Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Седем излекувани пациенти разказват своите истории за COVID-19

Изводът на всички е общ - да не подценяваме ситуацията, но и да останем възможно най-спокойни Снимка: Pixabay
Изводът на всички е общ - да не подценяваме ситуацията, но и да останем възможно най-спокойни

Какво точно предстои да изпитаме, ако се разболеем от новия коронавирус, е въпрос, който всеки от нас си задава. 

Здравните организации помогнаха да си изградим някаква представа за симптоматиката на болестта, но (логичният) акцент на медиите върху риска за възрастните, смъртните случаи и световната криза все повече отмества мисълта на всеки към опасността от фатален край. 

Въпреки че той съществува и не трябва да го неглижираме, все пак е добре да помним, че в огромната част от случаите разболелите се от коронавирус се възстановяват.

Ето защо решихме да съберем седем истории от целия свят, които разказват за оздравяването, но и не пестят тежките моменти на няколко пациенти с положителни проби за COVID-19.

Всички те стигат до лечение в болница (което са между 10 и 20% от всички заболели) и могат да послужат за повод да потърсим помощ, ако открием прилика с някои наши усещания, но и като успокоение, че дори и да попаднем в критична ситуация, изходът от нея не е неминуемо един.

Анонимен пациент, Шотландия, 50 г. (BBC Scotland)

След екскурзия до Милано, Флоренция, Пиза и Рим, мъжът, пожелал да остане анонимен, се прибира в дома си в Шотландия на 25 февруари. Тогава все още няма рестрикции и той не остава под карантина.

"Нямах никакви симптоми. Чувствах се отлично и в сряда и четвъртък отидох на работа. По-късно вечерта в четвъртък усетих, че вдигам лека температура, краката ми ме стягаха и боляха."

След като се обажда на спешен номер за помощ, го инструктират да отиде в болница, където на 1 март тестът му за коронавирус излиза положителен.

"От този момент нататък бях обект на непрекъснати кръвни тестове и проби", споделя той. Симптомите му обаче не се влошават. Дори напротив - когато постъпва в болницата, той вече няма температура, нито болка, кашлица или задух. След осем дни дава две отрицателни проби и го изписват. 

Каролина Гереро, Испания, 41 г. (La Republica)

"Започнах да чувствам симптоми в началото на март. Нямам никаква идея къде, как и от кого съм се заразила", започва историята си Каролина, която твърди, че е спазвала строга хигиена.

Всичко при нея започва с това, че не може да спи, кашля и апетитът ѝ значително спада. Когато за пръв път отива на лекар ѝ казват, че ѝ няма нищо.

"С дните обаче се почувствах по-зле. Вдигнах температура и ми беше трудно да дишам. Тогава вече ме взеха по-сериозно и ме диагностицираха с COVID-19", разказва тя.

Прекарва четири дни в интензивното отделение с кислородна маска.

"Казаха ми, че се налага да ме интубират и започнах да мисля за най-лошото - че нещо ще ми се случи и няма да бъда с децата си", споделя Хереро.

След четирите дни в интензивното тя започва да диша самостоятелно и я местят в изолирана стая в болницата. Чувства се слаба и ѝ е трудно да диша, но се възстановява. Жената допълва, че е било "труден процес" и че за момента ѝ е трудно да изпълнява ежедневните си дейности, но иначе се чувства добре.

Ейми Дрискъл, Охайо, 48 г. (USA Today)

Ейми е на работа в застрахователна компания в Охайо, когато следобед започва да се чувства уморена и сякаш вдига температура. Прибира се, но цифрата на термометъра все още е в норма.

След като си ляга обаче, в 3 часа се буди с кашлица и болка в гърдите.

"Беше ми трудно да си поема дъх и гърдите ме свиваха", споделя тя. "Но не приличаше на нищо друго, което бях преживявала досега."

През нощта никой не отговаря на телефона за спешни случаи в Охайо, но на следващата сутрин тя отива в болница, където веднага я поставят в изолация. Там тя вдига по-висока температура и тестът ѝ се оказва положителен.

