Българският език да се изучава като чужд от децата, за които той не е майчин. Според шефа на Синдиката на българските учители Янка Такева тази идея е била лансирана по време на работна група в Министерството на образованието.
Пред БНР Такева коментира, че само тя и Деян Колев, председател на Центъра за междуетнически диалог "Амалипе", са били против подобна идея, докато останалите членове на групата са я подкрепили.
Проблемът е, че и според МОН, и според Деян Колев, и според други хора, присъствали на въпросното заседание, тези твърдения не отговарят на истината.
Така след изказването на шефката на образователния синдикат от вторник се появиха опровержения на думите ѝ.
От Министерството на образованието обясниха, че са сформирани пет работни групи по приоритетни области за развитие и промени в българското образование с максимално широко представителство - синдикални и работодателски организации, университетски преподаватели, външни експерти, служители на институцията и др.
В една от тези групи е поставена задачата да се предложат мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език.
"Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план. Нещо повече, нито един участник в работните групи по никакъв начин не е упълномощаван да изразява позиция от името на институцията. Напротив - основната задача е да се обсъдят предложения и само при консенсус те да бъдат изведени с доклад", обясняват от образователното министерство.
Според съобщение до медиите от Центъра "Амалипе" на практика "такава идея не е била предлагана от МОН и не е била сериозно обсъждана", спрямо децата и учениците от традиционните малцинства (роми, турци и др.)".
Председателят на "Амалипе" Деян Колев обяснява пред "Сега", че участниците в работната група са били попитани за мнението им какво е необходимо за по-добра езикова интеграцията на децата, чийто майчин език не е български, като именно там е била представена опцията да се въведе "български език като втори" - една от много представени.
Идеята за втори език (не чужд, каквито спекулации се появиха от някои политически лидери и обществени лица) е била представена от университетски преподаватели и е била насочена спрямо деца на мигранти в България.
Колев посочва, че ако децата с майчин език, различен от българския език, учат по друга програма българския език - като втори или чужд, то те пак ще бъдат отделени от останалите и това ще задълбочи още повече сегрегацията в образованието.
Затова и повечето от участниците в работната група са отхвърлили тази идея.
Вместо това по-сериозно са били обсъждани съвсем други идеи - иновативни подходи в учебните часове, допълнителни занимания по интереси и други допълнителни часове, като идеята е там на децата да се предложи по интерактивен начин да се учат на български език - театър, представяне на обичаи и други.
Това, за което и МОН, и "Амалипе" са категорични в позициите си, е, че спекулациите с образованието и българския език са вредни и опасни.
"МОН се отнася с разбиране към наближаващата предизборна кампания, но призовава политиците да не спекулират с подобни теми и да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза, още повече с теми, които дори не се обсъждат на институционално ниво", пишат в позицията си от образователното министерство.
Причина за това е фактът, че изказването на Янка Такева пред БНР предизвика вълна от недоволни мнения, предимно сред представители на опозицията, но и не само.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова публикува емоционален статус по темата във Facebook, в който директно обвинява правителството в това, че "обезбългарява брутално" държавата.
"Хора, събудете се. Сглобката, наречена правителство, ни обезбългарява брутално. В Министерството на образованието обсъждат българския език да се изучава като чужд език, когато не ти е майчин. Чувате ли? В България българският език е чужд. А Конституцията, в която пише, че българският език е официален? А българщината? А род и Отечество? Безродници, спрете се! Българи, събудете се!", пише червената лидерка.
Националистическата партия ВМРО също взе позиция по темата, като призова министерството да отговори дали наистина се предвиждат такива промени, като ако информацията, обявена от Такева е вярна, оттам обявиха, че ще поискат оставката на министъра на образованието проф. Галин Цоков и уволнението на служителите на министерството, които са изготвили това предложение.
Гневни позиции по темата заеха също така председателката на съвета за електронни медии Соня Момчилова и съпругата на президента Румен Радев.
След като МОН даде обяснение за ситуацията и опроверга твърденията на Янка Такева, остава на преден план въпросът защо самата Такева така се е объркала.
Ясно е, че за опитен синдикалист като нея подобна "невинна грешка", която създава напрежение и условия за разпространяване на дезинформация, няма да има последствия.
Въпреки че е удачно поне самата Такева да признае грешките си. Освен ако, разбира се, не продължи да отстоява своята версия за събитията.
Да се търси подобна отговорност от политици за думите им сякаш отдавна е безсмислено занимание. От години насам в политическия дебат истеричните викове са основният начин на комуникация за твърде много лидери и дейци.
Надеждата е, че сегашният случай действително ще подейства като напомняне, че образованието трябва максимално много да се отдели от пропагандата и политическия опортюнизъм.
Все пак целта там е да се мисли само за това как следващото поколение да порасне просто по-добре образовано и по-добре подготвено за реалния живот.
