Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво ще се промени след края на пандемията от COVID-19

Какво ще се промени след края на пандемията от COVID-19 Снимка: Pixabay

Страх, тревога, несигурност - това изпитват днес хората по света, изправени пред предизвикателството да се борят с невидимия враг, който промени живота им из основи.

Колкото повече време минава обаче, толкова по-често започва да се появява въпросът как точно ще изглежда светът след края на пандемията и дали в действителност нещата ще се върнат към това, с което сме свикнали. 

Първоначалните изгледи са, че до откриването на лечение или ваксина срещу COVID-19 свeтът трудно би бил спокоен да се върне към нoрмалния си ритъм.

До този момент прогнозите за създаването на действащ препарат са твърде противоречиви, като една от тях е, че това ще се случи най-рано в период от три до пет години. Но въпреки това в момента много държави работят по въпроса, а и всекидневно се отделят все повече средства, с които ускоряването на процеса да бъде възможно.

С желание или не, тази ситуация принуди много работодатели да проявят изобретателност в доста отношения - например да позволят на служителите си да работят от вкъщи, да направят работното време гъвкаво, и т.н. Това решение за мнозина се оказа по-скоро положително, тъй като по този начин фирмите спестяват доста от придружаващите разходи, свързани с наем на помещение, комунални и транспортни разходи.

Не бива да се пропуска и предимството в пестенето на време от придвижването до работа или срещите с клиенти, които на живо продължават значително повече.

След края на пандемията се предполага, че това ще е една от основните промени, чиято функционалност ще бъде запазена от бизнесите, които могат да си го позволят.

Дигитализацията започна все по-трайно да се настанява в ежедневието на хората, като дори се превърна в необходимост за някои сектори.

В сегашните условия, ако не беше тя, учебните заведения може би трябваше да обявят нулева година. Въпреки че в последно време в България се водеха разгорещени спорове дали е добре да се въведе трайно в обучителните програми или не, сега тя беше приета като единствения вариант за избягване на истински провал.

На учителите им се наложи доста бързо да влязат в крак с новите технологии. Някои от тях не останаха никак доволни от факта, но благодарение на платформите за онлайн комуникация те успяха да преподадат голям част от предвидения годишен материал.

Скоро започна да се говори, че образователната система ще се опитва все по-бързо да въвежда алтернативни начини на обучение и в бъдеще, като това ще е едно от основните неща, които ще се запазят и след края на пандемията.

Заради социалната изолация пък онлайн търговията бележи ръстове от близо 300% в продажбите на някои видове продукти. Ситуацията принуждава хората все по-масово да пазаруват по този начин, който според експерти ще се запази като тенденция.

Несъмнено обаче в други сектори нещата не изглеждат толкова положително. 

Културата и изкуството се оказаха в списъка на едни от най-засегнатите браншове след появата на COVID-19.

Събитията, концертните зали и заведенията за жива музика бяха сред първите забранени за посещение места, заради опасността от разпространение на заразата. Това провокира артистите да проявят креативност, като доста от тях започнаха да представят творчеството си онлайн.

По този начин и досега успяват да повдигнат духа на хората по света, но колко дълго може да продължи това?

Дори театрите и концертните зали да бъдат отворени, опасението на хората на изкуството е, че ще е нужно много време, за да се срещнат отново с публиката така, както са свикнали.

Опитвайки се да се справи с този проблем, Министерството на културата в България започна да инсталира термокамери в институтите си. Според специалисти това би могло поне малко да намали напрежението и зрителите да посещават спектаклите по-спокойни за здравето си.

Все още обаче не става ясно как ще изглежда секторът след края на пандемията и какви ще бъдат първите стъпки по възобновяването на културните събития. Възможно е някои от тях да се пренесат трайно в интернет пространството, но за други това ще е невъзможно.

Замърсяването на въздуха беше пък една от най-глобалните теми и преди появата на коронавируса.

Земята се давеше от вредните емисии, изпускани от най-големите индустриални зони в света, а сега бе отчетено най-ниското съдържание на въглероден диоксид във въздуха от Втората световна война насам.

Това обаче се оказва не особено обнадеждаваща информация, тъй като се очаква замърсяването да скочи драстично, след като производственият сектор има възможност да започне работа отново и то на пълни обороти.

Но как ще изглежда светът на общуването и кога хората ще върнат доверието си един към друг, е най-големият въпрос, който все така остава без отговор. Дори утре всички мерки да бъдат отменени, страхът от заразяване ще продължава да съществува, което ще държи хората дистанцирани още дълго време.

Липсата на физически контакт дава отражение с всеки изминал ден, а последствията от него ще бъдат видими в първите дни от края на социалната изолация.

Със сигурност никой не си е представял, че ще се събуди в един съвсем различен свят, чиито навици не познава, но човешката сила е в адаптацията - разчитайки на нея, човечеството може да се справи с всички предизвикателства.

Най-четените