Подобно на гигантски паяци, моловете изсмукват все повече и повече функции, които на пръв поглед нямат общо с търговията и развлечението. Отскоро през широките въртящи се врати там се настани политиката. И така липсващото звено от потребителската верига се затвори.
Представете си Иван Костов да коментира новия държавен дълг, убийството на Борис Немцов или кризата с КТБ, докато зад витрината на студиото пъплят ощастливени потребители с пълни торби, а от отсрещната страна на „улицата" примамва надпис „Нова колекция".
В съботния дебют на „Комбина" водещите Галя Щърбева и Лора Крумова анонсираха интервюто с бившия премиер, поставяйки го в графата с „тегави гости". И явно точно молът сломява жестокостта на такива като Костов, за да изглеждат напълно естествено и земно, редом до лутането между щандове, пиенето на кафе и похапването в някоя верига за бързо хранене.
Вероятно целта тук е политиката да се сведе на битово, неформално ниво, в обикновения почивен ден на малкия човечец, тръгвал на лов за дребни удоволствия. Това е съвременната версия на старите пазари, където редом с хората, циркулират всякакви мнения и разговори, обясниха създателите на предаването.
Да, все повече и повече ежедневието се измества под стъкления похлупак на моловете, където буквално вече се случва всичко - от семейни сбирки до социални кампании и шоу програми. Но трябва ли политиката също да се нареди между магазините за маратонки, бельо и масова конфекция?
Буквално и преносно
Наскоро депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев, тези вътрешни реформатори на партията-майка, обявиха новаторски подход за кадрово освежаване за предстоящите местни избори - „МОЛ на идеи", където младите да имат думата. Идеята им бе посечена в зародиш от техните съпартийци, защото не я обсъдили с тях преди да я раздухат по медиите.
И пак ставаше дума за формата, а не за съдържанието. "Мол, Лафка или ЦУМ са едни образи, които едва ли ще допринесат за повишаване на доверието към БСП", обяви говорителят на социалистите Атанас Мерджанов.
Реформаторският блок откри предизборната си кампания през септември м.г. в столичен мол, след като плановете им да проведат партиен конгрес за избор на лидер бяха осуетени от ДБГ и СДС. Така гостите на събитието в мола послушаха няколко кратки речи преди кулминацията - концерт на D2 и благотворителен бал за събиране на средства.
Това наричаме молитикс - „слизането" на политиците в неформалната среда на мола, където не ти трябва пропуск, костюм или кой знае каква експертиза, за да влезеш. Просто защото всички останали са там - семейства, ученици, пенсионери, бизнес партньори, фитнес маниаци, кинофенове....
Този процес се случва пред очите ни с удивителна лекота, сякаш всички сме приели стъклените гиганти като нещо съвсем нормално, даже естествено. Не е случайно, че именно София е европейската столица с най-много молове на глава от населението, а в останалите големите градове също има поне по един такъв закрит търговски център - за престиж, разбира се.
В какво се превърнаха моловете
Първите молове се появяват през 50-те години на миналия век в САЩ - като градски символи на консуматорския рай - всичко, което фантазията може да побере под един покрив. Тези гигантски сгради буквално копират модела на търговските улици, които придават чара на Европа - дълги редици с магазинчета, зона за хранене и пиене, зона за забавления. Самата дума „мол" означава пешеходното пространство на търговските булеварди.
В момента САЩ преживява последствията от умирането на моловете. Те не издържаха бума на онлайн търговията и доставките врата до врата, затова се превръщат в кино центрове, телевизионни студиа, арт центрове... но някак успяват да се опазят от нашествието на политиците, ако не броим инцидентите на нападнати демократи и републиканци в полицейските сводки.
У нас молът е върхово достижение на поп културата, не е само агрегат на консуматорската страст на хора от различни класи. В стотиците квадратни метни лъскавина всички имат място да се покажат, съвсем противоположно на социалистическия ексклузивен шопинг за роднини и милиционери от времето на соца.
Затова политиците се вписват чудесно в тези частни острови на достъпния лукс, така че все по-често ще ги виждаме там. (Не броим фамозното паркиране на Анна Баракова)
Общото между мола и политиката е фалшивото усещане, че желанията са на една ръка разстояние, разположени зад голямата витрина, зад която се оглежда собственото ни малодушие.
