От дни гледам как писмо" Защо напускам България" циркулира из интернет пространството, както много други подобни изповеди на изтерзани уморени и разочровани българи. Чудих се дали да го чета. И след като го направих, съжалих. Създаде две силни отрицателни емоции в мен: съжаление и гняв.
Яд ме е! Много ме е яд, че срещам все повече такива публикации. Още повече ме е яд, че хората ги разпръскват, сякаш са семена на надеждата. Питам се дали е от отчаяние, съпричастност или просто защото е модерно?!
Много съжалявам за нещастията, сполетели семейството на Яна (автор на писмото "Защо напускам България"). Нямам думи, с които да опиша колко ми е тъжно, че това е реалност в България.
От известно време живея в чужбина. И този избор е лично мой. Няма нищо общо с България. Но точно той ми отвори очите за много неизказани и ненаписани истини. Убеди ме за пореден път как медиите промиват мозъците ни, облъчват ни с конкретно избрани истории, персонажи и събития.
И ми се иска да е ясно на всеки един българин, тези нещастия се случват не само в България. Корупция залива целия свят. Проблеми има във всяка държава. Ако вземете решение да напуснете родината, не се оправдавайте с нея! И още повече ме е яд на българите, които вече живеят навън, като ги слушам да изказват резки и убедени мнения как в България не се живее.
Опиташ ли се да дадеш друго мнение, започват да се оправдават с глупави и неясни аргументи. И в един момент разбираш, че те самите опитват да убедят себе си, че са взели точното решение, избирайки живота на емигрант.
През времето, прекарано в чужбина имах възможността да опозная хора от над 30 държави - Южна Корея, Англия, Франция, Колумбия, Япония, Германия, Русия, Турция, Румъния, Украйна, Китай, Малта, Египет, Либия и още много други.
Всеки от тях ми разказа история. Със сигурност, пречупена през личния опит и собствената призма. Хубави, лоши, поучителни. Но с много силни емоции. И точно тях ще се опитам да предам.
Знаете ли, че англичани мечтаят за живот в чужбина. И знаете ли защо? Защото ги е страх да живея в собствената си родина. Страх ги е да ходят по улиците нощем. Защо ли? Защото на всеки трети уличен дерек има възпоменателен надпис на човек, загинал там. Не катастрофи, убийства. И знаете ли, че англичаните ги е страх да изразят собствено мнение. Защо ли? Ами защото съседът ще пусне донос срещу тях и хоп, айде в затвора за дискриминация.
Във Франция - хора озлобени, всеки живее в свой собствен затвор. Престъпност, убийства всеки ден. В Египет всички знаем, че убийства се случват всеки ден. Но знаете ли, че има райони, в които полицията и армията нямат смелост да стъпят. Не заради религия, заради наркотици.
Малтийци не могат да се справят с емигрантски вълни от Африка. До степен, в която нацията е застрашена. А това от своя страна поражда всякакъв расизъм.
Русия вече не е известна с водка и сельодка, а с това, че ако имаш проблем, властите много бързо ще го разрешат, като те тикнат в затвора и ти затворят устата. Или ако си от смелите, ще те затрият в някоя канавка.
Знаете ли, че има места по света, където да излезеш на плажа със семейството си може да се окаже най-трагичният ден в живота ти. Защо? Ами от съседното село са решили да пострелят и избиват майка, баща, братя и сестри.
Истории много и нашата българска, повярвайте ми, не е най-страшната! Страх има навсякъде и как ще го преборим, зависи само от нас. Разпространявайки статии, приличащи на агитация за спешна емиграция от България, не е решение или свободно слово, а само сол в раната. В раната на болното световно общество.
Единственото по-силно чувство от страха е надеждата! И вместо да вселяваме страхове, се надявам да намерим начин да посеем надежда. Както е казал Радичков: "Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"
Тц, авторке, трябва да се афишират такива текстове. И не просто трябва, а е остро наложително. За да изкарат хората от апатията. Да ги изтръгнат от успокояващо-егоистичното "то на мен няма да се случи". Защото точно апатията и егоизма позволяват на онова крадливо племе именуващо се "политически елит" да вършеят страната четвърт век след падането на бай Тошо. Гледаме безучастно, как чиновника рекетира комшията, а когато на нас ни се случи да ни рекетира, се чудим що комшията гледа безучастно. Но не е виновен оня дето е изял баницата, а оня дето му я е дал. Ако имаме такова управление на страната, то не е защото ни е калпав материала, а защото позволяваме на калпавия материал да ни управлява. Срамно е пред предците ни и пред децата ни, че се примиряваме с абсурдизма на власт имащите. Срамно е, че само 20-30 хиляди излязоха на площада, като назначиха Пеевски. За такова нещо в белите държави с камъни щяха да ги изгонят от парламента, ако не и от страната. Защото подобна наглост е ясен символ за начина на мислене и методите на управление на върхушката. Срамно е, че сме такива апатични загубеняци. Затова и там е зле, но все пак е по-добре от тук. В пъти. Защото ни е висок прага на търпимост, а още древните са го казали – оставиш ли се да те мачкат, ще те стъпчат. А такива текстове снижават прага на търпимост, което е здравословно за народа и държавата.