"Сигурни ли сте?", пита Ейми, защото не може да си обясни откъде се е заразила - по онова време тя е вторият регистриран случай в Охайо и първият в тази болница. Никой около нея не е болен, а единственият човек, който е пътувал, е бившият ѝ съпруг, върнал се от Германия. Тя обаче не го е виждала лично - единствено синът ѝ е контактувал с него.

От Здравния департамент я молят да направи списък на всички, с които е имала контакт през последните две седмици, а всичките ѝ колеги от компанията, в която работи, започват работа от вкъщи.

След два дни в болница, където Ейми е лекувана с медикаменти за болката и температурата, тя се чувства по-добре и я пускат да се прибере под карантина у дома.

Джани Зампино, Италия, 41 г. (Brut.)

"Първо всичко започна с температура и суха кашлица, но не исках да си остана вкъщи, защото съм мениджър на компания за електронни тротинетки и имах много работа. Чувствах се достатъчно добре, че да не оставям екипа", започва историята си Джани.

Той пътува няколко пъти в Торино и Милано, където вероятно се е заразил.

"Живях си така спокойно около месец, но след едно пътуване се почувствах зле и тялото ми се тресеше", разказва той.

Когато се буди на следващия ден, вече не се чувства никак добре. Припада за кратко, няма апетит, а малко след това започва да изпитва трудност да диша и установява, че има висока температура. Брат му вика линейка и той остава в болница.

Това, което разбира едва 10 дни по-късно, е, че е заразил и 76-годишния си баща, който е бил на диализа. За да не го притеснява, брат му не му казва, че той е починал. Джани разбира със съобщение от близки, които му изказват съболезнования.

Сега той призовава хората да останат вкъщи и да не подценяват ситуацията, както го е направил той.

"Най-трудният момент за мен предстои след изписването - да се прибера у дома и баща ми да не е там. Да не съм се сбогувал с него. В болницата осъзнах, че не съм постигнал абсолютно нищо съществено, имам само скъпи предмети и толкова. Целият ми живот се обърна на 180 градуса."

Саманта Мент, Ню Йорк, 37 г.

"Никога не съм пушила. Не съм имала астма. Не съм имала дихателни проблеми. Упражнявам се често. Диетата ми е страшно балансирана. Никога не съм пила алкохол. Нямам никакви придружаващи заболявания (освен мигрена и синузит). Би трябвало да съм здрава, но на вирусът не му пука", разказва в емоционален пост в Instagram 37-годишната жена.

View this post on Instagram

Disclaimer: (tw-covid trauma) If you know me, you know I don’t actually post much about my life in much detail. This feels too important to not share. . I have never smoked. I have never had asthma. I have never had a respiratory issue. I exercise regularly. My diet is pretty damn clean. I have never drank alcohol. I have no relevant underlying medical illness to speak of (save for the migraines - and the sinus issues). I should have been unaffected. . This virus doesn’t care. For weeks it’s been attacking my body (and mind tbh) in various erratically-inconsistent ways. Subtle at first, inconvenient after that, blatantly obvious in retrospect. My official test results (once they finally did arrive) were of no surprise to my excellent long time primary doctor. She has been monitoring and managing my array of symptoms since February—when what had been a nasty sinus infection became something we couldn’t seem to resolve or confidently diagnose. . Today, doctor and I had our regular checkin (via telehealth - she can no longer bring patients into the office - the only place Ive been outside my home since early March). Today, my caring, calm, collected doctor spoke in a tone that I had never heard from her. She immediately insisted it was time for me to get to an ER. It was no longer prudent to assume I would wholly self-resolve. I didn’t argue—after weeks of dismissing such extreme suggestions from concerned well meaning friends and family—I knew she was right. We agreed that I would have Ben drive me, instead of her desire to call an emergency transport immediately. . We disconnected and straight to the ER my traumatized husband drove me. New Hospital Policy: husbands? partners? advocates? No. Not safe. Not permitted. Ben was advised to return home. Only those in need of acute treatment may enter the hospital at this time. . My fever was low-grade, hasn’t been more in weeks. Tylenol perhaps. Cough has been suppressed with an incredibly effective prescription. . None of this mattered—I couldn’t breathe. I was suffocating. My oxygen saturation was dangerously low. My chest tightening in pain with each attempt to gasp for air. . Continued below...

