"Майката платила 200 лири, защото е идиот и не може да спази условията на резервацията си. Смятаме, че госпожа МакЛауд трябва да плати 60 евро за това, че е толкова глупава. Тя можеше да си принтира бордните карти в някое кафене или да помоли някой да ѝ ги прати по факса. Вместо това се прибира у дома и влиза в Twitter, и смята, че някак си ние ще променим политиките си. Не, няма".
През 2012 г. Сузи МакЛауд от Нюбъри, Англия, е била на ваканция в Испания с родителите си и двете си деца, във вила без интернет. Когато се опитва да се качи на полета от Аликанте за дома, се налага да плати 236 лири за разпечатването на бордните карти на семейството ѝ.
Щом се прибира у дома, се оплаква за нечестното отношение във Facebook, а постът ѝ бързо става вайръл. Пише и на авиокомпанията, за да иска компенсация в жест на добра воля.
От Ryanair ѝ отговарят: "Благодарим г-жо МакЛауд, но сама се прецакахте". Или поне това е есенцията, описана вкратце от изпълнителния директор на лоу-коста Майкъл О'Лиъри, цитиран от "Дейли Мейл".
Ирландецът е известен с голямата си уста и във времена на политкоректност непремереният му език прави заглавия всеки път, когато я отвори.
Не само защото говори цветисто и обижда всички накуп - от пътниците си, през пилотите си, до конкурентите си и политиците. Той може да ви каже, че изобщо не му пука колко недоволни сте останали от това, че поредната стачка на персонала му е провалила ваканцията ви. Колкото и да заплашвате, че няма повече да летите с Ryanair, О'Лиъри знае, че ще се върнете при него, защото няма да намерите подобна цена или нямате друг избор.
Освен това и през ум не би му минало да не иска пари за разпечатване на бордни карти, защото пестенето на разходи за всяка една услуга е в основата на успеха му и в успеха на модела Ryanair, който направи авиокомпанията най-голямата в Европа и който към днешна дата са принудени да следват и останалите превозвачи, за да оцелеят.
Успешният лоу-кост модел на ирландската компания и шефът ѝ са тясно свързани. Ryanair е основана през далечната 1984 г., а името идва от фамилията на основателите ѝ - семейство Райън.
Първоначално лети само между Ирландия и Великобритания, в края на 80-те е на загуба и тогава започва промяната към лоу-кост модел, заимстван от американската Southwest Airlines. Самият Майкъл О'Лиъри е в компанията от 1988 г., а през 1994 г. става изпълнителен директор.
Днес това може да звучи като най-нормалният начин да пътуваш със самолет, но когато Ryanair започва промените през 90-те години на миналия век, никой в Европа не следва подобни правила.
Тогава компанията решава да предлага еднопосочни пътувания, лети единствено в Европа, орязва всички екстри за пътниците - храна, напитки, безплатен багаж, а когато преди 20 години пускат сайта си с възможност да се резервира през него, това бързо става единственият начин да си купиш билет, а след това - както и Сузи Маклауд разбира - да получиш бордна карта.
Между другото, основната част от печалбата на превозвача е от продажбата на билети, а не от покупките на борда или допълнителни услуги. Което не значи, че Ryanair не разчита и на това перо. "Ако продажбите на алкохол намаляват, караме пилотите да провокират малко турбуленция. Обикновено това вдига рязко покупките на пиене", казва Майкъл О'Лиъри.
Ето кратко обяснение как Ryanair успява да намали цените си: Ако имаш гарантиран 23 кг чекиран багаж, дори и да не го донесеш на борда, компанията трябва да осигури мястото и горивото за това, което от своя страна струва пари. Да го оставиш на гишето за чек-ин и някой да го натовари в самолета също струва пари.
Затова целта на Ryanair e точно обратната - да не носите багаж, за да може билетът ви да струва по-малко. Ако обаче държите на голям чекиран куфар - например защото имате много багаж, за ирландеца с голямата уста сте "твърде ш*бано мързеливи ментално, за да пътувате с ръчен багаж".
