Твърде много емоция, твърде малко разум

Ще прозвучи елементарно, но май е факт - точно затова оцеляването ни в момента зависи от Костов и от способността ни да не реагираме по навик и задължение, а да приемем (ако ще и с неудоволствие), че за момента това е единственият общ знаменател носещ нещо различно от хаотични реакции, паника, злоба и ярост. Нищо повече няма значение, нито дали е крал, нито дали ще краде, нито дали му пука или не за хората, важно е да спрем да се държим като подплашено стадо преди да сме се свършили, а за съжаление в такъв момент нови ездачи на емоции лесно се раждат, а разумът губи. После, по-късно може да си кършим ръцете и да се питаме що останахме с толкова малко избор, сега е най-важно да разберем, че загиваме.

Да причиниш нещо на себе си поради грешките на други хора, ми се струва крайно глупаво, някак безотговорно и дори егоистично. "Героизъм" е последното понятие, което прозира в подобно действие за мен. Нека този, който намира героичността в подобен акт на очевидно умопомрачение, да ходи да го обясни на майката и бащата на "героя", на неговите близки и любими хора, да интерпретира поантата на една човешка душа, която е просто жертва на съвременната "криворазбрана цивилизация"... Подобни умишлени действия и последствията от тях НЕ трябва да се превръщат в апотеоз! Ние нямаме нужда от чертози на драмата и трагедията, в които са вградени страховете на загубените надежди. Аз отказвам да приема, че това е начинът, по който свободата се създава, възвръща, поглъща... Свободата не винаги трябва да значи смърт за едни, за да се превърне в свобода за други. Затова престъплението е като корав и дървен израстък в главата на всеки - или го изгаряш на клада, или си подклаждаш огъня търпеливо и всеотдайно. Истинското престъпление си остава, обаче, да отнемеш САМ това, което САМ не си създал... P.S. - Със сигурност не съм тази, която трябва да съди, всеки сам знае за себе си, разумни индивиди сме, но границата наистина взе да се губи... Все пак един пример никога не означава, че е ДОБЪР пример...

Изчетох доста коментари, но за съжаление никъде не видях някой да осъзнава истински какво е породило този акт на неверятно насилие към себе си. Някой замисля ли се какво е да изгориш жив? Това не е просто самоубийство. Това е много повече. Това е проява на невероятна омраза към себе си и обществото. Или невероятна глупост без грам умисъл в нея. Абсолютния героизъм или върха на човешката глупост. Какво е да усетиш как огъня унищожава плътта ти? Да можеш да помиришеш тази своя собствена плът. Вонята. Гнусния и отвратителен мирис на изгорени косми и кожа. Мускулите са нажежени до червено, костите се огъват под бруталната температура. А мозъка. Боже Господи! Мозъка ти се сварява в черепната ти кутия. Хилядите нервни окончания изпращат импулси на страдание към сивото вещество, което се вари като картоф в тенджера. И чак тогава осъзнаваш, че вече няма връщане назад. Искаш болката да спре, а е невъзможно и се молиш очните ти ябълки, по-бързо да се превърнат в течност, за да не виждаш как кожата ти се превръща в огромни, мехури, които се пръскат и от тях излиза гнилоч. И това не е всичко. Оооо, не. Следват близо две седмици болка и агония. Сигурно си мислите, че комата и морфина са облекчили болките. И сте прави донякъде. Но само донякъде. Болките са толкова силни, че нищо не може да ги облекчи напълно. И тази всичката агония е толкова голяма и силна, че доставена наведнъж би могла да убие човек за секунди. Чували ли сте вие драги коментиращи, писъците на изгарящ човек? Страшни са. Като на душа, изтерзана в дълбините на ада. Могат да събудят и мъртвите. За това смятам, че да се коментира такъв акт е безумие. Няма как някой от нас да разбере ужаса, преживян от този млад човек. Можем само да замълчим и да се опитаме да разберем какво го е подтикнало към този зверски акт на самобичуване и тотално унищожение на тялото и духа. Мир на праха му.

