От дни гледам как писмо" Защо напускам България" циркулира из интернет пространството, както много други подобни изповеди на изтерзани уморени и разочровани българи. Чудих се дали да го чета. И след като го направих, съжалих. Създаде две силни отрицателни емоции в мен: съжаление и гняв.
Яд ме е! Много ме е яд, че срещам все повече такива публикации. Още повече ме е яд, че хората ги разпръскват, сякаш са семена на надеждата. Питам се дали е от отчаяние, съпричастност или просто защото е модерно?!
Много съжалявам за нещастията, сполетели семейството на Яна (автор на писмото "Защо напускам България"). Нямам думи, с които да опиша колко ми е тъжно, че това е реалност в България.
От известно време живея в чужбина. И този избор е лично мой. Няма нищо общо с България. Но точно той ми отвори очите за много неизказани и ненаписани истини. Убеди ме за пореден път как медиите промиват мозъците ни, облъчват ни с конкретно избрани истории, персонажи и събития.
И ми се иска да е ясно на всеки един българин, тези нещастия се случват не само в България. Корупция залива целия свят. Проблеми има във всяка държава. Ако вземете решение да напуснете родината, не се оправдавайте с нея! И още повече ме е яд на българите, които вече живеят навън, като ги слушам да изказват резки и убедени мнения как в България не се живее.
Опиташ ли се да дадеш друго мнение, започват да се оправдават с глупави и неясни аргументи. И в един момент разбираш, че те самите опитват да убедят себе си, че са взели точното решение, избирайки живота на емигрант.
През времето, прекарано в чужбина имах възможността да опозная хора от над 30 държави - Южна Корея, Англия, Франция, Колумбия, Япония, Германия, Русия, Турция, Румъния, Украйна, Китай, Малта, Египет, Либия и още много други.
Всеки от тях ми разказа история. Със сигурност, пречупена през личния опит и собствената призма. Хубави, лоши, поучителни. Но с много силни емоции. И точно тях ще се опитам да предам.
Знаете ли, че англичани мечтаят за живот в чужбина. И знаете ли защо? Защото ги е страх да живея в собствената си родина. Страх ги е да ходят по улиците нощем. Защо ли? Защото на всеки трети уличен дерек има възпоменателен надпис на човек, загинал там. Не катастрофи, убийства. И знаете ли, че англичаните ги е страх да изразят собствено мнение. Защо ли? Ами защото съседът ще пусне донос срещу тях и хоп, айде в затвора за дискриминация.
Във Франция - хора озлобени, всеки живее в свой собствен затвор. Престъпност, убийства всеки ден. В Египет всички знаем, че убийства се случват всеки ден. Но знаете ли, че има райони, в които полицията и армията нямат смелост да стъпят. Не заради религия, заради наркотици.
Малтийци не могат да се справят с емигрантски вълни от Африка. До степен, в която нацията е застрашена. А това от своя страна поражда всякакъв расизъм.
Русия вече не е известна с водка и сельодка, а с това, че ако имаш проблем, властите много бързо ще го разрешат, като те тикнат в затвора и ти затворят устата. Или ако си от смелите, ще те затрият в някоя канавка.
Знаете ли, че има места по света, където да излезеш на плажа със семейството си може да се окаже най-трагичният ден в живота ти. Защо? Ами от съседното село са решили да пострелят и избиват майка, баща, братя и сестри.
Истории много и нашата българска, повярвайте ми, не е най-страшната! Страх има навсякъде и как ще го преборим, зависи само от нас. Разпространявайки статии, приличащи на агитация за спешна емиграция от България, не е решение или свободно слово, а само сол в раната. В раната на болното световно общество.
Единственото по-силно чувство от страха е надеждата! И вместо да вселяваме страхове, се надявам да намерим начин да посеем надежда. Както е казал Радичков: "Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"
Роуън Текса в онова писмо на Яна не приканва към някаква промяна, а към емиграция. От това по-голямо примирение едва ли може да има. Теб мотивират ли те за нещо приказките за Терминал 1 и Терминал 2 ? И се връщаме пак на неудобния въпрос - къде емигрират американците, като не им харесва нещо у тях?
Добре, смених си мнението. От държава, където циганите и Бойчевците управляват, по-добре да се махнеш наистина... Няма ли кой да го блокира тоя олигофрен от тука
10- признака ,че сте богати. 1. Не сте си легнали гладни снощи 2. Събудихте се тази сутрин с покрив над главата. 3. Имате избор какви дрехи да облечете. 4. Не сте се страхували за живота си днес. 5. Често се тревожите какво ще правите с живота си, мислите за: кариерата си, семейството си, следващата стъпка и т.н. – което означава, че имате амбиция, страст, посока и свободата да взимате собствени решения. 6. Имате приятел или роднина, на който му липсвате и очаква с нетърпение следващата ви среща. 7. Като цяло сте здрав човек, ако се разболеете днес, ще се възстановите бързо и лесно. 8. Имате достъп до храна и чиста вода. 9. Имате достъп до интернет. 10. Можете да четете.
А моят сантимент свърши , като видях Цветелина Бориславова, Петър Стоянов и Миглена Кунева в списъка на Трилитералната комисия. http://www.trilateral.org/download/file/TC_list_12-13(3).pdf Знакови фигури, всички "работещи" за БГ и най-вече за шефа си- Вашият човек, дето ви подари страна. Founder David Rockefeller (front row center) at the Trilateral Commission’s 40th Anniversary meeting in Berlin, March 16, 2013, with (front row from left) Joseph S. Nye, Jr., Jean-Claude Trichet, and Minoru Makihara, and (back row) Paul A. Volcker and Michael Fuchs. http://www.trilateral.org/
В началото на 90-те, когато тук беше голямата криза и рафтовете бяха празни, отидохме с жена ми в Кипър – нищо държавичка, периферия на Европа. Влязохме в един супер, да пазаруваме нещо. Жена ми преброи 12 вида олио, разплака се и излезе. Пак в ония години бях закарал майка си на някакви изследвания в София. За да се приберем, чаках 25 (словом двайсет и пет) часа на няколкокилометрова опашка пред една бензиностанция. Майка ми и сестра ми чакаха при едни близки, без да имат представа къде съм, какво се случва и кога ще се появя (още нямаше мобилни телефони). Бутах колата – бях останал с по-малко от литър бензин. И накрая не можах да си напълня резервоара, защото бяха въвели лимит на кола. По наклоните на връщане изключвах двигателя и пусках колата по инерция, за да пестя гориво. Усещането за дефицит (по-точно казано – за НЯМАНЕ) е ужасяващо. Днес подобни материални дефицити трудно може да има – а и да се появят случайно, те ще са само локални, временни и за конкретна стока, а не повсеместни и хронични. За сметка на което пък има други дефицити, които са точно повсеместни и хронични: на сигурност, на справедливост, на смисленост, на НОРМАЛНОСТ. Те могат да бъдат (и са) точно толкова ужасяващи като материалните. И могат като нищо да прогонят човек от България. Овца няма да прогонят, но ЧОВЕК – да. А може би това е и целта им. Да останат само овцете.
Фрида, знаех си че путин е замесен... абе направо си стана като сорос Доста глупости се ръсят в България. Отвсякъде!
Май трябва да поясня последното изречение от предишния си коментар: > А може би това е и целта им. Да останат само овцете. Това НЕ означава, че всички оставащи са овце. Въпреки стремежа да бъдат отвратени и прогонени от страната всички активни и самостоятелно мислещи българи (както вече бяха успешно отвратени и прогонени от политиката), слава богу, има достатъчно, които решават да останат. Трябва да има някой, който ДА ПРЕЧИ на „овчаря“ и да саботира плановете му. Може да се помага и отвън, но трябва да има някой да го прави и оттук. В противен случай държавата ще заприлича на това, което е в момента политиката ни – опустошена територия, населена с воюващи за кокала изроди, над която виси иконата на Пеевски. И ще се оправдае тревогата на един приятел (отдавна емигрирал), който каза – не ме притеснява дали ще имам желание да се върна някой ден, притеснява ме дали ще има КЪДЕ да се върна.
Обичайте родината, ваща майка!