А как го правехме едно време...

Онзи ден вдигнах глава към небето за първи път от много дни. Внезапно се сетих, че някога хората, за да си починат - гледали продължително време нагоре. През деня гадаели към облаците, а нощем броили звездите.

Това с гледането в небето ми се стори скучно в момента, в който си спомних, че ми казаха за приложение, което брои звездите вместо нас и ни показва кога точно и къде минава Международната космическа станция.

Колкото и да бързах да си сваля приложението, все пак ми мина през ума, че животът, който водим днес май е драстично различен от този преди време.

Основните неща ги знаем: някога беше важно как изглеждаш - сега по-важно е каква е профилната ти. Някога хората имаха приятели - днес имат последователи. И приятели, с които не се виждат. Но има и още:

Хората все по-рядко си ходят на гости

Никой не ти идва на гости, без да ти е писал преди това по Фейсбук. А след като си полафите във Фейсбук, става ясно, че няма нужда да си ходите на гости. Изводът е, че броят на домашните визити отбелязва рязко намаление.

Никой не чете "Нежна е нощта"

Пробвали ли сте се наскоро да прочетете някоя книга с истинска художествена стойност? Не сте, а и да сте - не става. Не се получава. То са едни сложни изрази... Като плъзнеш поглед по страницата не разбираш смисъла. Не можеш да четеш по ключови думи, трябва да вникваш във всеки ред. И най-безумното е, че има метафори, сравнения, дълги описания... И отнема време! За толкова време можеш да початиш, да се информираш обширно по всеки един обществен въпрос. И да напишеш хиляди, милиони статуси.

Ами не. Вече няма смисъл да се четат книги. По-добре е да се консумира информация.

Някога гледахме филми.

Сега ги сваляме. И гледаме "Петдесет нюанса по-тъмно".

Някога хората водеха спорове и дискусии.

Сега диалози и беседи се случват само в централата на младежкото обединение на БСП. Това умение им се отдава след продължително обучение в Москва. А иначе модерните хора не са способни вече да водят обширен смислен диалог. Напъват се да комуникират на живо, само ако има Live Stream по Фейсбук.

За сметка на това онлайн диалозите не спират. И въпреки че в интернет хората не могат да се прекъсват, както на живо и всеки има предостатъчно време да изложи мислите си - непрекъснато се карат... Защо, бе, хора?

Да излезеш без смартфон

Ако някога да излезеш от вкъщи без ключове или портфейл беше неприятно, днес е абсолютно фатално да излезеш без смартфон. Дори да сме си забравили парите и документите или да нямаме достъп до вкъщи, можем да прекараме достатъчно приятно времето си на стълбите, вторачени в приложението, което ни показва къде се намира Международната космическа станция, докато дойдат да ни отворят.

И най-важното: можем да си проверим съобщенията и да се оплачем по чата, че сме си забравили ключовете или портфейла. А със събраните лайкове от написания статус спокойно можем да продължим да съществуваме, въпреки проблемите. И без това именно лайковете са най-силното доказателство, че изобщо ни има.

Но освен да съществуваме, ние трябва и да се размножаваме.

Някога имаше "любов от пръв поглед", сега има "лайкнах ти профилната".

Някога срещите между двата пола се случваха чрез елементарното действие, наречено запознанство. Днес има социални мрежи, приложения и сайтове за запознанства.

Харесваме си дадена снимка, лайкваме я и пишем лично съобщение. След това излизаме някъде (по възможност на място с интернет), за да се запознаем. И да правим секс. Все пак трябва да имаме снимки с децата на профилната, иначе какво ще си помислят нашите последователи в социалните мрежи?

Някога хората скучаеха

Казват, че скуката е измислица на индустриалната епоха, когато машините започнали да извършват достатъчно работа, за да могат хората да имат време за гледане на телевизия. Е, в дигиталната епоха скука няма. Имаме толкова много приложения! Ако някой скучае, то това се дължи на неговото упорство (нещо напълно неразбираемо!) да не си купува нов модел телефон.

Но като споменахме телевизията...

Някога телевизията имаше силата да сваля правителства

А днес, когато гледаме телевизия, сме толкова шокирани от нейната безпомощност, че бързаме да го съобщим във Фейсбук.

"Вестник" някога звучеше авторитетно. Днес "парцал за прах" звучи по-приятно

Някога вестници четяха обикновено онези, които се интересуваха от всичко. Днес вестници четат само хора, които по принцип не четат нищо и не се интересуват от нищо.

Днес, когато си купуваме вестник, ни подаряват книга, посветена на нещо неприятно. А някога имахме пари за вестник, но не и за приятна книга.

Някога можеше да кажеш "пише го във вестника" и авторитетно да удариш хартиеното тяло в масата. Днес ако кажеш "пише го в интернет" - всички ще ти се смеят.

И не може да удариш лаптопа или мобилното устройство в масата. Ще те помислят за луд, а не за онзи "луд", "който беше единственият човек, осмелил се да протестира", както се казваше в една стара книга...

Има я онлайн, впрочем.