"Несъобразена скорост": това е вечната бланкетна фраза, с която МВР обяснява причината за всяка следваща тежка катастрофа. Този път инцидентът се случи в ранния съботен следобед, при сух и слънчев ден, на тролейбусната спирка в подлеза на НДК - една от критичните точки в централна София, където хората, които изчакват градския транспорт, са изложени на директна опасност от премазване, ако някой от шофьорите в тунела "не съобрази" скоростта.
На 23 март спортният журналист Георги Филипов (44 г.) и неговият син се намират на спирката, когато автомобил, идващ от "Петте кьошета" навлиза в тунела и не успява да вземе завоя, прелита през бус лентата и се врязва в спирката.
Колата удря Георги Филипов, който е откаран в болница с контузии по крака и ръката, счупен нос и охлузвания; синът му е без наранявания.
"Ние с Косьо извадихме огромен късмет, но можеше и да го нямаме. Всъщност като се замисля стана по-малко възможното в тази ситуация, но за наше щастие възможно най-благоприятното. Не съм обаче сигурен, че следващите след нас ще имат същия шанс. Границата между заглавие "44-годишен мъж пострада..." и "Кола премаза баща и син на спирка" е невероятно тънка.
"Това място убива. Правило го е нееднократно преди и вероятно и ще го прави в бъдеще, ако не се промени нищо. Затова ви призовавам да впрегнем енергията си и влиянието си да принудим Столична община и лично кмета Йорданка Фандъкова да се вземат незабавни мерки за цялостен ремонт на този тунел, защото той в този си вид гарантира подобни инциденти", пише журналистът в призива си във Facebook часове след катастрофата.
Споделяме текста на Георги Филипов с негово разрешение (публикуван първо в профила му във Facebook):
"...Ние видяхме колата как губи контрол още при влизането в завоя, но като връщам многократно лентата установявам, че истинската загуба на контрол настъпи в момента, в който се удари в пластмасовите ограничители за бус лентата. Тя сякаш излетя и се ускори като ракета към нас, непризнавайки мантинела и ограничителни колчета.
Мисля си, че ако имаше още няколко метра сцепление с асфалта, скоростта можеше да е по-ниска и ударът да се поеме от мантинелата. Тези ограничители на това място са просто безумни.
Със сигурност може и трябва да се направят поне няколко неща, и то незабавно:
1. Да се поставят камери, които да следят за спазването на скоростта.
И в момента има ограничение, но поради липсата на контрол колите влизат на по-висока скорост и рискът да се изпусне завоят се увеличава. Преди време имаше от онези табла, които ти показват моментната скорост, но не съм сигурен дали още ги има и какъв е ефектът от тях. Няма ли камера, и то с възможност за нощни снимки, това ограничение ще си остане пожелателно на фона на подмамващия наклон.
2. Да се освети мощно!
Аз съм шофьор с над 25 години практика и съм изпадал в светлинен шок от влизането в тази пещера. В слънчев ден, като съботния, човек рязко трябва да промени чувствителността си към мрака. Завоят идва прекалено рано, още преди да е привикнал към тази тъмница. Няма никакъв светлинен преход между външната светла част и самия тунел. Тази рязка промяна не признава опитни и неопитни шофьори.
3. Да се смени асфалтът.
Не знам откога е този асфалт и не съм сигурен, че сцеплението му е най-доброто. Колата се пързаляше още преди да излети към нас от бус ограничителите. Четох коментари, че при влажно време ставало още по-хлъзгаво. Затова според мен трябва спешно да се преасфалтира с асфалт с максимално сцепление, а не като при Своге.
4. Да се промени цялостната концепция за това кой къде се движи и местата на спирките.
В момента едните превозни средства минават по обичайния път, други по релсите(?!), а между тях има спирка- убиец. Съзнавам, че ние също допуснахме грешка от гледна точка на физиката, заставайки от външната страна почти на апекса на завоя. Но там има и пешеходна пътека, която се ползва съвсем редовно и резонно. Със сигурност спирката и подходите към нея трябва да са съвсем другаде, по възможност от другата страна на правата. А пешеходните пътеки да са като в локалното на Плиска - силно повдигнати, за да се минава ниска скорост.
5. Да се спре с имитацията на предпазни средства.
Това го виждаме навсякъде. Тези колчета, които са поставени, уж да пазят чакащите на спирката, са лесна плячка за колите. Както се видя - те не пазят никого от нищо. Изумявал съм се как в Столична община проявяват престъпна небрежност по отношение на безопасността. След ремонта на трамвайното трасе на трамвай 7 поставиха една телена оградка на спирките и всеки път, заставайки на спирката, съм си представял трагедия с участието на летящите по бул. България коли.
Нямате представа колко безпомощен се чувстваш, когато към теб лети тази неконтролируема метална маса.
За щастие, доколкото си спомням, под натиска на Спаси София се поставиха достатъчно високи бетонни ограничители на тези спирки. Според мен и в тунела, трябва да има значително по-добри решения в това отношение.
Съзнавам, че няма да успеем да се преборим с неопитността на шофьорите, със старите автомобили без ABS и ESP, със старите гуми, с цъкането по телефоните в движение...
Но поне можем да изискаме това място да бъде по-безопасно. Нека всички да обединим усилията си и да принудим хората в общината час по-скоро да извършат тези, а вероятно и други работещи промени, за да спасим живота на следващите чакащи на тролейбусната спирка.
Да се постави камера, разумно. За останалото, хора престанете да искате глупости след като основният проблем е ниската култура на водачите на превозни средства!
Каквито и мерки да се вземат пак ще се намери иди*от, който да ги прескочи. Тогава вместо със 120 ще е карал с 200 км/час. Според журналиста улиците трябва да се подсигурят като пред военните поделения в Ирак. Има кардинално решение. Улиците трябва да се правят на зиг-заг и проблеми няма да има. Това го видях в Холандия, град Ротердам. Еднокилометрова широка и права "писта" беше стеснена, стана широка колкото за една кола, начупена и добавиха велоалеи. Интересно, нямаше протестиращи и дървени философи как се забавял трафика и как се вдигал шума и газовете.