За умните хора, глупавия народ и реалността

Цял живот бягате. На Запад като стане мизерно и от там ще избягате, така че мнението ви няма голяма тежест.

Момче, не си разбрал най-важното - няма колективно спасение при настоящия сценарий. Единствените реални 2 варианта са : (1) сваляне на властта със сила и изчистване на всичко мръсно за 24 часа; или (2) спасение поединично. Първото е изключително слабо вероятно. Второто е въпрос на избор.

Григоре, а мейла от Швейцария ли го писа? Айде по-полека с изхвърлянията, не че статията като цяло не е вярна...

Поредното жалко оправдание (за пред себе си) на поредния жалък плъх, напуснал кораба. Нека мишките, мислещи само за себе си, се замислят и върху следното: Ако хората, живеещи в добре уредените държави, към които вие бягате, мислеха като вас - къде и как да избягат, дали щяха да съществуват добре уредените държави, към които бягате?

Поздравления за статията! Лично аз бих заменил умни (хора) с хубави, защото умните могат да бъдат същевременно нерешителни, страхливи, огорчени и злобни. Ще опитам да дам друг отговор на първия въпрос. Липсва ни организация базирана на градивно съгласие: ценности и идеи, които да ни движат напред заедно. Това което се наблюдава у нас е деструктивно съгласие: организирана престъпност за по-предприемчивите и пропаганда и съгласие върху деструктивни идеи и ценности. Заливат ни с конспиративни теории, външни заплахи и т.н., които са съвременният "опиум за масите". Мисля, че освен акъл (идеи) трябват и топки, с други думи, да платим цената. Но според мен съгласието в/у градивните идеи е на първо място, действията на второ и на трето е отговорността. В случай че идеите не дадат очаквания резултат, си носиш отговорността. Иначе минаваме през дежа вю: АБПФК бяха заменени от пожизнени депутати и техните кръгове и уж са нови, пък все са си същите.

УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава!Вярна констатация. В блогът на същия господин има една публикация,която е твърде показателна. ''Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние'',където се представя Ню Йорк от началото на 80-те като съвременен Содом и Гомор.Безпрецедентно първо място в света по престъпност. ''През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.'' Тоест,Ню Йорк е бил УМОНЕПОБИРАЕМО слаб град-мегаполис в контраст с изключителното финансово богатство,концентрирано там. Как се е нормализирало положението?Ами много просто.Крайният либерализъм,който впоследствие заля Европа и почти я потопи е отрязан като с нож и е заменен с една спретната полицейска и съдебна диктатурка. ''...Братън поставя покрай преградите по десетина цивилни полицаи. Те хващат един по един гратисчиите, щракват им белезниците и ги строяват в редичка на перона, докато ловът не свърши. След това ги вкарват в полицейски автобус, обискират ги, снемат им пръстови отпечатъци и проверяват в базата данни. У някои намират оръжие. Други се оказват издирвани от закона. Много бързо към дребните нарушители се установява ТВЪРД ПОДХОД. За пиянстване и буйстване на обществени места – арест. За хвърляне на празни бутилки, за рисуване по сгради, за прескачане на преградите в метрото, за искане от шофьорите пари за бърсане на стъклата. Пикаеш ли на улицата – в затвора.'' Печалният извод е,че ''глупавият''български народ се е устремил към места,където е немислимо да прави джигитски изпълнения с колата си/и не само/,поради пълния блокаж,наложен за установяване на някаква,що-годе ДЪРЖАВНОСТ,ЗАКОННОСТ И РЕД,а просперитет и сигурност може да има САМО там,където правата произтичат от задълженията. Съмнявам се,че стълпотворението от народности в Ню Йорк е по-умно от ''глупавия''български народ,за да се правят генерални заключения,които за кой ли път клеймят българите.Рецептата е много поста.Рязко намаляване на правата,за сметка на задълженията и промяна на законите в репресивната им част,касаеща престъпното малцинство,тероризиращо мнозинството от населението. Именно в тази част българските власти са УМОНЕПОБИРАЕМО безсилни и бездейни.Защо?Ами защото ще ги обвинят моментално в тоталитаризъм и диктатура.Заради това в България е пълно с лица,с по 10-15 присъди,които се разхождат спокойно,а най-страшното,което може да им се случи е да ги приберат за 24 часа,да ги нахранят и пуснат да си вършат ''работата''. Ще завърша с един пример.През живота си не съм бил спиран от полиция,дори за проверка на документи.Бях на гости в Щатите преди три години.Два пъти ме арестуваха.В Денвър и Сиатъл.''Провинението''ми и в двата случая беше,че се разхождам пеша в квартали,където е крайно ''подозрително''да се придвижваш пеш.В Денвър нощувах в участъка с група препарирани от страх мексиканци,а в Сиатъл с група надрусани пубери,които цяла нощ мазаха стените и пода със сополи.По чудо се разминах без санкции/жестоки глоби или гаранция/,а мой родственик ми купи спортен екип и ми каза авторитетно...''Прави се,че бягаш за здраве...'' Толкова за умните и глупавите народи.

