Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шефът ще спре да се обажда след 6... все някога

ЕС първо трябва да измисли общи правила Снимка: iStock
ЕС първо трябва да измисли общи правила

Белгия стана поредната страна в Европа, която прие "правото да се изключиш". От 1 февруари т.г. 65 000 служители в държавната администрация официално имат правото да са "офлайн" в извънработно време и да не отговарят на имейли, обаждания и съобщения от работодателя си.

Така Белгия последва Франция, Португалия, Италия и още страни на Стария континент. Нещо повече - вероятно инициативата ще бъде регулирана на ниво Европейски съюз (ЕС).

Европейският парламент прие през 2021 г. резолюция, с която препоръча на Европейската комисия (ЕК) да подготви подобни промени, които да са задължителни на територията на евросъюза.

Или както се казва на "брюкселски европейски език", ЕК трябва да изработи рамка - да определи какво се разбира под "право да се изключиш" и съответно да даде и изисквания какви точно права и как трябва да се спазват.

За целта комисията трябва да подготви директива, която да обхваща всички сектори- обществен и частен, и да зададе правила за измерване на работното време, за "изключване" във времето извън него и съответните компенсации и защити за работниците.

Това е необходимо, тъй като в момента под "правото да се изключиш" се разбира какво ли не, то може да се прилага към ограничени бизнеси и, естествено, има експерти, които оспорват ефективността му.

Показателно е, че в страните, където е въведено, има и различни форми и тълкувания.

Под право да се изключиш като цяло се разбира осигуряване на възможност на служителите да не са на линия за комуникация в извънработно време. Ясно е и защо това се налага - заради все по-масовата практика на хоумофиса и все по-размитата граница на работното време.

Да си на линия нонстоп води до стрес и бърнаут, а резултатът от липсата на почивка и "откъсване" от работните ангажименти е и намаляване на ефективността на служителя.

Тенденцията да се ограничат тези проблеми започна да си проправя път преди почти 10 години. Още през 2012 г. в Германия Volkswagen спря достъпа на определени служители до служебната поща в неработните часове.

Volkswagen бяха сред първите, които ограничиха комуникацията в извънработно време Снимка: Getty Images
Volkswagen бяха сред първите, които ограничиха комуникацията в извънработно време

И въпреки че страната все още няма изрично законодателство по въпроса, през годините самоограничението беше въведено от още редица компании - Allianz, Telekom, Bayer, Henkel и Daimler също са ограничили общуването с работниците в извънработно време.

През 2017 г. Франция въведе законова регулация, която налага по-строги граници за това кога започват и свършват задълженията на работещите. Компаниите трябва да договарят със служителите си начина на използване на мобилни комуникации извън работно време и ако няма официална договорка, работникът имат право да се изключва еднолично.

T.e. служителите не са длъжни да изключват цялата си служебна комуникация в края на работния ден - идеята е да се насърчат договореност и ясни условия между двете страни. Ако обаче правото на работниците е нарушено, следват глоби за работодателите, като такива вече са налагани.

Пандемията, логично, ускори процеса на промяна на трудовото законодателство.

Ирландия въведе през 2021 г. кодекс за поведение, който урежда правото за изключване. Той обхваща възможността служителите да не отговарят моментално на мейли и обаждания в извънработно време и се отнася за всички видове работа, независимо от къде работиш.

Кодексът обаче не е закон и е по-скоро в помощ на работници и работодатели при ориентирането и договаряне на трудови права. Целта му е да подпомага и хората, които се чувстват длъжни да работят повече от определеното по договор.

В ирландския вариант са описани са три вида права - работникът да не изпълнява редовно задълженията си в извън работното време, да не бъде наказван за това, че не изпълнява свързани с работата задачи в извънработно време, както и да се уважава правото му да се откъсне като не му се пращат редовно мейли и съобщения.

На тази основа компаниите и служителите трябва да разработят протоколи, които да спазват. Престъпването им обаче не се смята за нарушение и от него не следват санкции, но оказва тежест при трудов спор.

Снимка: Pixabay

Преди година в Словакия също беше приета законова поправка, която дава правото за откъсване на хора, които работят от вкъщи. В закона се дефинират тези категории - работещи от дома си, заети в телеработа или работещи от дома си само в някои случаи. Единствено тези хора имат правото, според закона, да не ползват оборудването, свързано с работата, в извънработно време.

Законът казва също, че ако тези служители се възползват от правото си, работодателят не следва да приема това като неизпълнение на служебните им задължения.

Подобно е положението и в Италия, където правото да се изключат е гарантирано само за хора, които работят от вкъщи или от дистанция.

Португалия също прие през 2021 г., че работодатели с над 10 служители подлежат на глоби, ако пишат или звънят на работници, които не са на работа. Имаше и предложение служителите да имат право да изключват служебните си телефони, когато не са на работа, но то беше отхвърлено.

Освен различните тълкувания на "правото да се изключиш", практиката показва, че има сектори и видове работа, в които то е доста трудно изпълнимо.

В Белгия например засега това право получават само държавните служители и то с изричната уговорка, но работодателят може да ги търси при форсмажорни обстоятелства, при които не може да се чака до следващия работен ден.

Идеята е в страната мярката да се разшири и в частния сектор, но това не се приема еднозначно.

"Това не бива да става, защото ще върне назад прогреса, който постигнахме по отношение на по-гъвкавото работно време покрай пандемията", коментира Ерик Лорейс от Мрежата на фламандските предприемачи, цитиран от "Би Би Си". Според него това би било сигнал за недоверие по отношение способността на работодателите да организират работата на служителите си.

Макар и несъмнено подобно правило да е в интерес на работещите, то действително не устройва тези, които по обективни причини работят с гъвкаво работно време.

Това са основно служители, които се грижат за деца или хора със заболявания. Ако работодателят просто спре достъпа им до служебната поща в 18 ч., те не биха могли да си свършат работата и не биха могли сами да избират часовете, в които могат да работят.

Подобна инициатива също така е трудно да бъде въведена и приложена към големите мултинационални компании, които оперират в няколко часови зони - за европейските клонове на американски и азиатски компании, а те съвсем не са малко.

Освен това мярката не решава напълно проблема с извънредната работа, когато става дума за хора, които полагат подобен труд по собствен избор. Никой - особено пък законодателство за правото за изключване - не може да ги накара да "излязат" и да довършват започнатото в извънработно време.

 

Най-четените