Ето така се прави http://www.youtube.com/watch?v=6lRm6KIFZyg
Роуън Текса в онова писмо на Яна не приканва към някаква промяна, а към емиграция. От това по-голямо примирение едва ли може да има. Теб мотивират ли те за нещо приказките за Терминал 1 и Терминал 2 ? И се връщаме пак на неудобния въпрос - къде емигрират американците, като не им харесва нещо у тях?
Добре, смених си мнението. От държава, където циганите и Бойчевците управляват, по-добре да се махнеш наистина... Няма ли кой да го блокира тоя олигофрен от тука
Бойчо, нали си даваш сметка, че си от некачествения материал, за който Роуан говори? Заради такива като теб хората емигрират и такива като теб не виреят в разбитите страни. А авторката е права - тук щеше да е оазис ако не бяха толкова калпави управниците. Защото можем да добавим още няколко страни в списъка "опасно за живеене" Саудитска Арабия - 100% шеириат! Пълна забрана на алкохола, жените без никакви права и нулева демокрация. Иран, Йемен - Същото Конго - военни конфликти, болести Нигерия - война между мюсюлмани, християни и местни племена. Убийства чрез изгаряния на живи хора. Папуа Нова Гвинея - силно разпространен канибализъм Колумбия, Боливия - нарковойни, ежедневни убийства Индия, Бангладеш - бедност, мизерия, болести, епидемии Северна Корея - тотален комунизъм, нулева демокрация, бедност, крайна мизерия Афганистан, Ирак, Сирия - постоянни военни конфликти, коли-бомби, ежедневни стрелби по улиците Египет - гражданска война, частичен шериат, почти нулева демокрация Сомалия - много висока престъпност, практически почти неспазване на закони и списъка продължава. Говорим за огромен брой държави, в които борбата е за оцеляване, а не за някакъв стандарт на живот!
10- признака ,че сте богати. 1. Не сте си легнали гладни снощи 2. Събудихте се тази сутрин с покрив над главата. 3. Имате избор какви дрехи да облечете. 4. Не сте се страхували за живота си днес. 5. Често се тревожите какво ще правите с живота си, мислите за: кариерата си, семейството си, следващата стъпка и т.н. – което означава, че имате амбиция, страст, посока и свободата да взимате собствени решения. 6. Имате приятел или роднина, на който му липсвате и очаква с нетърпение следващата ви среща. 7. Като цяло сте здрав човек, ако се разболеете днес, ще се възстановите бързо и лесно. 8. Имате достъп до храна и чиста вода. 9. Имате достъп до интернет. 10. Можете да четете.
А моят сантимент свърши , като видях Цветелина Бориславова, Петър Стоянов и Миглена Кунева в списъка на Трилитералната комисия. http://www.trilateral.org/download/file/TC_list_12-13(3).pdf Знакови фигури, всички "работещи" за БГ и най-вече за шефа си- Вашият човек, дето ви подари страна. Founder David Rockefeller (front row center) at the Trilateral Commission’s 40th Anniversary meeting in Berlin, March 16, 2013, with (front row from left) Joseph S. Nye, Jr., Jean-Claude Trichet, and Minoru Makihara, and (back row) Paul A. Volcker and Michael Fuchs. http://www.trilateral.org/
В началото на 90-те, когато тук беше голямата криза и рафтовете бяха празни, отидохме с жена ми в Кипър – нищо държавичка, периферия на Европа. Влязохме в един супер, да пазаруваме нещо. Жена ми преброи 12 вида олио, разплака се и излезе. Пак в ония години бях закарал майка си на някакви изследвания в София. За да се приберем, чаках 25 (словом двайсет и пет) часа на няколкокилометрова опашка пред една бензиностанция. Майка ми и сестра ми чакаха при едни близки, без да имат представа къде съм, какво се случва и кога ще се появя (още нямаше мобилни телефони). Бутах колата – бях останал с по-малко от литър бензин. И накрая не можах да си напълня резервоара, защото бяха въвели лимит на кола. По наклоните на връщане изключвах двигателя и пусках колата по инерция, за да пестя гориво. Усещането за дефицит (по-точно казано – за НЯМАНЕ) е ужасяващо. Днес подобни материални дефицити трудно може да има – а и да се появят случайно, те ще са само локални, временни и за конкретна стока, а не повсеместни и хронични. За сметка на което пък има други дефицити, които са точно повсеместни и хронични: на сигурност, на справедливост, на смисленост, на НОРМАЛНОСТ. Те могат да бъдат (и са) точно толкова ужасяващи като материалните. И могат като нищо да прогонят човек от България. Овца няма да прогонят, но ЧОВЕК – да. А може би това е и целта им. Да останат само овцете.
