Въпросът "Защо наркотиците са незаконни?", естествено, е изначално сбъркан. Той самият илюстрира основен парадокс в законите за наркотичните вещества по света. Някои наркотици - от типа на алкохола, кофеина и никотина - са законни, докато други - примерно канабисът, кокаинът и опиумът - не са.
Не винаги обаче е било така.
През XIX век екстракти от тези три сега незаконни наркотика са били напълно законни поне във Великобритания и са се продавали в аптеки и дори в обикновени магазини.
Лекарят на кралица Виктория е бил голям поддръжник на тинктурата от канабис и според някои източници кралицата я е използвала за преодоляване на болките от менструалния цикъл и раждането.
Сега канабисът е забранен дори за хора с тежки физически спазми и болки от неврологични болести и рак.
Защо?
Истината е доста неприятна и произлиза от периода на забраната на алкохола в САЩ през 20-те години на миналия век.
Законът е въведен като средство за ограничаване на вредите от алкохола, приеман (съвсем основателно) за наркотик, който сериозно вреди на семействата и децата.
Но търсенето от американците на алкохол не намалява през онези години - и това поражда огромен ръст на търговията с контрабанден алкохол в незаконни барове, които на свой ред пък насърчават възхода на мафията и други престъпни организации.
За да се бори с това, американското правителство създава специална армия от служители на реда, под ръководството на Хари Анслингър - прочута още като армията на "недосегаемите".
Прилагащите закона масово започват да бъдат възхвалявани от пресата и това донася на Анслингър национална слава.
Когато обаче общественото недоволство от престъпленията и социалните вреди, причинени от забраната на алкохола, довежда до отмяната на сухия режим, Анслингър разбира, че постът му е изложен на заплаха.
За да продължи да поддържа армията си от "борци срещу дрогата", той създава нова наркотична заплаха: канабиса, който той нарича "марихуана", за да му придаде по-мексиканско звучене.
Анслингър работи с вестникарския магнат Уилям Рандолф Хърст, за да предизвика истерия около ефекта от канабиса върху американските младежи и обявява, че страната е в опасност от инвазия на пушещи марихуана мексиканци, които бият и изнасилват бели жени.
Последвалата обществена тревога довежда до забраната на този наркотик.
Оттогава САЩ налагат позиция срещу канабиса и на другите западни държави - и в крайна сметка тази забрана бива наложена и на целия свят чрез първата конвенция на ООН за наркотиците през 1961 година.
Този процес на очерняне на наркотиците чрез всяване на страх от "другите хора", които ги използват, се превръща в трайна тема в политиката по въпросите на дрогата.
Цветнокожите американци биват стигматизирани заради употребата на хероин през 50-те години.
През 60-те обвиненията отнасят хипитата заради психеделичните вещества. Всъщност "децата на цветята" са на прицел не толкова заради дрогата, а защото са против войната във Виетнам.
През 70-те години отново е ред за "опозоряване" на цветнокожите американци, които използват крек, така че наказанията за притежание на крек са 100 пъти по-големи от тези за кокаин на прах, въпреки почти напълно идентичната им фармакология.
После се появяват метамфетамините и мишена стават "бедните бели".
Великобритания и Европа като цяло следват примера на САЩ по отношение на канабиса, хероина и психеделичните дроги, и са първи в света в заклеймяването на MDMA (екстази).
Във Великобритания стартира кампания на омраза срещу държащите се "различно" младежи, активно разпалвана от дясната преса.
Както и при предишните кампании, предразсъдъците се крият зад завесата на фалшива загриженост за здравето на обществото.
Кампанията е толкова ефективна, че довежда до забрана на MDMA и рейв партитата. Това се случва, въпреки че полицията в Обединеното кралство като цяло няма проблеми с потребителите на MDMA, тъй като те са дружелюбни - за разлика от консумиращите алкохол на публични места.
От залеза на екстазито наблюдаваме възхода и упадъка на няколко алтернативни средства за наркотично опиянение, най-вече мефедрона.
Той бе забранен след ожесточена медийна кампания, въпреки липсата на доказателства за смъртни случаи - и без особени опити пълноценно да се оцени степента му на вредност.
Впоследствие бе установено, че той спасява повече животи, отколкото отнема, защото толкова много хора са преминали от кокаин и амфетамини към мефедрон, че смъртните случаи от тези по-токсични стимуланти са намалели с до 40%.
От забраната на мефедрона през 2010 година, смъртните случаи от кокаин отново се увеличиха и сега надминават нивата отпреди появяването на мефедрона.
Докато младежите се стремят да намерят законни начини да изпитат променено съзнание, без да се излагат на токсичността и пристрастяването на алкохола или опасността от досие в полицията, пресата на свой ред се стреми да предизвика забраната и на тези начини за дрогиране.
Политиците охотно съучастват, тъй като зависят от тези вестници, които младежите ненавиждат, защото осъзнават, че употребяващите наркотици граждани са по-ненадеждните гласоподаватели в сравнение с боящите се от дрогата възрастни.