Към това трябва да се добави и изборът на летища - Ryanair обикновено каца на второстепенни - там, където ги има, с по-ниски такси. Компанията използва и само един вид самолети - Boeing 737, което също спестява разходи.
Затова и Ryanair лети само в Европа - без багаж и с техните самолети няма как да се пътува през Атлантика.
"Ние никога няма да летим по този маршрут, защото няма как да стигнеш дотам с Boeing 737, освен ако нямаш много силен попътен вятър или с пътници, които могат да преплуват последните 4 часа от полета", обяснява по този повод шефът на компанията.
Всичко това сваля базовата цена на билета. Ниската цена води все повече пътници, а с тях се разкриват все повече дестинации и повече хора имат възможност да пътуват активно. И така, полека-лека, през 2019 г. Ryanair успя да изпревари Lufthansa и стана превозвачът с най-много пътници в Европа - 153 млн.
Музика за ушите на Майкъл О'Лиъри, който ни най-малко не може да се трогне от обвиненията на конкуренцията, че цени от 10 евро са "икономически, екологично и политически безотговорни" - или поне според изпълнителния директор на Lufthansa Карстен Шпор.
О'Лиъри има мнение и за защитниците на околната среда:. "Искаме да ги дразним, когато можем. Най-доброто нещо, което можеш да направиш с тях, е да ги застреляш. Тези откачалки искат самолетните пътувания да станат запазени за богатите и да ни върнат в XVIII век. Ако опазването на околната среда значи да спрем бедните да летят, така че богатите да могат, майната му".
Може да се изкаже и за сънародниците на Шпор и полетите - "Германците ще пълзят чисто голи върху счупено стъкло за ниски цени".
Както и за пестенето, отново: "British Airways имат водопади в главния си офис. Ако аз бях шеф на BA, първото нещо, което щях да направя, щеше да е да спра водопадите. Единствените случаи, когато имаме водопади в офиса на Ryanair, е когато тоалетната тече".
Изобщо, ако питате шефа на лоу-коста, има много какво още да се направи за редукция на цените и той е пълен с идеи. "Ако мога, бих се отървал от безплатните тоалетни - но не защото искам парите, а за да освободя още един ред за седалки в задната част на самолета, което ще намали цената на билета с 5%", обясни преди 10 г. ирландецът в The Late Late Show.
Също така, ако можеше, би разчистил последните 10 реда седалки и би пуснал прави пътници на полетите. "Ако място за сядане струва 25 евро, а за пътуване прав - 1 евро, ви гарантирам, че първо ще напълним кабината за правостоящи", обяснява Майкъл О'Лиъри.
"В небето за кратък полет е по-безопасно да си прав, отколкото в метрото в Лондон", уверява той.
Какво още пречи за ниската цена? Дебелите пътници. "Никой не иска да седи до наистина дебел ш*баняк на борда. Бяхме искрено удивени от броя на клиентите, които не просто искат допълнителни такси за дебели хора, но и да бъдат измъчвани", споделя устатият ирландец.
В случай, че не е станало напълно ясно какво е веруюто му по отношение на клиента, той го поясни пред "Файнейшъл Таймс" - "идеалният клиент е някой с пулс и кредитна карта, който ще следва простите инструкции, за да намали разходите ни до минимум". Тоест, ще пътува само с ръчна чанта, ще стои прав и няма да ходи до тоалетна, но пък ще си купи претоплен сандвич на двойна цена на борда.
"Клиентът почти винаги греши. Повечето клиенти ще дойдат при нас за три неща - ниската цена, удобството от многото дестинации и точността ни - ние сме компанията, която закъснява най-малко. Но не връщаме парите за купени билети. И въпреки това повечето оплаквания са, че не даваме обезщетение за билети. Коя част от невъзвръщаеми не разбирате?", илюстрира Майкъл как гледа на клиентите си.
Всичко това беше добре работещо доскоро. Насред невиждания авиохаос по цял свят това лято дори фокусникът Майкъл О'Лиъри беше принуден да признае, че билетите от 10 евро вече са в миналото - заради цените на горивото.
Клиентите на Ryanair също обедняват. Дано Майкъл О'Лиъри измисли още някой трик, защото на всички ни се пътува.
