Това е то! Разфасоване на прасета на централен площад в Пловдив по случай втория ден на Коледа, с песни, танци, хорца, носии и т.н. още каквото повелява традицията.
Най-сетне някой, който да оцени истинската стойност на културата, била тя европейска, балканска, ориенталска, мешана (като скарата) или просто българска. Най-сетне някой да приеме и гордо да въздигне, че "На прасе съм" е културно мероприятие, напълно равностойно театъра на Пина Бауш (нищо, че този театър няма да го видим у българско в скоро време).
Издигаме напред традицията, показваме среден пръст на веганите и пускаме да се лее народното и народняшкото. Свински мръвки, руйно вино и греяна ракия от време оно са били у нас трите влъхви на коледното настроение.
Ще каже някой, че това не е култура, но всички знаем, че няма да бъде прав. И яденето е култура, и в пиенето има култура. Ако ще и в псувните по бягащото из двора прасе също човек може да намери някакъв културен момент. А и традиция си е все пак. Може да не допада на всички, но не значи, че не е култура. Културата може да бъде видимо грозна, а при традициите нещата много често са си 50/50.
Това е като с най-дългата поема в българската литература, която представлява творческия порив на няколко особено вдъхновени фенове на футболния "Пирин" (Благоевград), изразяваща отношението на авторите към близкия град Симитли. "Слънце грее, дъжд вали... и т.н. ...Симитли!". Не е красиво, не е особено възвишено, пълно е с нецензурни думички, но това не му пречи да е най-дългата българска поема.
Та така и с прасетата и тяхното колене и разфасоване. А в Пловдив са решили му ударят на този ритуал едно възраждане.
Само дето защо е тази олекотена версия? Като ще се показва тази откровена част на българската селска култура, нека се даде в пълната й прелест, била тя и съмнителна! Нека да е автентично!
Самият кмет Иван Тотев може и да казва, че нещата не се свеждат само до тия две прасета, които ще бъдат разфасовани на площада пред сградата на общината до голямата коледна елха, но няма какво да се лъжем - прасетата са си абсолютния смислов център в мероприятието. Идеята за безплатни печени мръвки не просто е способна да измести фокуса на което и да е събитие, но може и да засенчи дори факта, че говорим за втория ден на Коледа.
И всичките му там коледарчета, народни песни и танци и т.н. са просто допълнение към това. А прасето, прасето си е един по-друг ритуал.
Това е един малко по-различен, но все така истински български зимен празник, чиято дата е плаваща в зависимост от това кога двама чичовци, 5-6 братовчеди и още толкова съседи са свободни, че да се отдадат на цял ден мръзнене, цапане, мърляне и рязане и печене на свински мръвки. А, да, и препиване с вино и ракия, но това е ключова част от всеки български зимен ритуал.
Общината тук е решила да спести на пловдивчани истинската сурова прелест на този ритуал, изразяваща се колкото в мириса на печеното месо, толкова и в някои далеч не толкова симпатични "аромати" като например този на стомашното съдържание на прасето или тежкия мирис на кръв, сурово месо и пърлено.
Защо обаче? Нали показваме автентичната традиция с идеята децата, които не ходят на село да разберат какво е? Нима искаме да ги лъжем с някаква захаросана версия за разглезени гражданчета?
Или са техните уши твърде нежни, че да чуват квиченето на прасето, докато го гонят (или още повече - докато го колят), звънките изрази, които мъжете пускат по време на целия процес, и лютата чалга ("Прасета, прасета, всичките прасета на мезета!").
Забравете ги тези захаросани приказки и пасторални картинки за традиции и обичаи. Истината тук е грозна, потна, корава, кървава и видимо балканска. Греяна ракия и прясно опърлените свински уши на фона на народни песни и танци са само придружаващи елементи.
Въпросът обаче е, че за всяка традиция, била тя автентична или в олекотената си версия, си има и времето, и мястото, и условията.
И не всяко нещо става да се извади от етнографските книги и да се разположи в центъра на втория по големина град и културна столица на Европа.
Защото така нещата стават малко като в "Криворазбраната цивилизация", макар и с обратен знак. И вместо да се френчеем, имитирайки чужди моди, май ще се окаже, че не разбираме съвсем самата идея за собствените си традиции.
И фактът, че един красив градски площад не е селски мегдан.
Моят коментар: УГОД НЯМА! Защо всеки се чувства длъжен да се изкаже негативно? Може би, за да докаже на себе си колко е умен и колко прогресивен. Половината неща в статията са преиначени и не се казва най-важното - че ще има хора, които ще хапнат хубава храна, която , може би, не могат да си позволят. Че ще пийнат перущенско вино, което е прекрасно! А с хубавата храна и виното идва и хубавото настроение. Препоръчвам на автора да си лекува депресията - идва Коледа, да си отвори очите и душата за хубавите неща и да отиде на площада в Пловдив. Може би, тогава ще напише опровержение! Ама надали!
