Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страничните жертви на пандемията

Страничните жертви на пандемията Снимка: Getty Images

Бременна млада жена на 18 години от Ямболско почина преди няколко дни. Докарана е в болницата в областния град в безсъзнание и 10 минути след това умира. Близките твърдят, че от спешна помощ са поставили инжекция на жената, отишли са да откарат пациент с COVID и чак след това линейката се е върнала за бременната.

Дали в конкретния случай това наистина е така и защо помощ е потърсена, чак когато жената е била в състояние на еклампсия, не знаем.

Но със сигурност не е първият, единственият или последният случай на закъсняло лечение заради поредната бушуваща вълна от коронавирус. Която отново е във фаза спиране на плановия прием в болниците в цялата страна - според издадената заповед на здравно министерство.

Още преди официалното разпореждане редица болници и цели области бяха спрели да приемат хора, за които се смята, че могат да чакат за лечението си. Защото целият наличен ресурс, най-вече като персонал и места в интензивните отделения, е зает с хора с COVID.

Така, докато чакат поредната вълна да позатихне - основно от само себе си, предвид мерките у нас и контрола върху тях, състоянието на стотици и може би хиляди хора от планово и търпящо отлагане ще стане спешно. Което по дефиниция вече им осигурява достъп до болница, макар и в по-тежко състояние, с по-голям риск от усложнения, инвалидизация и смърт. Ако не устискат до края на най-тежкото положение в болниците и се окажат за спешното по-рано, отколкото здравната система е готова да ги поеме, вероятността от усложнения, инвалидизация и смърт пак скача рязко.

Защото в момента здравната система няма капацитета да се справя дори само с болните с коронавирус. Те просто са прекалено много. Покрай тях на заден план остават стотици състояния, които изискват интензивно лечение и спешна помощ.

Системата не е в състояние да окаже адекватна грижа на хиляди хора с инфаркти, инсулти, диабетични кризи, емболии, пострадали при инциденти. Хора с пневмония, но с отрицателен тест за COVID, трудно намират място в болниците, докато не се влошат до степен, в която са почти неспасяеми.

"COVID-19 ще измести всички други болести... война е", предупреди наскоро началникът на отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Местата за всякакви други болести намаляват и ако нещо друго се случи на човек, заради експанзията към стационарите с COVID, няма как да му се помогне, потвърди и той и обясни на "веселяците в кръчмите, ако им се наложи да търсят ортопедична или кардиологична помощ, няма къде. Леглата са заети с COVID пациенти". Кардиологът призова играта на руска рулетка да спре или да се отиде към пълно затваряне.

Това са колатералните жертви на пандемията - настоящи и бъдещи, които ние дори не броим и често забравяме.

Снимка: НСИ

През 2020 година Националният статистически институт отчете рекордна смъртност - 15% ръст спрямо предходната година. Ако за последните 10 години у нас годишно умират 108-110 хиляди души, през 2020 година те бяха над 124 000, или с близо 17 хиляди повече спрямо 2019 г.

Общо починалите с диагноза COVID у нас от началото на пандемията са вече над 25 000, а динамичните данни на НСИ за смъртността през тази година са още по-ужасяващи. От началото на 2021 година има само две седмици, в които общата смъртност е по-ниска - спрямо рекордната 2020 г.

Само за последните 6 седмици починалите са с около 6500 души повече спрямо същия период на миналата година, когато отново имаше вълна от коронавирус.

Снимка: НСИ

Данните показват, че това ще е най-убийствената вълна и още по-убийствена година. Не знаем каква част от тази смъртност е на странични жертви, които не са имали шанса да получат навреме лечение заради липса на линейка, екип или място в реанимацията.

Подобен огромен ръст говори както за зле справяща се здравна система - от личните лекари и извънболничната помощ, които не успяват навреме да овладеят случаите, които биха могли да не стигнат до усложнения, до болниците, на които отдавна се налага да си подбират случаите - например в реанимация обикновено попадат средно тежките случаи. За най-тежките често вече не достигат апарати, а леките се влошават заради прекаленото много болни около тях и съответно високия вирусен товар, който поемат.

Подобен натиск означава, че мястото за обичайната заболеваемост е силно ограничено, ако изобщо го има. Който оцелее - оцелее. 

На това министър Стойчо Кацаров отвръща, че локдаун не се налага, има лек спад на новите случаи, а "най-лошото, което може да се случи, е да не можем да приемем всички в болници и да ги лекуваме".

Явно, според МЗ, има накъде още да става по-лошо. Факт - хоспитализациите и смъртните случаи вървят след ръста на заразените и натискът върху болниците тепърва ще се увеличава. И поради липса на други алтернативи всякакви животът на спешните случаи ще бъде оставен на естествения подбор. 

Но ние не просто не отчитаме страничните жертви. В България не се измерват и непреките щети от подобна катастрофа - статистиката мери лекувани, болни и умрели. Никой не брои загубени работни дни заради предотвратим болничен, загубена работоспособност и намалена продължителност на живота. Бедствието, което повечето от нас дори отказват да забележат, ще тегне с години - на пострадалите, на близките им, на здравната система и на икономиката.

Най-ужасяващото е, че тази катастрофа можеше да се предотврати или поне ограничи. Знаем как.

Най-четените