Тези, които си мислят, че авторът е "избягал" не могат да разбират елементарен текст (ако са го прочели де).

Поздравления към Конспи, Хари и Алилуйщина! Конспи, Накара ме да си спомня един разказ от Рей Бредбъри - "Пешеходец". По татово време издадоха негов сборник с разкази, озаглавен "Гръмна гръм". Чел си го, предполагам, но ако не си или пък да си го припомниш - ето тук: http://chitanka.info/text/26189-peshehodets

Бички,моите уважения,но мюлюцунерите във всички държави/би трябвало да/ са инструмент за провеждане на политика за сдържане,превенция или репресия срещу престъпния свят,а не самостоятелна каста. Като се започне от края на 70-те в Холивуд започна истинска филмова ''полицейска'' революция.Десетки филми бяха посветени на мързеливи,подкупни и злобни ченгета.Така,тихомълком за четири-пет години подмениха,почти изцяло личния състав на нюйоркската полиция. Всичко зависи от политическата воля и дали няма да бъде скована със схоластични размисли и бездействие за криворазбран либерализъм.

Да,Dox,дядо Бредбъри беше светъл мечтател...една полицейска кола на три-милионен град,която обира оцелелите Човеци.Готино! Сещам се за второто ми задържане в САЩ.В едно градче на север от Сиатъл.Като се излезе от него на североизток има невероятна природа със скътани на всеки 50-100 метра великолепни къщи,всред вековни дървета.Та там ме копнаха. Държаха ме четири-пет часа с едни/най-вероятно/млади корейци със супер-модни прически и облекло и така здраво ''напасани'',че като се сетя и сега започвам да се смея.Падаха,ставаха,смееха се,плачеха,пяха на полицая и за капак разиграха нещо като танц със саби.Всеки път като ме забележеха се изненадваха страшно много.Явно не бях от техния виртуален свят.

