Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кога ще престанем със смяната на часовото време

Кои са спънките, които пречат Европа най-сетне да вземе решение дали иска лятно, или зимно време Снимка: iStock
Кои са спънките, които пречат Европа най-сетне да вземе решение дали иска лятно, или зимно време

В нощта на последната събота срещу неделя на октомври по традиция идва едно от най-спорните и критикувани ежегодни действия - смяната на лятното часово време със зимното.

Точно в 4.00 часа след полунощ връщаме стрелките на часовниците с един час назад, преминавайки към астрономическото време.

Въпросът е докога ще правим тази сложна гимнастика с измерването на времето? 

През март 2019 година Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа, но оттогава насам държавите членки обаче все още не са решили дали да преминат на изцяло лятно или зимно часово време.

Затова и според мнозина практиката със смяната на часовото време едва ли скоро ще изчезне.

Според шведския евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс Якоп Далунде, който е докладчик в сянка по въпроса за прекратяването на практиката за смяна на часовото време, причината за това отлагане на решението е фактът, че на европейските държави им се струпаха много важни събития, които отместват фокуса от темата. 

Трябва ли да бъде премахната смяната на часовото време?

По думите му политическата система просто не може да се справи с всички неща наведнъж и дава пример с Брекзит като тема, която обсебва дневния ред, блокирайки прокарването на други въпроси.

"Един от най-големите примери е, че за политиката на Обединеното кралство беше много трудно да се справи с други обществени промени, докато се случваше Брекзит. Точно сега европейската система има да се справят с много други въпроси", обяснява Далунде.

Покрай войната в Украйна, кризата с цените на енергията, растящата инфлация и съвсем реалната опасност от рецесия просто никой няма време да обсъжда как точно трябва да се случи спирането на тази промяна в часовото време пролет и есен.

Самата идея за въвеждане на лятното часово време, при което часовниците се преместват с един час напред в началото на пролетта и се връщат с един час назад през есента, е въведено за първи път в Европа през 1916 г. от Германия, която по време на Първата световна война се опитва да намали потреблението на въглища, за да ги използва за оръжейните си фабрики.

Повечето съседни страни, както и Обединеното кралство, САЩ и Австралия, решават да последват примера.

След Втората световна война практиката масово е изоставена, но през 70-те години и петролния шок тогава правителствата я въвеждат отново, опитвайки се да намалят нуждата от използване на изкуствена светлина.

Само че оттогава насам редица проучвания показват, че влиянието на смяната на часовото време върху потреблението на енергия е незначително заради напредъка в технологиите.

Същевременно с това пък се увеличават доказателствата, че смяната на часовото време има неблагоприятно въздействие върху здравето на много хора.

Така например в седмицата след преминаването към лятно часово време се наблюдава ръст в броя на инфарктите, на заболяванията на храносмилателната система и други. Също така се отчита на много места ръст в броя на автомобилните произшествия.

Дългосрочните ефекти на тази практика върху здравето включват още засилване на проблеми като депресия, забавен метаболизъм, наддаване на тегло и клъстерни главоболия.

Причината за всички тези проблеми е, че вътрешният ни часовник, графикът, по който хората и обществата функционират, бива рязко променен, което е сериозен стрес за много хора.

Снимка: iStock

Защо тогава не се вземат мерки тази практика да спре? Причината е, че това нещо изисква много решения на най-високо ниво, а там опираме до политика и икономика.

Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Испания са показателни примери за това. Към момента Европа има три часови зони, като по-голямата част от страните използват централноевропейско време като свой стандарт. Други 10 държави използват източноевропейско време, а три използват западноевропейско време.

Логично времето трябва да се задава въз основа на меридианите. Великобритания и Мароко например са подравнени, но посочените горе европейски страни, които се намират на тези меридиани, измерват времето си с час напред.

Тази практика датира от Втората световна война. Когато нацистките войски нахлуват в Нидерландия, Белгия и Франция, те разпореждат окупираните държави да преминат към немското време. В Испания пък диктаторът Франсиско Франко също привежда страната си към немското време след среща с Адолф Хитлер.

Когато войната свършва, а Германия е победена, се преценява, че връщането на всички тези страни към Гринуич ще е твърде сложно и ще изисква много усилия.

Сега въпросът отново е на масата и страните от ЕС трябва да го решат помежду си, като Европейската комисия отказва да взима решения по въпроса.