Тези протести,са нищо друго освен поредния театър за смяна на властта,преследвайки материалните интереси! “Червеният” и “синият” елити разиграват политически “театър” “смяна на властта”, преследвайки заедно и съгласувано общите си грубо материалните интереси. 1. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежа (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 20 години е по следната верига: 1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. От там има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на “наши хора”; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на “наши хора” на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 год.) чрез който се обезценяват задължениета на “нашите хора” към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани. Така наречения “социализъм” (държавен капитализъм) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 год. нисходяща фаза. В края на осемдесетте години банкрутира не българския народ, който беше обикновена работна сила, а комунистическата номенклатура, която не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач.

Бен, добре си описал страданията, но: Съгласен съм че отчаяние може да доведе човек до убийство или самоубийство. Омразата може да го доведе до садистично убийство. Но какво мислиш за любота, не за ревноста? Може ли любовта да доведе до ритуално убийство и ( хайде с точната дума тук ) саможертва. Пламен се саможертва , защото предполагам е видял крушението на всичките си идеали за справедливост. И казвам саможертва, не самоубиец, защото го направи публично.И остана навеки в историята ни. Не въвлече никого в своя акт, само себе си. И така изгуби себе си, но какво спечелихме. Поне с Левски беше ясно : бори се за свободата и загуби. Христос знаейки мъките които го чакат се саможертва и спечели. Не е отвчера архиетипа на Саможертващия се герой. Резултата на саможертвата има много дълъг ефект. Влиза в Историята. Променя виждането на много хора и от вън и от вътре и се носи дългосрочно във времето. Не умира с приносителя си. И войника на нож се саможервта, и майката пред окупаторите се саможертва, от любов предполагам. Пламен е свестен, а не луд както го считат у нас. Само че май ще търсиме още едно тефтерче с написано"НАРОДЕ????" Идеята е ясна, опитва се да каже нещо, предполагам 20 години и никой от тулупите не го е чул. И решава огън. Има народи със спецефични черти. Немския войник, не прави камикадзе, японския да. Руския се саможертва за Родината, за другарите. Българският е световно известен с " на нож" може би от степите на хиндукуш. Затова повтарям, язък за хубавото момче. Проблемът е, не кмета, не строя. Проблемът че ни управляват по начин , който не е подходяш за нашата народо психология. По точно , по руски тертип . Българския тертип е друг- со, кротце, со благо и со малко бой. А тия само на бой ни оставиха, а и без хляб! Затова няма да векуват дълго, ясно се вижда. Ние не сме руски мужици. Сами си запалиха чергата политиците, от глупост, от алчност, от арогантност и от ТЪПОТА! И повярвай ми времето е безкрайно, а случая с Пламен ще живее и у нас и навънка. Просто остава написан в Историята ни за винаги.

Хайде да ви дам жокер, защото много емоционално се отклоняваме: Саможертата на Пламен донесе много. Деня в който се самозапали е 20.02.2013, 7.30 сутринта. ГЕРБ подадоха оставка същият ден и никой не пожела да се възползва от овакантения мандат впоследствие. Все пак така стоят хронологически събитията. А какво коментират платените списвачи под тази статия си е тяхна работа.

Ампе,тука малко се получава "какво е искал да каже поета".Преекспонираш нещата според мен защото ако любовта му беше чак толкова голяма,нямаше да се самоубие,а щеше да се бори до край.Историята не познава,истински герои,самоубили се и то по особено жесток начин,по простата причина,че истинските герои умират като такива.Всъщност има,но те са били лишени от избор.Самоубийството е заклеймено във всяка религия като най-страшния възможен грях неслучайно.Прекъсвайки собствения си живот,отхвърляш всички възможни човешки ценности,отричаш системата и плюеш на всичко.В случая имаме опасна комбинация между една чувствена натура и луда глава.Целта е изява и опит за промяна.Всеизвестно е,че една птичка пролет не прави,а самоубийствата и смъртните случаи в България,колкото и страшно да звучи,вече са просто поредната статистика.Почти не се обръща внимание.Баща,заличил себе си и цялото си семейство е поредната история за запълване на новинарския блок.Следователно са нужни извънредни мерки.И тогава е дошла идеята за самозапалване.Пределно ясно е,че идеята е неосъзната.Изгарянето жив е форма на пречистване на душата и тялото.Огъня премахва грозното,убива злото.Огъня е прераждане.За това са горяли вещици на кладите.Чрез най-силната болка,унищожаване на нечистия.Прераждането на доброто у индивида.В този случай самозапалването няма никаква логика. Идеята ми беше,че дори и той,както и повечето хора,не се е замислял какво точно ще се случи,след като си драсне клечката и,че ада ще му се стори като почивка на Карибите след инцидента.Това напълно сериозно. Спирам,че историята е гадна.Само времето ще покаже дали смъртта му е имала смисъл.

