10:30 сутринта. Шестима млади български туристи търсим чадър, под който да прекараме първия ден от предстоящата ни почивка. На плажа в Несебър ни посреща огромна тълпа, в която последната реч, която се чува, е българската. Почти всеки сантиметър от плажната ивица, на пръв поглед, е окупиран. Незаета сянка няма, а в свободната зона имам чувството, че всеки момент някой ще си закрепи чадъра върху вече забит чадър. За наше щастие скоро откриваме зона с изкушаващи треперещи сенки, в която повече от половината чадъри са свободни. Разполагаме се нищо неподозиращи и след малко чувам глас.
„Виждате ли табелките на чадърите? Тука е само за гости на хотела. По - нататък има още чадъри."
Продължаваме, леко раздразнени, но обнадеждени, че това ще е първият и последен абсурд на тази почивка. Ситуацията в следващите близо 100 метра обаче, е същата. Зоната от плажа, която е пред няколко хотела на първа линия, е запазена само за гости на тези хотели. Третият ни опит е под празен чадър с прилежащите му два шезлонга.
„Не можете да платите само чадъра. Той върви с шезлонгите и шалтетата. 30 лева."
Половин час по-късно заемаме може би единствения свободен чадър, който е за обществено ползване, не върви с два шезлонга, две шалтета и лична прислужница, която да ти маже гърба.
Може би реалността нямаше да бъде толкова цинична, пошла и нелепа, ако плажната ивица беше 4 километра, а градът не беше един от най-посещаваните черноморски курорти. В конкретния случай обаче тя е далеч по-малка от 4 километра, туристите са десетки хиляди, а сянката (без шезлонга) струва колкото един приличен обяд.
Обичам Несебър. Не само защото това е мястото, където съм прекарвал летата си още преди да проходя. Не само защото там са били първите ми почивки. Не само защото свързвам мястото с любимите хора. Не само защото се върнах там 16 години по-късно.
Обичам Несебър заради гайдаря на портите на стария град, от когото ме побиваха тръпки, когато бях на 3 и плачът ми се чуваше по-силно от гайдата му. Обичам го не само аз, а хиляди български туристи, които си спомнят закусвалните на почивните станции, баничките с вкус на пясък и циганката с кошницата плодове на плажа.
Несебър е десетките тесни улички, по които те заболяват краката заради калдъръма.Той е мостът между двата града и тихата вятърна мелница, която те посреща на влизане. Той е котка, която се изкачва по назъбената стена на църквата „Св. Спас".
Несебър е и онова прекрасно кътче при фара, до което малко хора стигат. Там ходят тези, които знаят за каменния парапет, от който сякаш можеш да тръгнеш по лунната пътека. Или онези, за които туристическата дестинация не свършва там, където свършват сергиите, преливащи от морски кич.
Несебър е късче земя, побрало векове история в себе си. История, която мнозина прекрачили бариерата, никога не пожелават да открият. Те са дошли за друго. Затова влизат в тревата, за да се снимат до каменната плоча, обозначаваща територията на обект от Световното наследство на ЮНЕСКО. Те са дошли за да консумират това, в което градът се е превърнал.
Несебър не е редицата заведения с дървени мотиви, рай за чужденците и златна мина за ресторантьорите.
Той не е кичозните магазини, които застрашаваха вписването на града в списъка на ЮНЕСКО преди време (но местните не се отказаха от тях, дори при тази заплаха). Несебър не е лошото обслужване на цена, която далеч не отговаря на качеството на предлаганата услуга или стока. Не е и лъскавата кола, която профучава през моста, по чиито тротоари се движат десетки малки деца. Не е истинска туристическа дестинация - в сегашния си вид той по-скоро прилича на средство за изкарване на още и още пари от летовниците.
Гореизброеното е симптоматично за опорочаването на идеята за туризма. Във високата цена няма нищо лошо, напротив. Но стига да има равна на нея стока или услуга. Другото отвращава. Омерзява туриста, за когото не цената е проблем, а това, че не знаеш как да се отнасяш с него.
Това не е туризъм, нито бизнес нюх, а обикновено печалбарство. Такова, което отива на места като Слънчев бряг, но не и на съседния нему град.
Напук на кича, който заслужава най-червения флаг, все още има едно място, където Несебър е Несебър. При Гайдаря, който те посреща и изпраща. Единствената константа в последните повече от 16 години на това място, където печалбарството отдавна е висше верую за сметка на предлагането на качествена туристическа услуга. Едно от малкото места, където и млади и стари, и чужди и свои, и мъже и жени се спират, не за да си купят царевица, чанта, очила, сувенир... а за да послушат Несебър.
