Набираха хора за гроздобер в района на Търговище и реших да се запиша. Това беше добър начин да видя какво значи временна работа в България.
Чрез една позната в близко село се уредих да започна работа и на сутринта вече бях в автобуса и пътувах към лозето, заедно с още 80 души в автобус, пригоден за 56.
Освен че се наложи да пътувам прав, и цял ден работих прав - и пак така се прибрах.
Когато отидохме на мястото, бригадирът ни раздаде ножици и след това започна да крещи: "Малоумници, искам да работите бързо и да не изоставате от трактора, щом видя, че някой се ослушва, от утре няма да идва на работа!"
Замълчах си и започнах...
Мен ме определиха за "пълнач" - вземам кофите от другите и ги изпразвам в трактора, който все беше по-напред от мен и се налагаше да го гоня.
После отново дойде бригадирът и казва: Нищо, че изсипваш кофите, искам и да режеш!
Казах си добре и отново си премълчах, а иначе ми идваше да му извия врата, но исках да видя докъде ще наглее.
На обяд имаше почивка от 30 минути и всеки успя да хапне нещо, също така и вода ни донесоха, но само един път - и после край с водата, а температурата беше над 39 градуса.
Както сутринта, така и след обяд продължих с усилената работа!
Изсипвах кофи и помагах на другите.
На две жени им стана лошо, едната дори припадна за момент.
Всички бяха изтощени от работа, но най-вече от жегата!
Стана време да си ходим.
Запитах бригадира как се заплаща и колко, а той каза: Заплащането е 12 лева - това е надницата, няма норми!
След което се обърна към всички и каза: "Утре ще подпишем договори, които обаче са само формалност и ако дойдат на проверка, казвате, че ще ви назначим от утре. Нали знаете как стоят нещата!"
Тръгнахме си с автобуса, в който отново имаше 80 души.
Стигнах до извода, че тия хора явно са затънали много, щом се принуждават да работят за подобна сума, без реални договори и заплащане на осигуровки. На всичкото отгоре имаше и деца!
Повечето бяха на възраст, видно, около 16 години и по-малко, но това явно не притесняваше работодателя.
На следващия ден не отидох повече, но поне видях какво е да се подиграват с труда на хората, при това и без нормални условия на труд.
Разбирам да осигуряваха храна, вода през целия ден и нормален транспорт за всички, но и това липсваше. Надницата си беше 12 лв. и когато заявих, че искам най-малко 20 лева, щом няма реален договор и осигуровки и че е подигравка с човешкия труд, бригадирът ми каза: "Като си стоиш вкъщи, няма да видиш и толкова!"
Тук вече наглостта му мина всички граници и естествено, теглих му една нашенска и се запътих към автобуса, който беше препълнен с хора, а всички бяха потни и крещяха на шофьора да тръгва.
Изчезна надеждата, че някога "държавата" ще се оправи.
Замислих се дали да потърся и bTV репортерите, че да отразят случая. Истината обаче е, че щом има толкова нагли работодатели, явно хората позволяват да ги правят на глупаци.
Да ги мачкат и се подиграват с труда им!
Отидох, видях, отвратих се.