@Ben Dover: Точно неща от типа на твоя коментар имах предвид, когато споменах за непроизводителното преливане от пусто в празно. Уважавам желанието ти да се заровиш в детайлите и да търсиш вътрешната механика на събитието, но в случая точно това е грешната посока. Защото отвлича вниманието от действително важните неща. Сигурно има медици, които могат да опишат процесите при изгаряне на жив човек още по-подробно. Сигурно из нета могат да се намерят и впечатляващи картинки за илюстрация. Е, и? Ако се впуснем в описания и хипотези как тъй, боже господи, някой е сторил със себе си нещо толкова ужасяващо, с какво ще се различаваме от аудиторията на вестник „Шок“? Самозапалването и смъртта на Пламен Горанов имат две страни: лична трагедия и обществено събитие. Това са СЪВЪРШЕНО РАЗЛИЧНИ неща. Личната трагедия е лично негова и на близките му, точка. На широката публика не й е работа да си пъха носа там. Това НЕ Е „Биг Брадър“. Зад всяко самоубийство се крие доза неадекватност: моментна или трайна, емоционална, интелектуална или когнитивна, все тая. Самоубийството може да е разбираемо, но не може да бъде одобрявано. Поне не в нашето културно пространство. И няма никакъв смисъл да се търси къде точно е неадекватността в случая. Трагедията е вече факт. Съвсем отделен въпрос е, че същата тази широка публика избра да припознае в смъртта на един напълно непознат за нея човек СИМВОЛ на собствения си протест – и така превърна едно самоубийство в обществено събитие. Това не се дължи на Пламен Горанов, личните му качества и вътрешните му мотиви: на негово място би могъл да бъде и някой друг. В контекста на общественото събитие, „Пламен Горанов“ НЕ Е име на човек, а ОЗНАЧЕНИЕ НА СИМВОЛ. Неговото действие (не самият той, а именно действието му) беше издигнато в ранг на символ най-вече защото ПРОТЕСТИТЕ СА ХАОТИЧНИ – за разлика от онези в началото на 90-те и през 97-ма. Днешните протести имат куп причини, но нямат нито фундамент, нито посока. И понеже хората усещат, че разполагат само с един гол гняв и нищо повече, се оглеждат за символ. Нещо, което да ги сплоти; нещо, зад което да застанат; нещо, което е достатъчно еднозначно, за да не може да се тълкува превратно и манипулативно. И понеже това е протест на отчаянието, като негов символ спонтанно беше избран един акт на отчаяние. Обяснимо е. Дали това беше най-подходящият тип символ, е друга тема. Както и да е, хората вече го избраха. Само че самият факт, че протестната вълна се сдоби със символ, няма автоматично да й придаде смисъл и цел. И ако ще си приказваме за символа, има само една полезна посока на разговора: къде сме и накъде отиваме, застанали зад този символ. Да разговаряме ЗА НАС. И за оттук нататък. Не за Пламен Горанов. За него можем само да помълчим. Иначе, ако ще си повтаряме по двеста пъти ау, колко е ужасно, и ау, колко сме потресени, най-добре някоя пайнерка, в изблик на гражданска активност, да спретне една чалга-балада за човека, и да приключваме въпроса...

Бетон,говорим едно и също нещо на различни езици според мен.Не може да издигаш в култ лични трагедии,още по-малко е такива гадости.Нарочно е описано гадничко,за да се усетят хората,че не това е начина и не това е нужно.Овъглена телесна маса - символ на общественото недоволство.Не е просто ужасно.Гадно е.До степен такава,че да ти се доповръща.Инак си прав.Да помълчим за Пламен Горанов вече.Не знам и аз защо задълбах.