A post shared by Samantha Ment (@sammyschwartz) on

Тя твърди, че е болна вече от месец, а всичко започва с най-обикновена синусна инфекция, която не се поддава на лечение.

Когато епидемията настъпва и в Щатите, личната ѝ лекарка я изследва за вируса и както се оказва, тя е болна.

Така Саманта остава за домашно лечение от началото на месеца, докато на 27 март симптомите ѝ не се влошават - тя едвам диша и не ѝ достига кислород.

Така постъпва по спешност в интензивното. Там успяват да стабилизират дишането ѝ и я изпращат обратно у дома. Ако обаче беше постъпила дори един ден по-рано, щеше да остане в болницата за повече време. 

В САЩ обаче всичко се променя ден за ден и необходимостта да се пестят легла става все по-голяма, затова случаи като нейния - преди спешни - сега се пренасочват към домашно лечение.

Затова и Саманта Мент пише от вкъщи, откъдето призовава по-младите хора да не се успокояват само с това, че не попадат в рисковата група, както го е правила и тя.

Лусия Рамос, Астурия, 32 г. 

"Аз бях вторият пациент с положителна пробва в Астурия след писателя Луис Сепулведа. Разболях се на 3 март и ме изписаха на 10-и", започва кратката си история Рамос.

Между 28 февруари и 1 март той е на екскурзия в италианските Алпи заедно със свои приятели от Мадрид. Когато разбира, че един от тях е дал положителна проба, Рамос веднага се обажда на 112, но от там му казват, че този мотив не е достатъчен да му направят тест.

Той обаче е упорит и на третото обаждане в дома му идва екип, който му взима проба. Когато става ясно, че е болен, Рамос постъпва в болница за 24 часа, но поради липсата на симптоми го пускат да се прибере.

"Болеше ме единствено главата, имах съвсем ниска температура и запек, така че нямаше нужда да взимам лекарства", разказва мъжът.

Той твърди, че е бил спокоен от първия момент и е вярвал, че състоянието му няма да се влоши. Днес той вече е добре и не усеща последствия от заболяването.

Веселин Ангелов, Троян, 38 г. (БНТ)

Веселин е ски инструктор и един от първите излекувани от коронавирус в България. Той все още не е сигурен как се е заразил, но предполага, че е от туристите от Англия и Израел.

Първия симптом усеща на 10 март вечерта - обща отпадналост.

На следващата сутрин има температура от 38 градуса и болка в мускулите. Няма обаче нито кашлица, нито проблеми с дишането, затова продължава да ходи на работа. Когато обаче продължава да има температура, на четвъртия ден решава да отиде на лекар в спешното отделение в Разлог.

Там му дават направление за рентген и снимката показва двойна бронхопневномония. Предлагат му да го приемат за лечение, но той решава да се прибере в родния си Троян, където има белодробна клиника.

Там лекарите се усъмняват за COVID-19 и веднага го изпращат в инфекциозното отделение на болницата в Ловеч, където му взимат проба с ПСР тест.

Положителният резултат идва на следващия ден и Веселин остава 2 седмици на лечение с три вида антибиотик - два приема венозно и един през устата. На четвъртия ден от болничното му лечение той започва да приема и препарат на хининова основа. Пие го пет дни и след това започва да се чувства значително по-добре.

Преди това той чувства втрисане, отпадналост, прилошаване и стомашно неразположение. Кашлицата му бързо отшумява със сироп.

След втора отрицателна проба днес Веселин е вкъщи и в самоизолация за 28 дни. Съпругата, детето му и всички останали хора, с които е имал контакт, са здрави и са дали отрицателни проби за вируса.

Най-коментирани

Най-четените