Според мен Зелен Бетон в момента се чуди какво е редно да чувства, след като овца го подкрепя в мнението му за овцете. Определено е объркваща ситуация.
Предварително се извинявам за наглостта си. Да кажем, че се абстрахираме от отделните и разпокъсани "факти" - къде какво било станало, кой кого бил премазал, кой къде го убили, кой къде го бил страх да иде. Където и да се намираш - света може да бъде и опасно и безопасно място. Където и да си, животът ти няма да е по-лесен! И където и да си, ти имаш свободна воля! Погрешно е да се мисли, че е по-добре да отидеш в чужбина, след като (цитирам): "Е, нема такава държава като България, бе!" Има. Има и по-зле. Но е също толкова неправилно да си кажеш: "Тъй като и там е също толкова зле, аз няма да ходя извън държавата си!". Прекалено много патриотизъм. Никога няма да го разбера. Никой не се ражда с идеята, че е българин, англичанин или норвежец. Никой от нас няма понятие за това до някъде 7-8 годишна възраст. Няма значение, как се нарича мястото където се намираш - имената са просто един способ, изобретен от хората, за да могат да се разбират правилно. Да се гордееш от някакво наименование, и на всичкото отгоре да се инатиш - каква по-голяма глупост от това? Аз съм "за" това тези, които искат да изпитат вълнуващ и изпълнен с приключения живот да отидат да живеят в чужбина. Тези, които искат да научат много. Не тези, които ще отидат, за да си разбият фантазиите, че там е по-добре. На всичкото отгоре, не ме интересува това, че някакви хора някъде ги било страх да отидат на плажа, че някой да не ги гръмнел. Това, че се страхуват е техен собствен проблем. Това, че те нямат ред, не означава, че някъде другаде из чужбина пък няма такъв! Изводът в крайна сметка е следния: вашите собствени страхове ще ви убият и ще ви подложат на повече мъчения отколкото външния свят (където и да е) някога ще успее да ви причини. Вселената е такава, каквато си я направиш.
Бетоне, кви дефицити на справедливост, на смисленост и на НОРМАЛНОСТ, вре? Нали денонощно ни учите на справедливости и нормалности, ценности и добрини. Оня ден за пример бяха сливенски цигани, преди това араби, съвсем "нормалните" емигранти да не броим, и като добавим живуркащите в '80те зомбирани неовце кат теб, без малко да се притесня, че аморалното е на изчезване. Erika, къде точно трябва да е домът ми, че да не пречи да пътувам, не разбрах? А непатриотизъм що е? Да се местя "безстрашно" от място на място всеки път, когато някой реши, че може да се*е на тва място? Колкото и да не ви отърва на някои, има неща с голямо значение, добрата новина за вас е, че има и голям избор.
Erika, поздравления за умереното, спокойно мнение. За съжаление е твърде рядко явление и във форума, и в държавата като цяло.
deowin, крайно време е да започнеш да се въздържаш от коментари за "държавата като цяло". Въпреки, че обичаш умерено и спокойно.
Фрида, знаех си че путин е замесен... абе направо си стана като сорос Доста глупости се ръсят в България. Отвсякъде!
Май трябва да поясня последното изречение от предишния си коментар: > А може би това е и целта им. Да останат само овцете. Това НЕ означава, че всички оставащи са овце. Въпреки стремежа да бъдат отвратени и прогонени от страната всички активни и самостоятелно мислещи българи (както вече бяха успешно отвратени и прогонени от политиката), слава богу, има достатъчно, които решават да останат. Трябва да има някой, който ДА ПРЕЧИ на „овчаря“ и да саботира плановете му. Може да се помага и отвън, но трябва да има някой да го прави и оттук. В противен случай държавата ще заприлича на това, което е в момента политиката ни – опустошена територия, населена с воюващи за кокала изроди, над която виси иконата на Пеевски. И ще се оправдае тревогата на един приятел (отдавна емигрирал), който каза – не ме притеснява дали ще имам желание да се върна някой ден, притеснява ме дали ще има КЪДЕ да се върна.