Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жалкият панаир на черните фланелки

"Простакът се осмива с ирония. Деактивира се обаче със закони", пише Мария Касимова-Моасе Снимка: БГНЕС
"Простакът се осмива с ирония. Деактивира се обаче със закони", пише Мария Касимова-Моасе

Представяте ли си в какво житейско безсмислие трябва да си изпаднал, за да се организираш да блокираш вход към кино?! Колко трябва да е пусто около теб, за да се фиксираш около кинопрожекция на художествен филм, който никой никого не кара насила да гледа?!

И какви ще да са мозъчните импулси в главата ти, че да доведат до това да се облечеш в черна фланелка като деветдесетарска мутра на погребение, с все етикета на малоумието ти като щампа на гърдите, за да се правиш на шпиц-команда и да се разправяш с хора в бирария?!

Нямам съчувствие към подобно приматство. Не задавам тези въпроси, за да можем от нивото на средностатистическия човешки разсъдък да си обясним с разбиране как така в демократична страна изобщо някакви черни фланелки могат да заплашват хора заради личните им интереси и духовни предпочитания. Явно могат, докато полицията не им припомни, че не са сами в държавата.

И как така нарушават българската Конституция, като погазват основното човешко право да имаш свои възгледи и свободи (сред които фашизмът не е, защото той е престъпление, не мнение), упражнявайки насилие върху инакомислещите.

Да, и това го могат, докато не реагираме като граждани и не си защитим правата.

Ясно е, че подобни показни акции се правят с цел да се предизвика внимание, да се насади страх, да се създаде образ на някакъв отряд, който всеки момент може да ти дойде на вратата да те пита "ти що си с шапка".

Това нито е нещо ново, нито е нещо интересно, най-малко пък е плашещо. Ама за да го знаеш, трябва да си чел (ако можеш да четеш, де) поне малко какво се е случвало преди 80-90 години из Европа и да поназнайваш някои исторически факти.

На базата на тях следва да си преминал през аналитични процеси и да си си припомнил как и тук до неотдавна едни други бабанки в черно бродеха из София и изскачаха я в някой ВУЗ, я под някоя пластмасова маса като зелени човечета от електронните игри на 80-те години. И как те последни осъзнаха колко им е жалък циркът.

Е, сега си имаме ново попълнение лоши смешници във вид на озлобени батки, които трябва да си избият комплексите, да си оправдаят зависимостите и покорно да си обслужат господарите.

Понеже са неуки и се гнусят от знанието, са лесни за манипулиране.

Даваш им няколко стари думи, които знаят единствено от песенните пудпури на пиянски запои като "оружие", "възраждане" и "юнаци". Вменяваш им мисия "да бранят българщината", която за тях стига до общия натурален образ на китеник, трибагреник, бъклица, погача, икона и цървул. Инвестираш в черни фланелки и сандвичи със съответна йерархия в съдържанието според нивото на патриотичност и активност на примата войн.

Отваряш им профил в социалните медии, за да можеш да ги насъскваш с информация къде коя група граждани иска да гледа филм със съдържание, дето не ти харесва, кой къде пие бира в обкръжение на чужди, "вражески" знамена (както се оказа, знамена на футболни отбори), или коя сграда е "европейска", та трябва да се залее с червена боя, и взимаш пакетчето семки и чакаш.

Те - новите бурмички на платената пропаганда в ретро стила на Студената война - сами се организират. Разбира се, през "вражеските" социални платформи, призовавайки на родния си език да се защитават "традицийте" и "Балгария", като се накажат другите ѝ граждани, наричани врагове, агенти и каквото там им е спуснато...

Мога много да продължа да иронизирам. Мога да го правя саркастично, завоалирано или сатирично, на езоповски език или през метафори. Те тези похвати няма да ги разберат. Но понеже страдат от онова войнстващо просташко честолюбие, което е подозрително към всичко, дето не може да дешифрира в просто императивно изречение, ще се обидят.

И нека - простакът се осмива с ирония. Деактивира се обаче със закони и съответни действия.

