Нещо ми се губи в този цирк "Европейски избори".
Видях как желязната Меркел се разтапя пред още по-железния бицепс на Борисов и го пощипва, как Жан-Клод Юнкер прегръща тази здрава десница и й се радва като за една цяла България.
Видях как Станишев къса листенца от червени рози и ги праща по ветровете на победата към Мартин Шулц, как си представя Европа като изискана кръчма, където всички сядат на масата - и миролюбиво, без никак да се дърлят, просто ей така, някак естествено се разбират.
И как Меглена Кунева свенливо чака заветния миг, за да изненада всички с новината, че ще води листата на Реформаторския блок, как в ползу народу Лютви Местан два пъти за един ден обърна дискурса срещу столетната си управленска съпруга. Но нещо липсва ...
Липсващото звено е Волен Сидеров. Политическата еволюция явно се е забавила, защото никой в Европа не го кани да му види и единия пръст, с който крепеше кворума, да го потупа по рамото, защото иска да изгони колониалните сили от юнашка България и новините на турски език от БНТ.
Сидеров предложи невъзможното, но без грам ефект върху плутократите в Брюксел. А уж националистите се очертават като новата голяма изненада в Европейския парламент. Ех, защо Марин льо Пен не види Волен Сидеров. Пардон, видя го, но не го хареса.
Нямал европейско поведение. Злоради са френските мадами, особено когато партиите им тръгват да печелят европейски избори. Е, за "Атака" такава вероятност няма.
Остава само да предложат забрана на турските сериали, ако искат да класират поне един самотен европейски депутат. Или да висят дълго по екрана на партийната телевизия, докато не стане време за евразийски избори. Не сме много сигурни дали това влиза в плановете на Путин, но на "Атака" би им харесало. По-добре, отколкото да те вкисва някаква Марин льо Пен.
