Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.
Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.
В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.
Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.
Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.
Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.
Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)
Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.
А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.
Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...
Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.
Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.
И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.
В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.
През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.
Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.
И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.
Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.
Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.
Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.
Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?
До Igor: Никого не искам да убеждавам лично аз. Хора, с дипломи, със знания, с факти и доказателства, са дали точната формулировка - НЯМА македонски език. Това е български диалект, ТОВА не е мое твърдение, а на всеки дипломиран езиковед, лингвист, не само български, но и френски, немски и т.н. Рупският диалект е далеч по - неразбираем от диалекта, на който пишеш, това значи ли, че има рупски език? Хубаво е да си пишем по форумите, особенно, когато участват и така наречените македонци. Разумните и четящи хора, бързо разбират, че срещу себе си имат нечетящи фанатици, решили, че не искат и няма да погледнат аргументи и факти- това не говори добре за вас. Ти не си фанатик, отворил си очи за някои истини, пред други упорито ги стискаш. Историята не е еднозначна и е болезнена. Историята не е догадки, а факти, документи.
които акто правило са писани от победителите... човеко ти говори за добросъседски отношения и за сегашноста на която ще се базира бъдещето а ти продължаваш да говориш за краставицата...
@Stupido Токму тоа ...
До Stupido: Знам за какво ми говори човека. За да има добросъседски отношения, аз пък обяснявам, че и двамата съседи трябва да правят компромис. Като в една връзка или в брак, бе момче. Иначе се стига до развод, до скандали, до чудесии Какво точно не разбираш. Ние признахме независимостта на Македония,първи те да направят компромис за езика. И да седнем и да си напишем заедно историята, а не ние едно, те друго. Да извикаме и сърбите и гърците. Ще поспорим, няма да се бием. Ще гледаме документи, факти, генетични изследвания ще направим ако се наложи така се пише консенсусна история А ти сега какво ми предлагаш - Маджести, разбери човека, ми той що не иска да ме разбере???
Говорела си била с македонката на английски. Ми да бяхте пробвали на арабски. Парвенюшко общуване, парвенюшки заключения, парвенюшка статия...
Пряжде убо словяне не имяхом писменъ,гатаахом и читаахом на чретами и резами погане сонще,нъ како псати цръкъй зяло ,жендо и тако е бъешен мъногая лета.
Маджести,преводът е твоята сила-"За буквите"-хайде.
ей, ама ти май наистина пак не разбра за какво ти говори?! ми нали точно туй ти казва в предишните се постове - че тъкмо политиците и историците са забъркали една такава каша че на запад ни оприличават с буре с барут! да, България първа призна Македония - браво! ама го направи с 300 уговорки. И това даде възможност на про-сърбските настроения да се засилят! да, аз лично съм съгласен за езика че е по-скоро старо-български диялект отколко наистина независимо възникнал език па макър и с чужди заемки. тука македонците наистина трябва да се поправят и да си признаят сърбското влияние. и тука ще вметна че пак има политически игри. та чак до ден днешен.
просто Македония е граница на 4 различни държави! и колкото и да смяташ че е българска земя/народ, не забравяй че има и още 3 големи земи/народи които уселено претендират за това малко парче земя и хората там които са решили че са македонци! като са си решили, не можеш да ги откажеш. черно-горците са си баш сърби, но ето, извоюували са си независимост от сърбия и си я "консумират". единственото което остава е да се приемат днешните дадености и да се потърси как може да продължим да живеем по-нататък. да, натиск за езика може да има но да не е на политически ниво ами на културно и историческо - където ми е мястото!
My Majesty,Май,май,май,юни,юли,август,септември-славянски азбуки,глалолица,кирилица,език-черковно-славянски,аргументи,факти...имаш нужда от клизма ,бейби.
Люба,изкефи ме,Теодоси Спасов,Иво Папазов-Ибряма,Милчо Левиев...редицата е дълга,та те са световни музиканти.Кой не ги обича?! Да, наши са-българи.Но не бива се самозабравяме.Всички народи си има култура и личности ,всеки народ заслужава уважение.
Люба,то и аз свиря добре на китара-блус,хард -рок, джаз,даже "Хей Джо" ,ама да имам претенции спрямо Джими Хендрикс е смешно,нали.
Люба,не се тревожи ,няма лошо,всичко е нормално.
My Majesty,нещо ми липсваш,да не си заминала за Атон, да четеш история или да си останеш там-завинаги."Исто"-провери го този "корен",ако ти остане време от кръстосване на крака и разни групи.
@Любима Стайкова Не знам како да те уверам и убедам дека не ве мразиме, можам само да ти кажам дека ми е навистина срам и жал што врз основа на поведението на некои изроди и топуци си извлекла погрешен заклучок дека македонците ги мразат на бугарите. Јас лично зборувам во свое име и за мене секој е пријател се додека не го заклучам спротивното. Простотијата е длабоко вкоренета во генот на секој од нас, е сега оние што малку повеќе научиле, виделе, прочитале или слушнале сфаќаат дека простотијата е еднакво лоша колку и самото незнаење и неразбирање на другиот. Навистина е така! Признавам дека поголем дел од Македонците се ОГРОМНИ националисти и тоа во сосема негативна смисла (бидејќи национализмот е добар доколку навистина се сака својата нација но не штета на друга нација), и во секоја наредна прилика голем дел од Македонците ќе се обидуваат да ти објаснат дека нема поголеми луѓе од Македонците, а во поново време дури ќе пробаат и да ти објаснат и смешни нешта како на пример дека сме потомци на Александар Велики а за некоја година не дај боже и дека можеби сме синови на богот Амон Ра или директни потомци на Конфучие... Но има и друга вистина истите тие македонци кога требаа да си купат нов автомобил или кога до пред некоја година сакаа да се шетат по Европа ТРЧАА да извадат бугарски пасош - оти со бугарски пасош колите се поевтини а со бугарскиот пасош до пред 2 години можеа да патуваат насекаде!!!!!!!!!!!!!! Е, истите тие македонци кога со бугарските пасоши и со колите на бугарски табли ќе се вратеа во Македонија се фалеа дека се најголеми македонци, дека името не го дават, дека јазикот не го дават, на секој бугарин, србин или грк очи ќе му вадеа да докажат дека се наоколу е наше или е било наше и дека когатогаш пак ќе е наше, или пак да побара речник за превод од македонски на бугарски... Тоа ти се простаци!!! Малку подолу имам напишано дека ми е многу драго што не морам да користам Google Translate за да пишувам на овој форум и мислам дека сите ме разбирате како и јас што ве разбирам Вас, и мислам дека од тоа нема поголема добивка за нашите два народа - имаме иста вера, речиси исти традиции, многу слични јазици... Но верувај ми дека најголем дел од македонците не се такви, те уверувам дека најголем дел од нас имаат што да споделат со секој од вас и знаат дека политиката како тема на овие простори е неполезна и напорна работа за расчистување ... па тогаш најпаметно е да се зборува за музика, спорт или за крчма како авторката на текстот