Големите въпроси около зачестяващите случаи на шпицкоманди, които си позволяват да ми определят какво да харесвам и да ми ограничават правата (защото аз не съм ограничавала техните да се събират, да си протестират и да си ядат сандвичите) обаче са други.

Те са конкретни: Кой и защо финансира и подстрекава цялата тази агресивна простащина? Кой не си е свършил работата да забележи, че такива фашизоидни елементи притесняват хората по места и насаждат чувство на несигурност и страх? Кой и защо се прави, че не ги вижда и защитава нацистките им акции, приемайки ги за "право на мнение"?

Как така тяхното право на мнение се изразява в агресивно отнемане на правото на свободна волеизява на другите и това не се наказва? Кога ще си дадем сметка, че в момента берем плодовете на ужасяващата липса на образование в продължение на десетилетия?

За кого още не е ясно, че нарочното стигматизиране на културата и изкуството (сред които е и фолклорът, който тези хора не познават) като ненужна претенция са причина за закърняването на човечността и липсата на чувство за съпричастност?

Вярвам, че този текст трябва да даде доза полезност и на тези, чиято нелепа активност осмива. Затова нека им предам няколко бързи урока по цивилизовано родолюбие, усвоени от моите стотици учители през годините.

Едно от основните неща, които отличават една група хора от друга, е езикът. Научете български! Това е древен и красив, многопластов език, чиято история е залегната още в азбуките и граматиката му.

Научете, че Й не обича множественото число. Че на мястото на старата ятова гласна (изразена с онази буквичка, дето прилича на ь, но прерязана с хоризонтална чертичка) днес по силата на точни езикови изисквания се появяват Е или Я. Че имаме двойно Н и двойно Т, както и правила къде кое се пише.

Че българинът, който познава езика си, знае къде се поставя пълен член и изобщо категорията "пълен и непълен член" не му носи сексуална, а синтактична асоциация.

Тези неща се учат в пети, шести и седми клас в българското училище, стига, разбира се, да сте го посещавали. Там също така следва да са ви чели българска литература, където можете да усетите и разберете силата на хубавите думи с техните преносни значения. Да видите нюансите в светоусещането и да разберете, че татуиран Ботев на левия прасец не е познаване на личността и творчеството на Христо Ботев, а е татус в зелено.

В училище се преподава и българска история, в която е отразено как по същите тези земи са живели в мир и разбирателство много и различни етноси и религии. Защото тогава хората може и да са били неуки, но са били човечни.

В първите години на живота си ние, човеците, разбираме, че не сме сами на тази земя и се налага да живеем с другите, които невинаги мислят като нас. За да можем да вървим заедно напред като природен вид, през хилядолетията на развитие на човешката цивилизация сме достигнали до идеята за закони и право.

Стремим се да ги спазваме, дори понякога това да е против вътрешните ни импулси. Пък когато вътрешният импулс е опасен и разрушителен и може да навреди на невинни хора, надделявайки над правото, сме определили съответно законово наказание. Просто е. Не правиш на другите това, което не искаш да ти направят на теб. Ако нарушиш, си понасяш последствията.

В края на тази седмица ще има Прайд. Това не е демонстрация на нищо. То е начин да видите отблизо, в цветове и музика, в противовес на мрачните ви лица и черни дрехи, че хората, които имат различна от вашата сексуална ориентация (или поне за разлика от много от вас са си я признали и са я приели такава, каквато е), са нормални човешки същества, а не престъпници.

Че това кого обичат си е тяхна работа и че в момента, в който престанете да ги тормозите заради това, няма да има нужда и да ви показват колко безопасна и с нищо и никого незастрашаваща е любовта им. И Прайд няма да има.

Така може би ще провидите, че истинските проблеми на нацията ни не са гей хората, а престъпниците между нас - онези, дето крадат от данъците ви, дето ви лъжат и манипулират, дето пребиват дъщерите, сестрите и майките ви, дето блудстват с деца и безпомощни хора, дето ограбват възрастните ви близки и се подиграват с достойнството им.

Докато разберете това обаче, ще продължим да ви иронизираме. Със силата, с която толкова жалкият ви пошъл обществен панаир заслужава.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените