"Ремонт на ремонта" - това е "градивното" мото, под което минава първата 1/2 от мандата на коалицията ГЕРБ - "Обединени патриоти". От промените в Изборния кодекс до откриването на сезона за групов лов на диви свине*, всяко второ законово решение се оказва предпоследно, до доказване на противното.
Катарзисът по скандала с преференциите дойде само 3 дни след уж "окончателното" гласуване на ИК, най-новия рекордьор по поправки преди влизането му в сила. В бързината да поправи вече сторената беля, групата на ГЕРБ внесе текст за изменение на законопроект, който не просто не е обнародван в "Държавен вестник", а още не е минал през бюрото на президента.
Спомнете си, че подобен сценарий се разви и преди няколко седмици, но около Закона за горивата. Министърът на икономиката Емил Караниколов настоя за спешно отлагане на действието на правила, приети само преди 6 месеца, понеже заплашваха с фалит малките собственици на бензиностанции. В последния момент мнозинството реши да "ремонтира ремонта", вместо да "отсрочи отсрочката" - под заплахата с контрапротест от страна на "Лукойл".
Общият знаменател при всички неочаквани обрати е моментната намеса на Бойко Борисов: обикновено е достатъчен едноминутен драматичен репортаж в сутрешния ТВ ефир, за да се стигне до пълно преосмисляне на очевидно неадекватни или самоубийствени решения, защитавани бойко от съпартийците му с мотива "Стабилност да има".
От спора за винетките по Северната тангента в София до обществената поръчка за препарати срещу чумата - крайната резолюция по всеки банализъм на чиновническия дневен ред се пада на министър-председателя, поради неспособността на събрания от кабинета му административен колектив да взима прости решения без побутване.
"Министрите не доглеждат това, което вкарват в парламента, защото мислят, че Народното събрание ще го поправи. Само че точно там влизаме в гнездото на осите. То трудно се поправя... когато сме пуснали откровени глупости", се оплака самият Борисов неотдавна.
Няма спор. Ето част от промените, от които ГЕРБ се отказа в последните месеци:
- предложението за т.нар. "вечна конфискация", което щеше да позволи на КПКОНПИ да внася иск за отнемане на имуществото независимо от изтеклите срокове на проверката;
- идеята за "таван" до 20 000 лв. на застрахователните обезщетения за близките на загиналите при пътни катастрофи;
- т.нар. поправка "Домусчиев" в Закона за приватизацията, която щеше да спести неустойки за десетки милиони по неизпълнени приватизационни договори;
- решението за спешно вдигане на акциза на бездимните цигари в средата на годината (плюс идеята за облагане с акциз на наливната бира);
- законопроектът за създаване на Българската автомобилна камара, която щеше да позволи на превозвачи да регистрират или отнемат лицензите на конкурентите си (собственикът на една от най-големите транспортни компании Миролюб Столарски предвидливо беше запазил името на камарата в Търговския регистър).
- поправките в Закона за съдебната власт, с които се забраняваше финансирането на съсловните магистратски организации от чужбина - включително от ЕС;
- проектът за реформа в ТЕЛК на здравния министър и наложеният по негово настояване мораториум върху иновативните лекарства за редки болести.
Очаквайте нов епизод на сериала "Каква я мислихме, каква стана" - този път заради Закона за мерките срещу изпиране на пари, който задължи адвокатите да донасят пред ДАНС за сметките на клиентите си. Вече се случи по отношение на новите правила за касовите апарати...
Тук дори не включваме поисканите/негласувани министерски оставки на Теменужка Петкова и Бисер Петков, ревизираната номинация на Александър Манолев за министър на транспорта, спасяването на депутатския мандат на Делян Добрев (чиято оставка стигна до КС) и прекратената (слава Богу) процедура за избора на Антон Тодоров за ръководител на Комисията по досиетата.
При подобно ниво на предсказуемост и компетентност - доволни няма да има никога.
Дори най-безпристрастният наблюдател ще се съгласи, че Народното събрание все повече прилича на онова "дълго изречение, пълно с правописни грешки" - само че не писано с "любов и вдъхновение" по Радичков, а надраскано на коляно в голямото междучасие на българската политика.
Успокоителното е, че винаги може да стане и по-зле, нали? По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Това е универсалното оправдание, и засега минава. Може би защото успешно отклонява вниманието от един скромен факт: от началото на мандата си 44 Народно събрание е обезсмислило хиляди човекочаса законодателен труд.
* През лятото на 2018 г. - в разгара на кризата с чумата по глиганите в Добруджа - група депутати прокараха промяна в Закона за опазване на дивеча, с която се разреши груповият лов на диви свине още преди началото на сезона (с благородния мотив за ограничаване разпространението на болестта). Ден след като поправката беше обнародвана, земеделският министър Румен Порожанов се видя принуден да я спре по спешност заради "сериозни предпоставки за възникване на инциденти и рискове за живота и здравето на пребиваващите в гората горски работници, туристи, гъбари и билкари".