"Ути Бъчваров и двете прасета ще зарадват обитатели на старчески дом в Пловдив Кметът искал да обяви събитието по този начин, за да види докъде ще стигне хорската фантазия" Очаквам авторът да обвини кмета, че иска да убие възрастните хора, защото от свинското се вдига кръвно, кръвното пък от своя старана ........и т.н. авторовите фантазии нямат край.
Вие може и да си ядете прасетата незаклани, ние си ги предпочитаме заколени. Това никога не е било красиво, но е част от живота и хората са го оценили. Ако ти можеш да си отглеждаш пържолите като фикус, или имаш цял двор с трикраки прасета - ОК. Ако си веган също ти е простено. Ако си нормален трябва да е ясно - зад месото, което консумираш (пържоли, кюфтета-повечето, луканки и т.н.) стои умряло животно - заклано, одрано, разфасовано и нарязано.
>зад месото, което консумираш ... стои умряло животно Зад пластмасата на клавиатурата, на която пишеш, стои нефт. Зад електричеството, което захранва компютъра ти, стоят (основно) въглища. Зад редките метали в телефона ти стои метална руда. Не виждам призовите да ходим да копаем за нефт, въглища или руда, за да не би случайно да забравим (ако дори изобщо сме знаели) откъде идват всевъможни неща в ежедневието ни. Защо призовите за доближаване към първоизточника на нещата, които потребяваме, се чуват практически само в случаи, в които този първоизточник е убито животно? На мен ми звучи като някаква морбидна обсесия с убиването на животни. А, традиционна или не, морбидната обсесия си е морбидна обсесия, и вероятно е по-здравословно да не я подхранваме допълнително и да се грижим за успешното й предаване през поколенията. Вярвай ми, няма месояден човек на повече от 10 години, който да не е наясно, че месото в устата му е било част от насилствено умъртвено животно, тъй щото да е необходимо да му го напомняме с подобни прояви. От друга страна бих се обзаложил, че доста хора нямат идея откъде идват пластмасите, металите и електричеството, например.
Българинът няма скоро да се отърве своя комплекс за малоценност.А избраните ще продължат да му натякват за криво разбрана цили вили зация.Но аз виждам и положителен момент в случая.САЩ помилват коледни пуйки а майните помилват коледни прасета.Кога ще ни стигнете бре?
Човекът е на върха на хранителната пирамида и ще яде каквото си поиска - уши,бузи,очи,крачета и т.н. И както си поиска ще ги яде.
А, бе я се разходете до Прага, на коледния базар да видите, (па и да опитате) как огромни свински бутове се въртят на шиш, по павилионите цвърчат наденички на скарите , в големи тави се приготвят гулаши, свински мръвки с кисело зеле и ред др. вкусотии и се лее бира и греяно вино на корем
"От друга страна бих се обзаложил, че доста хора нямат идея откъде идват пластмасите, металите и електричеството, например." deowin, сравнението като цяло е абсурдно, да не говорим за това изказване. От друга страна съм виждал в редица репортажи и изследвания, че доста млади американци не знаят от къде идва месото в бургерите (и дали изобщо е месо). Те също може и да не знаят откъде идват пластмасите, металите и електричеството, но не е в там въпроса. Не мисля, че преди 1 век, когато хората са пекли месо на мегдана, са се питали идват пластмасите, металите и електричеството (то пластмаса не е имало дори). Да не говорим, че в Германия и Чехия това си се практикува и никой не го обсъжда дори, защото е нещо напълно естествено и традиционно. Дори в САЩ има подобен фестивал - в Сиатъл: https://cowabunga.seattlemet.com/. Там може да нямат вкусни домати и чушки, като у нас, но съм чувал, че имат страхотно говеждо месо.
Xaoc, не мисля, че някой друг освен теб се интересува от това какво си "виждал" и "чувал" по телевизора. Искаш да си вярваш в някакви приказки - например, че на цял контитент няма един свестен домат - вярваш си. Бих говорил с теб за реалността ако мислех, че има поне минимален шанс тя всъщност да те интересува, вместо само душеудобните приказни истории от чернобелия и лесно обозрим силно опростенчески свят, с които се успокояваш. Не мисля, че има дори минимален шанс. Опростенчеството е магически привлекателно за простоватите хора.
До свинчето с ботушките - а използването на сложни измислени безсмислени думи е магически привлекателно за дърти асистенти, които крият липсата на смисъл зад високопарните си слова.