Според Брюксел всяка държава сама трябва да прецени какво ще е най-добре за нея, тъй като географското положение е определящ фактор в случая. Въпреки това обаче решението трябва да е общо, за да се избегне сериозен хаос и разминавания. 

От Европейския парламент обаче излязоха преди години със становище, че искат ЕК да излезе с предложение за решение на ситуацията със смяната на часовото време, за да има повече синхрон в промените. Намесата на Брюксел, смята евродепутатът Далунде, може да ускори процеса и да улесни преговорите между държавите-членки.

Първият въпрос за страните от ЕС е дали да се придържат към стандартното часово време, т.е. зимното време, или да изберат лятното време.

Тук въпросът е да се постигне подреденост и хомогенност при решението за избора на часово време, тъй като съществува опасност държави, разположени на един меридиан да отчитат времето с час разлика заради различни избори.

Карта с часовите зони в Европа Снимка: Wikimedia Commons
Карта с часовите зони в Европа

Макар това да не звучи като нещо важно, подобни разлики могат да създадат нарушения на пазара и проблеми в търговията между държавите-членки.

В момента има Инициатива за използване на времето за здраво общество, създадена в Барселона. Оттам предлагат европейските страни да се разделят на четири различни часови зони въз основа на текущото зимно време.

"Тези четири часови зони са тези, които най-добре приравняват нашето социално време, нашия часовник, с това, което наричаме естествено време - така че географски правилното време, ако искате", обяснява пред Euronews Адриана Гюел, координатор на Инициативата.

По думите ѝ едно такова разпределение ще гарантира, че във всяка страна слънцето е в най-високата си позиция по обяд. Това, според нея ще спомогне хората да използват максимално светлата част от деня.

Според Гюел хронобиологията - науката за вътрешния ритъм на хората посочва, че именно такова разпределение е най-добро за общественото здраве.

Ако предложението на Инициативата бъде прието, Великобритания, Франция, Испания, Белгия, Нидерландия и Люксембург ще попаднат отново в една и съща часова зона.

Държавите в тази зона всъщност биха настройвали времето си с един час назад от текущото си стандартно време, за да запазят един час разлика с нова часова зона на Азорските острови на запад и централноевропейската часова зона на изток.

Испания и Португалия ще бъдат в различни часови зони, но Лисабон ще бъде изравнен с Исландия в часовата зона на Азорските острови, което Гюел не вижда кой знае какъв проблем в това.

По-проблематично обаче в случая би било това остров Ирландия да бъде разделен на две различни часови зони.

"Мисля, че вероятно тук Ирландия ще трябва да вземе политическо решение и просто да реши да остане в същата зона като Обединеното кралство, за да запази единството на целия остров", коментира Гюел.

Според този план България трябва да остане в зимното си часово време. Това влиза в противоречие с настроенията, които съществуват у нас по темата, като изследване на правителството от 2018 г. показва, че 51% от българите биха предпочели лятното часово време да остане като основно.

Да останем в лятното часово време обаче би означавало страната ни да влезе в една и съща часова зона с Русия и Турция, което ще ни отдели на 2 часа разлика от Сърбия и Гърция и на 1 час от Румъния, с която се намираме на приблизително едни и същи меридиани (ако приемем, че останалите страни предпочетат зимното, а не лятното часово време).

Кога обаче ще се пристъпи най-сетне към край на въртенето на стрелките?

За да бъдат подновени дискусиите, темата трябва да бъде поставена на дневен ред от страната, която е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. За последно темата беше обсъждана по време на финландското председателство през втората половина на 2019 г.

Ако се приеме, че още следващото председателство на Съвета, което ще бъде поето от Швеция на 1 януари 2023 г., постави въпроса в дневния ред на заседанията, лятното часово време може да бъде премахнато най-рано през 2025 г. Причината за това е, че вероятно ще е необходим период от една до две години след постигането на общо споразумение по темата.

Този период ще трябва да даде достатъчно време на транспортните услуги, включително влаковете и полетите да адаптират своите графици.

Въпросът в случая е, че Швеция поне към момента не възнамерява да включва въпроса за смяната на часовото време в плановете си за Европредседателството. Заради географското си положение Швеция всъщност се възползва оптимално от въртенето на стрелките пролет и есен.

В Брюксел обаче са убедени, че промените в часовото време трябва да останат в миналото, като надеждите са това да се случи преди края на сегашното десетилетие.

А дали ще стане, това само времето може да покаже.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените