Една разходка в районите "Люлин" и "Красно село" през последните дни е като открит урок по хаос. Контейнерите преливат от смет, торби са разпилени навсякъде и задушлива миризма се носи над кварталите.
Така може да се опише кризата с боклука в София.
Проблем, който вече не може да се разглежда като случайно неудобство. Това е огледало на системни пропуски, гражданско равнодушие и задкулисни практики, утвърдили се през годините под името "бизнес".
Политическите и общинските фигури сега се надпреварват да назовават виновниците: Таки, мафията, некомпетентността на новата администрация, липсата на прозрачност... Но реалността е много по-българска и прозаична.
Зад всеки контейнер стоят големи пари, влияние и утвърдени интереси, готови да бранят на всяка цена една от най-доходоносните и в същото време най-безинтересни за данъкоплатците сделки със Столична община - събирането на отпадъците.
Да се върнем малко назад. Напрежението започна в края на миналата седмица, когато столичният кмет Васил Терзиев обяви, че Столична община е активирала кризисен план за извозването на боклука от районите "Люлин" и "Красно село".
Повод за това беше отказът на Терзиев да сключи договор с единствената фирма, явила се на конкурса за концесия, която е свързвана с Христофорос Аманатидис-Таки.
Кметът има както принципни, така и материални основания да се въздържа от въпросната сделка.
••• Стратегията на Терзиев вижте тук:
Кандидатурата му, подкрепена от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), се базираше на обещанието, че градоначалникът ще се противопоставя на кръговете, произлезли от силовите групировки на 90-те. Подписването на договор с фирма, свързана с Таки, би било в пълен разрез с платформата, с която Терзиев беше избран за кмет.
Зад решението му стои и финансов мотив.
От въпросния консорциум, който се асоциира с Таки, предложили над два пъти по-висока цена от прогнозната на Столична община. Докато бюджетът предвижда 200 лева на тон за извозване на отпадъците, офертата е била за 349 лева на тон без ДДС.
Икономическият ефект от приемането на това предложение би бил болезнен удар по джоба на софиянци. По изчисления на Ивайло Мирчев от "Да, България" жителите на "Красно село" и "Люлин" биха платили близо един милиард лева за сметосъбиране. Което си е чиста експлоатация под формата на публична услуга.
С идването на конкурент в лицето на турската фирма "Норм Санаи", казусът придобива още по-нечисти измерения. Четири от камионите на компанията бяха подпалени след пристигането им в София, а от ПП-ДБ твърдят, че палежът е умишлен и е дело на приближения до Таки Борислав Тасков-Белингата.
В резултат на атаката "Норм Санаи" оттегля предложението си за извозване на боклука от столичните райони изборът отново се свежда до единствената фирма-кандидат, или нищо. Така се стигна до преливащите контейнери с отпадъци.
От кризата могат да се повдигнат множество фундаментални въпроси, но най-важният е защо общинските и политическите фигури превръщат проблема в поредното театро, в сензация от типа на последния епизод на "Ергенът: Любов в рая"?
Защо в общественото пространство отново се разиграва състезание за това кой е "по-геройски настроен срещу мафията", когато темата е толкова сериозна и изисква практичен и конструктивен подход?
Първо трябва да се обърне внимание на детайла: защо Столична община не е обявила предварителен таван на офертите за извозване на отпадъците? Защо обществената поръчка не е обявена по-рано?
Или наистина е очаквано, че посочените от екипа на Терзиев като мафиотски структури ще се оттеглят от обществените поръчки, само защото в офиса на кмета седи представител на ПП-ДБ?
Необходимо е да се разследва и информацията, че Агенцията за обществени поръчки (АОП) е държала концесията за боклука "на трупчета" до изтичането на договора на "Зауба" - доскорошната фирма-концесионер, която обслужваше районите на "Люлин" и "Красно село"?
••• Коментарът на Борисов прочетете тук:
Ако управляващото мнозинство на ГЕРБ наистина се интересува от чистите софийски улици, би трябвало да инициира проверка на АОП - институция под прекия контрол на Министерството на финансите. В противен случай загрижеността им е само празни приказки и цирков пиар.
Случващото се в "Люлин" и "Красно село" не е повод за раздумка, а сигнал за поемане на отговорност и поставяне на трудни въпроси на масата. Ако журналистите не ги поставят, то обществото трябва да го направи.
Фактът, че извозването на боклука носи на една фирма между 250 и 350 милиона лева годишно, не бива да се разглежда само като статистика. Това е концентрирана власт и приходи, които влияят върху живота на всеки гражданин и върху възприемането на публичните институции.
Ситуацията показва, че без прозрачност, ясно планиране и контрол дори най-елементарните обществени услуги могат да се превърнат в арена за лични облагодетелствания и задкулисни сделки.
Кризата с боклука е по-българска от всяка друга тема, защото обединява всички слоеве на обществото - граждани, фирми, медии и институции - в един хаотичен танц на интереси.
Ако искаме София да бъде чиста и справедливо управлявана, тази криза не трябва да се възприема като временен проблем, а като сигнал за радикални реформи и ново отношение към управлението на публичните услуги.
Това е моментът обществото да поиска отчетност, прозрачност и реални действия - защото зад всеки контейнер, зад всеки тон отпадъци, стои държавата, която или се грижи за гражданите си, или обслужва малцина.