>крият липсата на смисъл зад високопарните си слова Тоест, многосричните думи затрудняват ограничения ти умствен капацитет и не разбираш смисъла им. Понеже би било твърде неприятно да признаеш, че неразбирането е просто следствие от собствената ти глупост, предпочиташ да си въобразяваш, че смисъл изобщо няма. Удобно е. Лесно е. Често срещан похват.
deowin, мнението си съм го изградил не от телевизора, а от контакти с доста хора, които са били единодушни относно качеството на зеленчуците в САЩ (не съм имал предвид целия континент). Те ми разказват за интересен феномен - в северните щати дори човек да си отгледа домати в двора, пак не стават вкусни, не знаят защо. Мои приятели и роднини са се опитвали години наред и не са успявали да докарат вкус дори близък до този на българските домати. Може би ти си успял да отгледаш или да намериш място, на което продават вкусни домати в САЩ. Тогава, би ли споделил, за да мога да посъветвам неинформираните ми близки отвъд океана. Благодаря! Междувременно сега се разрових из нета и попаднах на интересни статии: https://www.24chasa.bg/novini/article/5718478 https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/2umxqx/please_help_me_find_bulgarian_tomatoes/
>единодушни относно качеството на зеленчуците в САЩ Ако всичките ти познати твърдяха, че в САЩ ядат само в МакДоналдс и пикаят по улиците, то можеше да е просто следствие от bias-а на извадката - такива са ти приятелите, там ходят да ядат и пикаят те. Аналогично с доматите - ако купуват само най-евтините домати от големите магазини, те, естествено, са безвкусни. В такива случаи е достатъчен едно единствено наблюдение, което е несъвместимо с наблюденията от твоята извадка, за да отхвърли хипотезата за генерално правило. Например, ето ти един популярен фермерски пазар в Манхатън: https://foursquare.com/v/union-square-greenmarket/49c27575f964a520f1551fe3 И в Бостън: http://www.haymarketboston.org/ Погледни снимките и виж дали случайно не виждаш поне 10-15 различни сорта домати (в САЩ се водят heirloom tomatoes). Или може би се съмняваш, че в държава с площ около 100 пъти тази на България, няма къс незамърсена почва, където да могат да се отглеждат чисти домати? Кажи какви са безумните обяснения, с които вътрешно се аргументираш, че в САЩ няма нийде ни един свестен домат, щото не ти пасва на предварително изградените представи, че "САЩ за мноо зле, брат!". Не ме разбирай грешно - държавата има купища проблеми и напълно валидни сериозни поводи за критика, но доматите просто не са сред тях, а усърдното ти настояване, че са, е обикновена комплексарщина. >в северните щати дори човек да си отгледа домати в двора, пак не стават вкусни Мои приятели и роднини отглеждат домати в три северни щата - WA, MA, NY (upstate). Различни сортове, включително пренесени от България. Всичките се получават чудесни. Отново повтарям - наличието на един единствен контрапример отхвърля генерализиращата ти хипотеза. Тоест, под стандартния научен метод, от който твоят метод за "мислене" вероятно се различава. >https://www.reddit.com/r/bulgaria/comments/2umxqx/please_help_me_find_bulgarian_tomatoes/ Нямаше да е зле поне да си прочел отговорите. Любимото ти биволско сърце, например, далеч не е ендемично за България, а е популярен сорт по целия свят, известен като beefsteak, coeur du boeuf и прочие. Сортът е точно същият, семена могат да се купят тривиално онлайн от десетки производители. От друга страна, в САЩ, Франция и Аржентина съм виждал сортове домати с чудесен вкус, каквито в България просто няма, например: https://en.wikipedia.org/wiki/Green_Zebra https://en.wikipedia.org/wiki/Cherokee_purple https://en.wikipedia.org/wiki/San_Marzano_tomato Или всичките видове cherry домати, които са доста популярни в САЩ, и могат да се намерят дори в големите вериги магазини.
Не искам да се меся в спора ви, обаче имали някъде ясно изказано определение за "вкусен домат"?
>ясно изказано определение за "вкусен домат" Имаш предвид определение, различно от "произведен в България, щото аз съм ял само български домати и мисля, че те са най-вкусни"? Надали. Което допълнително демонстрира, че цялата тази широкопопулярна реторика за безвкусните домати на САЩ не е нищо повече от комплексарщина, желание да се изкара чуждото лошо, за да се чувстваме по-добре за нашето. Може да има купища напълно измерими и обективни аспекти с преки и съществени последствия върху живота на хората, според които България е доста назад от държавите от западната цивилизация, ама, мамка му, доматите са ни вкусни, жените ни са хубави, а мъжете ни са турбо мега вирилни. Тъй ми. Комплексарщината винаги лесно се разпознава по поводите за гордост. За комплексарите тези поводи общо взето попадат в тези три категории: 1. Наследствени и по рождение - националност, цвят на кожата, пол, религия, сексуални предпочитания. 2. Едностранно наложена принадлежност и асоцииране с чужд успех - спортни отбори, научни успехи на хора със същия пол/цвят на кожата/националност. 3. Субективни, недоказуеми, неопровергаеми твъдения - гореспоменатите най-вкусни домати, най-хубави жени, най-вирилни мъже и прочие. Абсурдно, точно субективността често се използва като аргумент в подкрепа. Например, ако български учен не е печелил Нобелова награда, българка не е печелила Мис Свят, а българска песен - Евровизия, то е защото другите нации не разбират от наука, красота и музика.