Вече се намираме в сюрреалистичен нов свят, в който правителството чрез нов закон за психоактивните субстанции решава да забрани продажбата и на каквито и да е лекарства с психоактивни свойства, както известни в до момента, така и бъдещи такива.
Атаката срещу азотния окис напирмер е сред най-странните проявления на тази нова политика, тъй като този газ се използва за обезболяване при раждане и следоперативно лечение, при това от повече от 100 години - с минимални доказателства за причинена вреда.
И все пак, когато няколко футболисти от Премиършип бяха заснети да вдишват азотен окис, той изведнъж се превърна в заплаха за общественото здраве.
В типичния си стил на поведение, пресата го прекръсти на "хипи крек", за да плаши хората - кое би било по-плашещо за по-възрастните читатели от инвазия от хипита, дрогирани с крек?
На практика ефектът от азотния окис по нищо не прилича на крека и никое самоуважаващо се хипи никога не би го използвало.
Но все пак изглежда, че и азотният окис ще бъде забранен заедно с всякакви други променящи съзнанието субстанции, които не са изключени от обхвата на закона.
Законът за психоактивните субстанции е най-потисническият такъв, контролиращ моралното поведение, от Указа за върховенството от 1558, който забранява практикуването на католическа вяра.
И двата закона са базирани на морално превъзходство, което определя, че държавата има последната дума за приемливите действия и вярвания на хората, дори и те да не засягат и да не вредят на други хора.
Още по-лошото е, че този закон няма да проработи - примерът на други държави като Полша и Ирландия, които опитаха да въведат подобни тотални забрани, показва нарастване на смъртните случаи, тъй като хората се връщат към други незаконни наркотици като кокаин и хероин.
Нещо повече, това може сериозно да попречи на научните изследвания на психичните заболявания, една от малкото области, в които Великобритания все още е водеща сила.
Но пък нима някой се вълнува от последиците от такива закони, щом полицията и пресата са доволни?
И така, краткият отговор на въпроса "Защо (някои) наркотици са незаконни?" е прост.
Това е така, защото издателите на влиятелни вестници и политиците желаят да бъде така.
Те приемат забраната на наркотиците като сериозно признание за успех и почести. А зад гърба им, алкохолната индустрия продължава тайно да се противопоставя на всичко, което би оспорило монопола й в развлекателните наркотични вещества.
Това обаче е съвсем отделна тема.
Яяяяяяя... кафето се пиело с РОМ и щипчица БЯЛ ПРАХ... да не споменаваме КОФЕИНА ...и тук се напълни с наркомани... ПП: Нали вчера си взехме още една МАГИСТРАЛА...
Пълни глупости. Забраната е процес започнал през 19 век и Сухият режим няма връзка. Още през 1868 британците започват да регулират продажбата на отрови и наркотици (Pharmacy Act). В края на века в Сан Франциско забраняват обществените заведения за пушене на опиум (по това време Хари Анслигер е току-що роден). През 1900 вече има обществена загриженост за наркотичната зависимост. И в САЩ се публикуват статии, които описват модата на кокаина сред черното население. Някъде тогава 1900-1905 вече се въвежда думата "mariahuana", макар нейни други форми да са публикувани още предния век. През 1912 Хагската конвенция обявява наркотиците за опасни и препоръчва изработване на законодателство за използване само с медицински цели. През 1914 в САЩ вече има закон провокиран от тази конвенция, който регулира продажбата (Dangerous Drugs Act). През Първата световна война британците забраняват продажба на наркотици в армията. И още през 1921 приемат Dangerous Drugs Act. По това време Анслигер вече работи на различни длъжности в полицията и армията и обикаля света, като се занимава именно с трафика на опасни вещества. Това е десет години преди да отиде в Бюрото за сухия режим. Накратко: цялата ви теория се срутва.
"...да се запишат на някакъв курс - музика, танци, рисуване..." Едното не изключва другото. Ерик Клептън призна преди време, че голяма част от музиката през 70-те (не само неговата) е писана под влияние на наркотици.
Е-миле, Ерик Клептън е още жив, за разлика от Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Боб Марли и много други, отишли си от свръхдози. Може би, защото се е усетил да спре навреме. Известно е, че някои наркотици усилват многократно творческите способности и е вярно, че много велики произведения са създадени под тяхно влияние. За което обаче се плаща. Като въртиш машина на свръх високи обороти настъпва бързо износване, до смърт. Както и да е, духът на статията е друг. За марихуаната се говори отдавна, че е сравнително безвредна и в някои страни се легализира. Ще приема на вяра и уверенията за безвредността на други наркотици, без да ги приемам самите тях. Никой не се съмнява във вредата от опиума, морфина, хероина и кокаина, макар, че поставянето им извън закона не е помогнало много. Авторът тръгва от друга изходна точка. Идиотският сух закон на САЩ от 20-те. Човечеството е къркало алкохол откак свят светува и не е загинало. Между войните Америка е имала голямо, но не смазващо влияние и на Европа се е разминало. След ВСВ, обаче налагат волята си на цял свят. От робско послушание или маймунско подражание правителствата следват всичко, което идва от великия център. Последното е забраната на пушенето, въведена дори от антиамериканец като Путин. И последната им грижа е здравето, дори собственото. Целта е контрол, да принудиш ближния си да върши нещо, което му е неприятно. Спомнете си Оруел: "Как утвърждаваш властта си над някого?" "Като го караш да страда." (преводът е свободен) Нямам данни кога е обявена марихуаната извън закона, ще се доверя на автора, но съм чел интервю на американски полицай от 70-те, който беше доволен, че една цигара дава повод за арест, а веднаж арестуван, ще се намерят и други улики.
