10 извода от Евродоклада

1. Румъния напредва, България се връща назад. Този контраст се налага неизбежно, след като човек прочете публикуваните днес доклади на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи в двете страни. Положението беше обратното през лятото на 2012 г.

Тогава Румъния отнесе най-тежката критика. Румънският доклад днес говори за "напредък в много области", а българският - за "малко стъпки напред" и за това, че "цялостният напредък не е достатъчен и остава крехък".

2. Край на наблюдението и приемане в Шенген скоро няма да има. Комисията завещава т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка на следващата, която ще бъде сформирана месеци след европейските избори през май. Дори да приемем, че новата Комисия ще е максимално благосклонна към страната ни, тя ще трябва да покаже убедително пред държавите-членки, че с тежкото наследство от този доклад България е приключила, за да предложи постепенно отпадане на механизма.

За това няма да е достатъчен само един редовен доклад, чийто цикъл е поне една година. На изпроводяк екипът на председателя Жозе Мануел Барозу препоръчва на приемниците си да ни наблюдават през по-дълги периоди и да не се оставят властите ни да ги омайват с демостративни, краткосрочни мерки.

3. В обществото липсва консенсус за реформите, които са цел на механизма. Това означава, че България има дългосрочен, системен проблем, който Брюксел ясно посочи, че "няма да замете под килима". "Това са въпроси от сърцевината на модернизацията на българското общество", пише в доклада. "За да успее реформата, трябва последователен и съгласуван подход основаващ се на широк консенсус в българското общество."

4. Политическата нестабилност пречи на реформите. "Фактът, че периодът покрит от доклада беше характеризиран от три различни правителства, не помогна да се изгради този консенсус, въпреки че събитията показаха също широк обществен стремеж към реформи", пише още Комисията.

5. Държавата се разминава с гражданите си, те и Европа й нямат доверие. Това показват предишният цитат и много други. Например: "Общественото доверие в българските магистрати не е високо...ВСС /Висшият съдебен съвет/ днес не е широко възприеман като автономна и независима власт...Има гласове в полза на реформата, разочаровани от бавото темпо на промяната, които заслужават насърчение...

Тези събития [около назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС - б.а.] оставиха трудно наследство ще се отнася до доверието сред обществото и сред партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва здраво да поработят".

6. Правосъдието остава слабото място на българската държава в 25-та година след падането на комунизма и осмата от членството на страната ни в ЕС. Това означава, че на практика имаме половин държава. Тя не може напълно да защити интересите и правата на гражданите си.

Изборът на ВСС е окачествен като "значително повлиян партийно-политически"... "ВСС трябва да предприеме по-нататъшни стъпки в посока към прозрачност ... почтеността не му е важен приоритет".

7. Корупцията и организираната престъпност са неизтребими. "Широко разпространената корупция се възприема като важен проблем и поставя значително предизвикателство за българските власти. Тя има ясни последствия за желанието на бизнеса да инвестира в България...Резултатите от предишните усилия [срещу корупцията - б.а.] бяха съвсем ограничени.

Общата картина е на слаб и некоординиран отговор на това, което е системен проблем в цялата публична администрация... Ред знакови дела [за организирана престъпност - б.а.] бяха прекратени, докато за други сериозни престъпления като поръчкови убийства не са повдигнати обвинения след години разследване".

8. Слаби сме в приложението. България се справя добре в приемането на закони и изграждането на структури. Проваля се, когато трябва да ги приложи. Също като във футбола - много сме добри до момента, в който трябва да вкараме гол. "За конфликта на интереси имаме законова рамка, но тя не работи по начина, по който се надявахме...

В обществените поръчки имаше промени в закона, но трябва да сме обективни и да се запитаме, дали те са намалили измамите и корупцията", каза говорителят на Комисията Марк Грей. "Закони и структури има, но истинските доказателства за резултати липсват", обобщи той.

9. Реакцията на българските управляващи показва нарастваща откъснатост от действителността и от Европа. Идеята да се премахне механизмът точно след такъв доклад е патологична проява на желателно мислене и на абсурдност. Зад нея не може да стои друго освен андрешковски мерак следващата Еврокомисия да е от "техни хора", които да ни уредят с край на наблюдението.

Адресат на такава идея може да бъде само най-невежата публика в България и тази, която е циментирана в бункера на партийните пристрастия. В този смисъл посланието за край на механизма е предизборен популизъм от най-ниска проба. Човек от Комисията го нарече пред мен просто "тъпо". А доводът, че България не може да председателства ЕС с механизъм на шията през 2018 г. просто не е верен, каза говорител на Комисията.

10. Комисията не предлага финансови санкции както през 2008 г., макар последният доклад да не е по-добър от тогавашния. Трябва да е ясно, че дължим това на нежеланието й да взема болезнени решения в края на мандата си и четири месеца преди европейските избори.

Те биха били повод например от националните столици да я питат, защо след седем години наблюдение се налага отново да наказваме наблюдаваните. Досадният въпрос какво да правим с България и Румъния, остава за следващия екип в Берлемон.

Новините

Най-четените