, щото той не датира от ерата на "занимаването", а мноооооого по-отдавна... За Бога- бабка с побелели коси мами жена с малко дете след като го е омаяла със сладки приказаки- за какво изобщо заминаване става дума тука... Те тая баба има деца и внуци и познай как ли ги е възпитала?
"Живота е гаден и хората не са милички и добрички, както ви се иска. " Ама разбира се, че е най-нормално побеляла баба да мами майка с малко дете, след като най-лицемерно го е галила и омайвала със сладки приказки. Да им пробутва развалени картофи, които малкото невинно дете ще яде... Оооо, да това е ама най-нормалното нещо на света! Докато в това време... по на запад от бабката... продавачите на зеленчуци в малко селце, оставят БЕЗНАДЗОРНА стоката си навън пред магазинчето след работно време. С означена цена и кутия за оставяне на парите. С любезна бележка. И представи си НИКОЙ не открадва тези зеленчучи! И си оставя точно парите в кутията! Животът не е гаден. Гадни са хората. А там, където гадостта е на почит, стават все по-гадни. И все повече се заразяват от гадостта, за да оцелеят. И започва да им се струва, че това е нормално и решават, че "няма добри хора", а си1ки са гадни, абе направо животът си е гаден... по дефиниция едва ли не!
Мамче, а защо пазаруваш от тоя пазар?! Нима не знаеш, че ако някой ти слага това (усмихнатото бабе) ,което искаш да си купиш , и то на тоя прословут "евтин" женски пазар, то задължително 50 % от количеството - минимум - ще е боклук? Да не си от вчера в София?Ако си от вчера, що щеш тук?Дошла си да ми напишеш статия за града ли?Аз си го познавам града.... Нима никога не си си задавала въпроса , що на тоя пазар е евтино?!Най голямата клоака на София е този пазар.Надявам се сега като го поразрушат до основи и разгонят тъмнокожите българи, и вдигнат наема , да започне да се продава стока по нормалния начин - отиваш-избираш-плащаш. Относно тоя дето те е предредил - ми що му мълчиш?! Или просто си търсила повод да кажеш "скапаняци, няма да живея повече тук, щот мъжо ми не ми е купил кола, и не мога да пазаря по хипер-мегамаркетите"... Заминавай , за където си тръгнала, няма никой да те спре с рев "не искам да си ходиии ии ии и ии иш" Аз също имам дете , и при това малко (по голямо от твоето), е що на мен не ми направят това дето твърдиш ,че са ти го направили?! На всеки може да се случи в някакъв момент, някой ден да има един (няколко ) миндила , дето ще му направят деня калпав, ама не сме седнали да ревем. Или се стегай у кръста, или ... там каквото си решила да правиш. Само не ми пиши статии тук , това което си го написала е така, но аз лично всеки един ден се боря да го променя с думи като "извинете,моля благодаря , не сте прав". Ти не искаш да се бориш.Ти искаш да е така, както на теб ти харесва , при това веднага.Не става.
>вие сте 50% от причините тази държава до половин век да се засили към тотална дезинтеграция Божидаре, по какво точно се различаваш от хората, на които все другите са им виновни за всички мъки и проблеми? На мен ми се струва че и на теб вечно някой друг ти е виновен - циганите, емигрантите, Костов, американците, капитализмът, и какво ли още не. Само не ти. Никога ти. Само че достойното поведение е да осъзнаеш, че виновни няма. Има тъпи, некадърни, необразовани, малоумни идиоти, чието битие и морални ценности определят до голяма степен живота в България. Но не, и те не са виновни. Това, че са причината, не ги прави виновни. Това твое трескаво търсене и налагане на вина (върху другите) е единствено признак за слаб характер на човек, който не може да приеме реалността и да поеме своята справедливо полагаща се част от отговорността за нея. Тоест, комплекси за малоценност, защото би означавало да осъзнаеш, че и самият ти не правиш кой-знае колко за BEDNA MAJKA BALGARIQ. Определено далеч не толкова, колкото изискваш и очакваш от всички други. >заради личен комфорт сте избрали тази държава да я няма, а този етнос - българския - да се претопи Или така ти се иска да е, защото би премахнало всяко задължение и отговорност от твоите крехки плещи. Но, кажи, ако в твоите очи емигрантите са толкова гнусни, себични, мерзки страхливци, не би ли трябвало да се възрадваш на това, че доброволно премахват гените си от генофонда на оставащите в България? Най-малкото това би трябвало да е своего рода услуга спрямо тези като теб, които живеят в България. Поне според това, в което очевидно вярваш.
Кофти ми е да призная, но Деовин пак е прав. Не че не бих му счупил носа (носът?!?! )
>Пак ли се бориш с дървени мелници Не знех, че си мелница. Другото отдавна си го доказал. А шикалкаването относно какво си бил казал е мерзко. Една от добрите характеристики на форумите е, че не би трябвало да можеш да се измъкваш по терлици с "не съм казал това", защото думите ти ги има написани малко по-долу. За съжаление, това работи само при предпоставката, че си склонен да се върнеш и да погледнеш какво си писал. Ти явно не си. В който случай можеш да казваш каквото си пожелаеш. Както и правиш. Е, така или иначе съм далеч от мисълта, че можеш да ме изненадаш с рационално (по изключение) мислене. Не можеш. С твоето образование и история това е напълно естествено.
Какво ревете като за будки за хур ? Всеки си решава сам проблемите, по удобен за него начин, авторката да бяга където иска, на кой му дреме ? На мен - не. Просто оцеляват по-силните, по-наглите, по -пробивните и точка. Така е било, така е и така ще бъде, мен защо ли никой не ме предрежда на опашки ?
Здравей, мила Мариета. Надявам се, че ще прочетеш този коментар. Напълно разбирам гнева ти, обидата и разочарованието. Ако аз бях на опашката в тази хлебарница, повярвай ми, на този чичко щеше да му се види малък светът. Да не говорим за оня с джипа, тези най ги обичам за закуска Но не това исках да ти кажа. Изкарах си цялото висше образование в Париж и след 8 години в този град, смея да твърдя, че го познавам изключително добре. И парижаните също нямат кой знае какво солидарно поведение. В този смисъл, тук не е въпрос до гражданско поведение, а до солидарност. Колко пъти съм изкачвала стълбите на метрото на път за летището, натоварена като магаре с куфари и чанти...минават покрай мен високи, млади, силни мъже и никой не обръща внимание. Всякакви луди и агресивни хора в метрото, нападат един, всички се правят, че нищо не виждат. Преди две години една девойка я изнасилили във влака - в кюпето 3-ма пътника, които само гледали втрещени. А да не ти споменавам какво е отношението на местните към чужденците... Надменно или съжалително (като това съжаление, което човек изпитва, виждайки куц помияр). Болният индивидуализъм е извратено последствие от така наречената глобализация. Съмнява ме дълбоко, че ще откриеш приказката в прехвалената чужбина. В големите градове човек може да се опре само на приятели и близки. Ако търсиш солидарност, избери си малък град с все още запазено сплотено общество или просто се опитай да не ти пука. А когато срещнеш солидарност, оцени я, защото в днешния свят, тя е изчезващ вид във всички развити и развиващи се държави.