Преди дни медиите съобщиха как 35-годишен млад мъж от Варна е станал донор - сърцето му е спасило негов връстник, а единият от бъбреците му е отишъл при 63-годишен мъж. За тази година това е шести донор.
Е, и какво, чувам вече разни възгласи, трудно се живее с трансплантиран орган, държавата дава луди пари за имуносупресорите (лекарства, потискащи имунната система, за да не отхвърли органа на донора). Да, но живеят. За радост на родители, деца, близки.
Толкова ли сме стиснати, че не искаме да дадем и единия си бъбрек на жив човек, когато умираме? Нима и в смъртта, вместо да се извисим, постъпваме мерзко?
Да погледнем сайта на Изпълнителната агенция по трансплантация. Едва 2751 човека приживе са изразили съгласие да станат донори. Към 15 юли т.г. хората, заявили нужда от органи, са: 941 - за бъбрек, 49 - за черен дроб, 33 - за сърце и шестима чакат за бял дроб.
Помня как преди 4 години моя позната дари единия си бъбрек на 4-годишния си син, за да живее. В противен случай, ако нямаше съвместимост, трябваше да пътува до Пакистан, където не е забранено живото неродствено донорство на бъбрек и срещу $15 000 детето можеше да си намери орган, който да замени неговия, който не функционира.
Но пречките, за да се увеличат броя на трансплантациите у нас, са и психологически и законодателни.
В момента, ако желаете да станете донор, е необходимо изрично да го декларирате. Хората, диагностицирани с рак, не могат да бъдат донори - пиша го, тъй като България е първа по смъртност в ЕС от рак и болести на сърдечно-съдовата система.
Необходими са законодателни промени, които да изискват деклариране на несъгласие да станете донор - в случай че изпаднете в мозъчна смърт, или станете суспектни, какъвто е медицинският жаргон. Защото сега буквата на закона изисква да обявявате съгласието си предварително.
Типично за манталитета на българина и конспиративните теории, които толкова обича да консумира, страхът се оказва голяма пречка пред съгласието на хората да обявят, че искат да са донори. "Ами ако някой вземе, че ме убие?!" Твърде много Холивуд наистина.
Други пък се опасяват, че лекарите ще тръгнат да "убиват" умишлено суспектни пациенти, за да осигурят органи на хора в списъка на чакащите трансплантация.
Факт, миналата седмица лекар в Германия беше обвинен в 11 опита за убийство и телесна повреда със смъртен изход в три случая.
Той манипулирал списък на чакащи за трансплантация, така че неговите собствени пациенти да получат по-бързо дарени органи. Заради действията му починали други пациенти, които имали по-спешна нужда.
"Така на практика е решавал кой да живее, заобикаляйки строгите правила, по които се разпределят дарените органи в банката "Евротрансплант", съобщи по БНТ Александър Андреев, журналист от Дойче веле.
Новината със сигурност ще намали броя на хората, желаещи да станат донори. Но все пак нека помислим - в недалечното бъдеще науката ще е в състояние да отглежда резервни органи и донорството най-вероятно ще стане ненужно.
Само че дотогава няма нищо по-добро отиващият си от този свят да дари някой друг с радостта да поживее още.
Така или иначе, в агрегатното състояние, в което преминаваме, бъбрек, черен дроб и сърце няма да ни трябват.
Нямам нищо против да стана донор. И съм го заявила пред близките си, но не знам къде се подава декларация за съгласие. И, да, в нашата страна, с нашата здравна система, си струва човек да се замисли дали предварително да информира лекарите за съгласието си за евентуално донорство. Затова, според мен, най-добрият и безопасен начин е близките да съхраняват писмена декларация или нещо подобно и да го покажат на лекарите, когато се наложи да се взема подобно решение, защото така или иначе, семейството и близките са тези, които решават дали да се вземат органи от потенциалния донор. Иначе с тези здравни пътеки, които са просто начин за измъкване да пари от здравната каса, нищо не е сигурно. Нито дали наистина имаш нужда от престой в болница, или операция, или някаква друга интервенция. А за пари, както е известно, и живота ти вземат. В България той и без това не струва много.
Най-важната законодателна промяна която се налага с цел да се повишат възможностите за донорство е да се въведат големи митнически и регистрационни облекчения за внос и притежаване на над 500 кубикови мотори пистаци. Да се въведе закон според който – всеки който си купи състезателен мотор и подпише съгласие за донорство да не плаща пътен данък и винетки, както и мито и други такива такси за внос на машината.
Да забраним трансплантациите в събота и неделя, за да спонсорираме средния бизнес! Сега сериозно, не знам какъв е проблема на това малоумно правителство да направи така, че ако не мога да дам лично разрешени за даряване на органи, някой роднина да го свърши вместо мен. Пък и без разрешение дори да се прави това нещо. Не, че има значение де. Когато стане катастрофа, линейките и без това пристигат с два часа закъснение и не са оборудвани да поддържат органите живи. Проста държава.
В момента НЯМА да дам съгласие органите ми да бъдат трансплантирани. Не защото ми пука, какво ще става с тях след като гушна здравеца, а защото: 1. Не вярвам, че моето съгласие няма да даде повод на някой алчен лекар да спечели от мен като ме убие вместо да ме лекува. 2. Семейството ми за разлика от трансплантиращите екипи няма да видят стотинка от една евентуална трансплантация. 3. Не знам дали няма да спася живота на престъпник (твърде вероятно - те са сега тези с многото пари) 4. Убеден съм, че бизнеса с трансплантациите е струвал живота на повече здрави хора (търговия с органи) отколкото болни е спасил. Затова намирам идеята за неморална! По подобни причини НЕ дарявам кръв (изключая за операции на роднини).