Христос воскресе! С този поздрав се поздравяват християните по случай най-светлия празник - Възкресението на Божия син Иисус, Великден.
Датата на празника се променя всяка година, като тя зависи от настъпването на първото пълнолуние след пролетното равноденствие. По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на три дни, а подготовката за посрещането на празника започва още през Страстната седмица.
В най-общия случай тя включва много готвене, месене на козунаци и боядисване на яйца на Велики четвъртък или Велика събота, като на тях се изобразява християнският символ на страданието - кръстът. Извън това обаче Великден е и кулминацията на Великденските пости - 40-дневен период на духовно и телесно пречистване, което да подготви християните за празника.
За разлика от миналата година, когато страната беше скована още от пандемията, сега ограниченията заради коронавируса са далеч по-леки и се очаква множество хора да се стекат в църквите за да посрещнат Възкресението и да отнесат по домовете си свещичка с Благодатния огън, докаран от Божи гроб.
На 1 май тази година в черквата при Божи гроб в Йерусалим духовните лица, допуснати вътре, си предадоха огъня, който по-късно ще бъде разнесен във всички православни държави. Българската делегация за поемане на Благодатния огън беше водена от Врачанския митрополит Григорий, който взе огъня от посланика на страната ни в Израел Румяна Бъчварова.
Така той пристигна в България, като от Летище София, той беше разпределен по епархиите и до всяка църква, за да може тази вечер миряните да се сдобият с искра от него, която символизира Божията сила.
На Велика Събота цял ден църквите отслужват богусложения, като върхът на всичко е вечерната литургия, при която след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав "Христос воскресе", на който се отговаря с "Воистину воскресе".
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника - Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.
Освен църковната си страна, празникът има и чисто кулинарна такава - той се отбелязва с богата трапеза, в центъра на която са шарените яйца и козунаците, символизиращи тялото и кръвта на Исус.
Великден слага край на постите, през които се предполага, че миряните са се прочистили от нечестивост, като сега те могат свободно да ядат отново месо и животински продукти.
Първото яйце, което сме боядисали в червено (символ на Христовата кръв), се слага на видно място в дома, най-често пред икона, до следващия Великден, заменяйки миналогодишното яйце. Вярването е, че ако миналогодишното яйце не се е развалило, това означава здраве, радост и благополучие на обитателите на дома.
Обичайно старото яйце не се изхвърля, а се заравя в пръст близо до дома, както е възприела традицията през годините, макар това да не е свързано със сакралните ритуали. Още за древните народи яйцето е символизирало прераждане и ново начало.
Второто яйце, което на Велики четвъртък или Велика събота също е боядисано в червено, се оставя в църквата още в събота вечер.
Боренето с великденски яйца пък символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за човека с последното здраво яйце се вещаят щастие и благополучие.
Друга традиция, спазвана по Великден от българските православни християни, е обличането на нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и Христовото възкресение.
На Великден имен ден празнуват хората, които носят имена като Величко и Величка, Велико и Велика, както и техните производни Велко и Велимир, а също и Паска и Паскал.