Ами всички заедно не сте прави. Мако, да и бг черноморието е прекрасно,вярвай ми. КениМЦ,защо в Елада почти няма спасители ,а аз се чувствам добре? Защото си знам доколко съм способен и не се надценявам,и по-важното няма да ме налети джет с маймуна върху негп,или яхта с автоматчици и т,н. Състоянието на плажовете е и заради хладилните чанти с които се влачи плажора.Но кой почиства след тях? Атова че няма къде да си измиеш ръцете ,лицето и краката от пясъка е престъпно и е от НЕкомпетенцията на Ангелкова. ДЕОвин. Да в америка има безкрай пясък,но е океан и ако те дръпне течение може да стигнеш до Британия ако не те оглозгат акулите. /силно казано/ Все пак на морето е по-добре. По близо и безкрай пясък е Тунис,с разкошни и достъпни хотели. Бароне Наздраве, прав си за италия,та те се шегуват че са измислили луксозните Уандей яхти защото няма къде да се къпят. Но при наличието на прекрасни условия у нас защо да ходим къде ли не/въпреки че от София Елада ни е на същото разстояние-ама е скъпо, дребните ни номера не вървят,няма КЗП на която да се оплачеш че жена ти не е била добра с теб и за това е виновен някой друг. И до всички,хора не оценявате това че живеем в свободна държава,като ви е тясно отивайте навън,дори за дребни неща като плажа-защото сме нежелани тук. Защото в случая с плажа има виновни,за Своге има виновни,за Чернобил дори има виновни-НО НЯМА осъдени. Е какво да си точим клавиатурите-няма смисъл. Жалко
И пак коментари - защо бил ходил там, отиди еди къде си! Ами човека си го е обяснил надълго и нашироко - носталгия, спомени и т.н. и т.н. Г-н Генадиев - съвет - ако искате в Несебър - следващия път в някой от въпросните хотели с чадъри... А сметките/избора България или Гърция - друга тема, мнооого дълга...
Kenny, амиго много грешиш. А що се отнася до най-голямото ти заблуждение то чадърите зависят всяка секунда от страшилището Крокодилкова. Ако си грозофил си е твой проблем.Но я проверри всяка втора статия свързана с морето е как Кроки проверява,и какво проверява. Тук Генадиев е редно да попита след като плажовете са народно богатство ,то за кой народ или закона да дефинира народ??? Пак пиша и по нашето мило моренце има прекрасни места. Защо ли именно там няма спасители,и за да успокоя Кени последно съм се давил на тузлата на Балчик,преди 10 години при шквал. Относно плуването до Босфора -добра идея. Посети Декатлон и там продават салове за спасяване,или по Варна и Бургас морски магазини...удобни са и всеки плувец си ги влачи след себе си. За джетовете не разбрах но в Гърция са забранени 300х3,тоест от 300м към брега със скорост 3 възела. В много или повечето места с рифове е абсолютно забранено всякакви водомети/джетове или лодки/ .Благодаря за изчисленията на дистанциите от София/ще ги ползвам занапред/ .А за Кавала,градът от романите,сравним само с Наполи или Казабланка,изключително приятен град.
PS. Простете ако съм досаден. Скучко ,веселяко,прав си ,но за мен е определящо дали един турист е турист или ЮЗЪР с хладилна чанта, да се не прецака случайно/естествено не става въпрос за диви плажове/ .Определящо е отношението към мястото където са отишли. Една сангрия в Испания,следобеден шприц в Италия,или фрапе в Гърция,чай в Турция-където и да е можем да заделим по2-3 Евро ,за да е приятно иоколните трябва да имат поминък. Всъщност затова нямаме туризъм в момента-'Софиянци" с комби черни мерцедеси,натъпкали се със тъщата в стая за двама поне 5 души,носят си чадъра,доматите ракията и започват .Много горещо,морето мръсно,дълбоко....и насреща кво Крокодилкова-готова да накаже всекиго,но само тия дето не са и шарили.А ако искаш Кени доказателства то до зимата ще ги имат всички.
Бичи, чакаме
Е, утре се отправям за пети път към черноморието ни. Смело мога да заявя, че там има почти всичко, което някой би могъл да потърси като продукт или дадености. Изложеният пример за Несебър през пиков сезон си е чиста грешка на г-н автора. Случи ми се и на мен за една вечер през Август, толерирайки избора на приятели върнали се за почивка в БГ. Лудницата бе тотална, бе ми определено чудно, как хора могат да създават подобни епицентри на тотална липса на "социална хигиена"... Но всеки за собствения си вкус. Има доста красиви кътчета за отдих, както и хабитати за активен престой - гмуркане, риболов, съответните места за приятен нощен живот... Определено мога да препоръчам крайбрежието ни, но само със забележката, че трябва да се прави информиран избор.