Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

иРНК, аденовирус, антигенна - как действат различните ваксини срещу COVID-19

И какви са плюсовете на отделните препарати Снимка: Getty Images
И какви са плюсовете на отделните препарати

Месеци наред след началото на пандемията една от основните дилеми беше дали въобще фармацевтичните компании ще успеят да разработят ваксина срещу коронавируса и то в по-обозрими срокове, за да преборим заразата.

За щастие в края на 2020 г. добрите новини започнаха да пристигат една след друга, понякога с разлика едва от няколко дена. В началото на февруари тази година пък вече разполагаме с три одобрени ваксини и поне още няколко препарата, които са на финалната права и изглеждат също толкова обещаващи.

Заедно с надеждата обаче дойдоха и въпросите, основният от които е каква е разликата между отделните ваксини.

Допълнително объркване идва и от това, че първите одобрени препарати използват сравнително нова и непозната масово технология, която използва информационна РНК молекула или накратко - иРНК. Последното доведе и до кошмарна лавина от конспиративни теории за изменено човешко ДНК и ужасяващи странични ефекти, които ще ни увредят до живот.

Друга част от препаратите, като тези на AstraZeneca, разработен съвместно с Оксфорд, както и руският "Спутник V" използват по-консервативен подход към имунната система. По малко по-различен път вървят някои все още неодобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини като тези на Novavax и Sanofi.

Своеобразни шампиони по одобрение в Израел, Европа и САЩ обаче се оказаха именно иРНК ваксините.

Реномираното издание "Nature" ги определя като "нова ера във ваксинологията" и разясняват подробно стратегията, чрез която тези ваксини карат човешкия организъм да регистрира опасността и да произвежда достатъчно силен имунен отговор под формата на антитела. Последните два фактора са ключови при борбата с коронавируса.

Снимка: Pixabay

Коронавирусите са наречени така заради специфичната си протеинова обвивка, покрита с шипове, които напомнят корона. Основната цел е тялото ни да бъде научено да разпознава въпросните шипове, след което светкавично да отбелязва, че това е опасен вирус, с който трябва да се пребори възможно най-скоро, преди той да започне да се размножава и да причинява сериозни щети.

Повечето традиционни ваксини постигат това като вкарват в организма омаломощен вирус, който не може да заразява, но в същото време обучава организма да произвежда антитела. Такива са отдавана познатите ни препарати като тези срещу полиомиелит и морбили.

Ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna предприемат по-иновативен подход.

Задачата на препаратите е същата - да създаде в тялото своеобразна памет, която да разпознава коронавируса и неговите протеинови шипове.

Начинът, по който тези ваксини го правят, е напълно различен - те съдържат миниатюрна РНК верига, която да наподобява шиповете на вируса. При инжектирането тази верига изпраща своето съобщение до имунната ни система, която на свой ред се задейства и започва да произвежда антитела. А при следваща среща с коронавируса организмът се сеща, че вече се е сблъсквал с тези опасни шипове, и отново задейства своята защита.

Изследванията в областта на иРНК се правят от около 30 години, като идеята е била подходът да бъде използван във ваксини срещу грип и някои видове рак. След избухването на пандемията от коронавирус редица специалисти, включително немският екип на BioNTech и американските специалисти от Moderna, решават, че сега е моментът технологията да влезе в действие.

Снимка: Getty Images

Тя има някои сериозни предимства - иРНК веригите са лесни за производство по лабораторен път, при това в големи количества, посочват от Nature. Информационната частица РНК също така може да бъде модифицирана спрямо имунния отговор, който цели да предизвика у човека. Затова и тези ваксини показаха най-голяма ефективност при клиничните си тестове с успеваемост над 90 на сто.

Междувременно фармацевтичните компании са категорични, че препаратите могат с лекота да бъдат модифицирани спрямо новите щамове на коронавирус, които се появяват. Подобни промени се нанасят всяка година при противогрипните ваксини спрямо щамовете, които се очаква да заразяват за конкретния сезон.

Други големи имена във фармацията като AstraZeneca пък решават да са по-консервативни в разработките си.

Компанията започва дейността си по ваксина против коронавирус съвместно с Оксфордксия университет, като по същото време работа по собствена ваксина стартира и Janssen - дъщерна фирма на Johnson & Johnson. Тези препарати разчитат на малки дози омаломощен аденовирус, който да активира имунната ни система.

Аденовирусите се срещат в повечето бозайници, а при човека най-често причиняват леки респираторни заболявания. Техните протеинови шипове доста напомнят на обвивката на коронавируса и затова при инжектирането им тялото задейства имунния си отговор и започва да се бори със заразата, за да я елиминира. При следваща среща с вируса би трябвало да се случва същата реакция, която да ликвидира заплахата.

Тези ваксини имат едно огромно предимство - препаратите им са стабилни и не изискват особено специфични начини на съхранение. Ваксините с иРНК са далеч по-чувствителни и трябва да бъдат пренасяни и съхранявани при ниски температури.

Допълнителният плюс е, че мнозина имат повече доверие в изпитана в годините тактика за борба с вирусни заболявания, която съществува в редица препарати от българския имунизационен календар.

Проблемът е, че ваксини като тези на AstraZeneca и Janssen са с по-ниската ефикасност.

Снимка: Getty Images

Човешкият организъм със сигурност се е срещал с аденовируси през живота си и затова не се защитава особено агресивно срещу тях. Затова е важно да се подбере правилният аденовирус, който ще задейства имунната система срещу коронавируса и имунният отговор ще е задоволително силен. Засега тези препарати показват ефикасност от 50 до около 85 процента.

Важно е да се отбележи, че България очаква и две ваксини, които са на антигенна основа - Novavax и Sanofi.

Вместо да вкарва в тялото съобщителна верига РНК или отслабен вирус, тези препарати доставят доза антигени - протеини, които са само малка частица от общия състав на вируса и които всъщност карат тялото да произвежда антитела. Антигенът от коронавирус със сигурност няма да доведе до заразяване, но ще обучи организмa да създава антитела, ако се сблъска с болестта.

Общият научен консенсус е, че независимо коя ваксина ще предпочете пациентът, то е необходимо около 70 на сто от населението да се имунизира, за да се достигне до така наречения колективен имунитет и да оставим пандемията далеч зад гърба си. 

Най-четените