"Е-миле, Ерик Клептън е още жив, за разлика от Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Боб Марли... Може би, защото се е усетил да спре навреме." Не много навреме - спря се чак след като навърши 40. Хендрикс и Джоплин са умрели преди да навършат 30. А Боб Марли пък умря от рак. Но всичко това няма значение, защото говорим за съвсем друго. Заниманията с изкуство предпазват ли от наркотици или не предпазват? Очевидно не.
"Последното е забраната на пушенето, въведена дори от антиамериканец като Путин " Деди, Тук нещо не мога се съглася с теб. Забрана за пушене имаше и при Горбачов, а също и сух режим. Е не баш сух, ама почти - километрични опашки за водка в Москва... А за наркотиците....ми не не знам, мисля че колкото си по-далече от тех, толкова по-добре. Но имаше една песен на БТР - "Спасение". Освен че е жестока, то и текста е ...
Хубава е дрогарката от снимката.
Забраняват някоя нова дрога и "будните умове" се връщат отново към хероина и кокаина... Сякаш някой държи монопола и се старае да не загуби пазарен дял...
Е-мил ...Не много навреме - спря се чак след като навърши 40.... Достатъчно навреме щом е още жив. Другото никой не го твърди, че изкуството може да те предпази от наркотиците. Нищо не може да те предпази освен собствения ти акъл. Даже напротив, някои лекета си мислят, че като се надрусат ще станат Ерик Клептън или Джон Ленън. Уви. И те са хиляди, докато гореспоменатите са единици на милиони. А аз говорех за трето. Обявяването извън закона предпазва ли? Хилядолетният опит на човечеството говори, че не. Какво постигна сухият закон в Америка. Бетонира мафията, така, че и с топ не може да се разбие. А, да, и обогати Джо Кенеди, да може да вкара сина си в белия дом.
ВиК, нещо ти са объркани спомените. Не съм ходил в Москва по Горбачово време, но посещавах доста съветски портове. И навсякъде се пушеше. Само в един бар видях табела "У нас не курят", която едва се виждаше от дима. Иначе, Горбачов направи опит да ограничи пиянството, който се провали с трясък, като всичките му начинания.
"... Горбачов направи опит да ограничи пиянството, който се провали с трясък, като всичките му начинания." Всъщност Андропов прави този опит. Горабчов е негово протеже и перестройката като комплекс мерки е замислена по времето на Андропов и по негова поръка. Както и поредната кампания срещу пиянството - Андропов се занимава с това още преди да умре Брежнев. Само че в рамките на няколко години умряха 3-ма генерални секретари и двете основните формации бяха заети с борбата за власт, та затова чак Горбачов стартира мерките срещу алкохола. А иначе през 20 век в Русия и СССР има поне 5 антиалкохолни кампании. Първата е започната още преди революцията. Болшевиките я наследяват, доразвиват и се отказват в началото на 20-те години. Малко по-късно при Сталин отново се пробват, после при Хручшчов, Брежнев... кажи-речи всеки генерален секретар има в актива си поне една кампания. Така че причината за провала не е у Горбачов.
Е-миле, за Русия си прав. Опити са правени ояще от царско време и все неуспешни. Ами то, на Альоша ако му отнемеш водката, какво друго му остава. Трябва да му дадеш достоен заместител, а нито царят, нито Ленин и тия след него не са дали нищо освен лозунги. Сталин дори е въстановил дажбата водка в армията, по примера на царя. Горбачовият провал се разчу поради гласността. ами спомни си, че в СССР преди него нямаше нито престъпност, нито проституция, нито пиянство, даже земетресения нямаше.
И до ден днешен нмаше да има,дедо,ако Горби не ни рече,че е вредно да бъдем роби...пък някои си останаха...в чалгарийската кочина,че немаха шанс да се изметат от червената чума,която покоси кочината чалгария
Събрали са се "най-големите разбирачи" на наркотичните вещества. Дедовците ви Леми Килмистър, Ози Озбърн и Мик Джагър са друсали какво ли не с десетилетия и какво? Да са нещо по-зле от всеки на техните години? Не само това, а те все още са на сцената! Само човек който не знае колко е изтощително това, което прави Мик Джагър от половин век, само той може да каже, че това не е нищо особено. А Леми е изчукал хиляди жени, което не му пречи да пие и да друса цял живот. Е, сега е намалил пиенето де, но човека е на 70г. Стига сте копирали разни християнски сайтове "спортуването е полезно, а тревата е вредна". 21-ви век е. Има наркотици, за които дори не подозирате и никой закон не може да ги спре, защото дори политиците се друсат (справка - Волен Содеров и Николай Бареков).