Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да запазиш човешкото по време на криза - защо COVID-19 не може да погуби добрината

Много креативни идеи как да си помагаме без да нарушаваме социалната дистанция се раждат по време на криза. А докато го правим, заразата не може да убие човешкото у хората. Снимка: iStock
Много креативни идеи как да си помагаме без да нарушаваме социалната дистанция се раждат по време на криза. А докато го правим, заразата не може да убие човешкото у хората.

Докато почти в целия свят хората трябва да останат социално дистанцирани, на много от тях тази мярка не пречи да останат заедно.

Какво означава заедно, когато трябва да сме социално дистанцирани? Взаимна помощ за онези, които се нуждаят, опитите на едни да улеснят ежедневието на други и в общи линии всяка (разумна) добрина, която човешкият ум може да роди по време на извънредна ситуация.

Такива примери за прояви на човещина и добра воля могат да се срещнат на много места. Така в някои от най-силно засегнатите европейски държави се намериха начини как хората да си помагат.

В Италия излизането от дома в последните седмици е почти невъзможно. Жителите на третия по големина град в страната - Неапол обаче се организираха да помогнат на гладуващите, без да нарушат мярката за социална дистанция.

От балконите си, из страничните улички на италианския град, неаполитанци вързаха с подръчни материали кошници и ги напълниха с продукти. Наричат ги "кошници на солидарността". В тях онези, които имат какво да дадат, поставят продукти за хората, останали без работа и доходи.

"Всички сме в една и съща лодка и трябва да гребем в една посока", казва пред Euronews Анджело Пиконе от балкона си в стария град.

Той е човекът, организирал инициативата за "солидарна кошница". Според него италианците, и по-специално неополитанците, "реагират по невероятен начин" на кризата. Идеята му е продължение на т. нар. "солидарно кафе", която се ражда именно в Неапол.

В Италия еспресото е на особена почит и е вкоренено в местните традиции. Често хората, които си купуват кафе, плащат и второ такова, на което да се наслади друг посетител, който не може да си позволи любимата напитка.

Но тъй като кафенетата и ресторантите сега са затворени, на Пиконе му хрумва да направи "солидарна кошница" без да нарушава социалната дистанция. Съседите му бързо възприемат добрата практика и скоро такива кошници започват да се виждат не само от неговия балкон.

Според проучване на Фонда за европейска помощ на най-нуждаещите се (FEAD) скоро над 500 000 души може би ще се нуждаят от хранителна помощ само в Неапол.

Снимка: YouTube/Euronews

В Испания ситуацията не е много по-розова, отколкото в Италия, дори напоследък тя се превръща в най-критичното място в Европа по отношение на брой заразени и смъртни случаи от коронавирус.

На фона на мрачната реалност, в Барселона - столицата на автономната испанска област Каталуния, се заражда светла идея. Тя помага на уличните търговци, чийто бизнес в момента страда тежко от ограничителните мерки, и на здравните работници, които се борят със заразата.

Повечето улични търговци в Барселона (manteros) са дошли от Африка, за да намерят по-светло бъдеще в европейския град. Сега обаче не им е позволено да продават стоките си.

Вместо да бездействат, някои улични продавачи обединиха усилия с местна текстилна компания, за да шият така необходимите в момента предпазни маски и престилки за медиците, разказва на сайта си световната неправителствена организация Human Rights Watch. В момента здравната система в Испания е подложена на безпрецедентно напрежение и всяка помощ е добре дошла.

Инициативата се използва и като възможност за повишаване осведомеността сред населението за положението на уличните търговци, които нямат начин да изкарват прехраната си в момента, както и за събиране на средства за хранителна банка, създадена да осигурява основни доставки сред членовете на тяхната общност.

Те обаче не са сами в демонстрацията на солидарност към здравните работници. В приют в Барселона бежанци и бездомни хора без домове също се обединиха от идеята да шият маски, като само за седмица бяха готови с 1000 бройки.

Местните занаятчийски групи пък започнаха да събират дарения за купуване на торби за боклук, които те превръщат в импровизирани престилки за здравните работници. Идеята събира последователи в социалните медии и целта е "нито един здравен работник да не остане без защитно облекло".

Тези прояви "предлагат положителна визия за начините на съвместен живот и дават приоритет на спазването на правата, които не трябва да забравяме и след като вирусът премине - правото на здраве, на безопасни и достойни условия на труд на здравните работници и правото на хората да разполагат с достатъчно храна", отбелязват от Human Rights Watch.

Българите също неведнъж са доказвали своята креативност и умение да си помагат в трудни времена.

Страната ни засега се справя сравнително добре с овладяването на болестта, но все още се очаква достигането на критичната връхна точка на заболеваемост. А най-опасна тя се оказва за възрастните и хронично болни хора.

Именно за тях е предназначена безплатната платформа Pomogni.net, която свързва хората от рисковите групи с доброволци, които могат да им помогнат в условията на пандемия.

Всеки самоизолирал се, който има нужда от набавянето на хранителни и други продукти, но по различни причини не може да излезе от дома си, може да се обърне за помощ чрез платформата. В нея вече има над 1000 доброволци от цялата страна. Така до няколко часа на нуждаещите се може да бъде доставена храна и други основни продукти от най-близкия до него доброволец.

За да бъде по-лесно за възрастните хора, които не могат да боравят с интернет, има телефон за връзка - 0888366694, на който отговарят регистрираните в платформата доброволци.

Приложението е реализирано от IT доброволци и работи в цялата страна в помощ на общинското предприятие "Социален патронаж" и на кметствата в страната.

Макар и добра и работеща, това далеч не е единствената инициатива в България. На много места, почти във всеки град, село или квартал, се зародиха местни инициативи, които също целят да облекчат живота на най-затруднените. Достатъчно е само да се свържете със съседа си през Фейсбук или както намерите за възможно, за да разберете как хората наоколо оказват помощ.

Но много го правят и самоинициативно - купуват хляб на възрастна съседка, закачват плик с продукти на ключалката на близък под карантина или обикалят със собствени коли и средства из селата и раздават ушити от тях маски.

По-рано ви разказахме и за доброволците в Китай, които се грижеха за изоставените домашни любимци в Ухан - градът, от който през декември тръгна заразата.

Там групи доброволци работеха денонощно, за да не оставят гладни и жадни останалите сами между 20 и 30 хиляди животни.

Основно животните оставаха в капан заради това, че стопаните им не бяха предвидили колко дълго няма да могат да се приберат обратно в домовете си. Карантината и затварянето на Ухан завариха мнозина, докато са на гости, на почивка или в командировка извън града и предвидената за съответния период храна се оказа недостатъчна за домашните любимци.

Добри хора обаче, основно природозащитници доброволци, обикаляха в 11-милионния град, набавяйки храна и ключове, с които да влязат при озверелите от глад животинки. Без да се замислят дали става дума за кучета, влечуги или декоративни прасенца.

Всички тези примери как хората можем да си помагаме, без да нарушаваме нито една от мерките, предприети от правителствата, дават надежда, че вирусът не може да убие човешкото у хората. Но те показват и че да помагаш е лесно - да дадеш малко от себе си, което ще е много за онзи, който го получава. 

Доброволчеството и помощта обаче помагат не само на хората в нужда. Те са полезни и за помагащия, защото му дават усещането, че е нужен, че действията му имат значение и че неговото оставане вкъщи или без работа е имало своя смисъл.

Най-коментирани

Най-четените