Не мога да отрека, че статията напипва доста истини. Но както винаги или както сме свикнали, или както ни е по-удобно, мислите се плъзгат по повърхността, по гладкото, далеч от същността на проблема, далеч от корените, а те са много дълбоки. Казвам го като човек с друга религия, макар и пак християнска, живял сред православни и съумял да усети дълбоките различия между възпитанието в едната и другата християнска общности. Но не това ще е акцентът ми тук. Акцентът е върху моралния вакуум като цяло, за който малцина си дават сметка и който е причината за всичките ни днешни беди. Тъй като пиша за първи път тук, не съм сигурен какво е нивото на аудиторията и от къде трябва да тръгна, но ще се опитам да съм ясен дори за по-изостаналите читатели и ще започна по-отдалеч. В основата на всяко общество лежи моралът. Моралът като съвкупност от ценности, които всички или по-голямата част от индивидите са приели за неотменими, задължителни, изконни. На базата на тези морални ценности общността създава закони, гарантиращи, че спазването на общоприетите норми ще е задължително за всички. Това е малко отклонение за по-незапознатите, за да изясним връзката морал-правни норми. Но морал не се възпитава със закони. Тази връзка (за голямо наше съжаление) е еднопосочна - моралът поражда закони, но законите не пораждат морал! Не и пряко. И стигаме до същността на проблема. След варварския преврат, довел до т.нар. "комунизъм", който после стана "социализъм", че накрая го докарахме и до "развит" (социализъм), блюстителите на обществения морал - свещениците и църквата като цяло бяха подложени на гонения и насилствено изтикани от ролята си на морални учители, на духовни водачи, на "пастири на стадото". Тук само ще вметна, че в младата и далеч не укрепнала българска държава тяхната роля далеч, далеч не беше изиграна до край, както е станало в останалите християнски страни извън Османската империя (няма да правя и едно друго разграничение, макар то също да е важно за цялостното осъзнаване на проблема). И така, поповете бяха заменени от партийните секретари. Общественият морал премина във властта на комунистическата партия и нейните функционери, и преди да скочите възмутено да ги ругаете имайте предвид, че те бяха по-малкото зло! Моралът на онези години беше лош, фалшив, неприемлив за голяма част от хората, репресивен в определена степен, но все пак го имаше. Съществуваха морални норми, които се възпитаваха у децата от детската градина до университетите. Ще се изсмеете, знам. Но чавдарчетата, пионерчетата, комсомолците – всички тези малоумни комунистически измишльотини в една или друга степен успяха да заменят църковните норми и макар изкривен, уродлив и идеологически обвързан, общественият морал беше налице. И стигаме до 1989, Демокрацията и свободата. И оня вакуум, за който ви говоря. Църквите си съществуваха, поповете си бяха там, но навиците на хората, свързани с религията, бяха заличени. Изчезнаха и партийните секретари. Големият въпрос, който трябва да си зададем е – кой ги замени? Кой остана да се грижи за морала на общността, на социума като цяло, кой следеше дали споменатите морални норми се спазват? Отговорът е – НИКОЙ! Отговорността негласно се разпредели между семейството и училището, но и двете нямаше как да се справят със задачата си в условията на масова еуфория от новопостигнатата свобода, която в крайна сметка ни доведе до новото робство, в което живеем днес и от което всички искаме да избягаме, но вече няма къде – робството на липсващия обществен морал, на разпадащите се ценности, на отчаяните хора, на страха от другия, недоверието, омразата. Ето там е разковничето и това е отговорът, който мнозина търсят и не могат да намерят. Този отговор аз отдавна го знам. Търся някой обаче, който да ми отговори на другия, по-важен въпрос – как можем да поправим това и не се ли сещаме прекалено късно? А дали си давате сметка, че има и друг човек в държавата, който е намерил отговора като мен? И дали сега няма да ви стане ясно, защо Борисов строи толкова много църкви и се опитва да върне българина в тях? Дано се досетите. Пожелавам ви го.

Ох, много си прав, Григоре. Тука концентрацията на простаци се увеличи неимоверно. Навсякъде се сблъсквам с тях, особено по магазините и в градския транспорт. И навсякъде едни кисели физиономии, сякаш си им изял десерта. Това е, защото умните и интелигенти хора са в чужбина. Тука простаците се ругаят един друг (понякога в градския транспорт се стхига и до бой) и не могат да разберат, че те самите си го правят живота им да изглежда лош. Защото в края на краищата животът е такъв, какъвто си го направим. Вместо да се вдигнем единни и да се защитим например от монополистите, които ни пият кръвта (Топлофикация особено), ние предпочитаме един друг да се тъпчем и ядем злобно!

Чисти думи на болка, обич и загриженост за родината - как се докарахме до тук. Имало е да по - трудно, но такова озверяване, всеки срещу всеки - не! Затова общата картина не се получава - орел , рак и щука.

До JB - И аз мислех да опонирам по въпроса, но се отказах. Но сега ще подкрепя написаното от Вас, опирайки се не само на личен опит. Всъщност мнението на Rowan е именно част от онзи негативизъм, който отблъсква много хора и ги кара да напускат страната. Не, не всички в България са некадърни и не всички в чужбина са кадърни. Стремежът ни непременно да вкараме света в двете крайности на скалата черно-бяло ни лишава от сивите нюанси. Отделно отказът ни от останалите цветове ни лишава от палитрата. Няма такъв свят, няма такова общество, няма такова мислене извън България - аз поне не съм срещал, а общувам с хора от цял свят вече десет години. Има българи, които лепят плочки в Германия, има и такива, които водят новините на CNN. Огромна част от хората в България са вкарани в някакви комунистически и посткомунистически клишета и най-големият им проблем е тоталният отказ да мислят и да откриват какво всъщност се крие зад тях. Достатъчно е да кажеш "политиците крадат", "турците са ни поробили", "българите в чужбина мият чинии"... Такова опростенческо мислене издава сериозни интелектуални дефицити. Това е проблем. Много голям проблем, но не е сега времето да се разпростирам. Подкрепям мнението на JB.

Скоро влязох в конфликт с едни познати в Лондон,които с гордост се снимали с лорд Евгени Минчев. Общо взето им обясних същото: ако избягам от България ще е заради такива като тоя педал, а не заради нещо финансово