КорЕгирай това

Да бяхте обяснила за разликите между "И", "Й" и "Ѝ", че безогледното им и рандомизирано (чуждичка ) ползване се превърна в норма сред журналистическото съсловие. Дето уж трябва да е малко от малко образовано в Светите тайни на писмото.

Упс - "И"-то с ударение не излиза, онова €%§* не е псувня (а.к.а. цовня).

Мария, Марушка, като си подхванала причинно-следствените връзки, моля обясни кое е правилно и защо - въртолет или вертолет?

Абе, леко е лицемерно точно Касимова, чиито статии са ПЪЛНИ с граматични грешки, да пише по тая тема, ама... И в тази статия ги има, макар че са по-малко от очакваното.

Дракон, tu quoque е стандартна логическа грешка, от която може би е по-добре да се отучиш, независимо колко "правилно" и "заслужено" може да звучи в главата ти.

Браво! И аз съм писала такава тема в други сайтове, отчаяна и ужасно раздразнена от неграмотността!

Това че някой може да пише без правописни грешки не е гаранция че не пише големи глупости, както и обратното.

4 паяка | 12.08.201517:22 Мария, Марушка, като си подхванала причинно-следствените връзки, моля обясни кое е правилно и защо - въртолет или вертолет? оценка +0 -3 Питам се, аджеба аз, с какво учтивата ми молба, съвършено по темата, наруши нечий комфорт и предизвика трикратен божествен гняв?

>Това че някой може да пише без правописни грешки не е гаранция че не пише големи глупости, както и обратното. "Гаранция" може и да няма, но корелация със сигурност има. Вероятно и тривиално доказуема причинно-следствена връзка. Човек, който не може да събере две числа, практически няма как да даде каквото и да било по-сложно вярно математическо съждение. Такива съждения (но, разбира се, не единствено) са само по силите на човек, който (поне) с лекота събира числа.

>Питам се, аджеба аз, с какво учтивата ми молба, съвършено по темата, наруши нечий комфорт и предизвика трикратен божествен гняв? Не мен ми изглежда, че дори на доволно елементарните хора, които използват системата с +/-, им е пределно ясно, че предишният ти коментар е всичко, освен "учтива молба", защото най-много прилича на язвителна забележка на комплексар, за когото е ужасно важно поне на външен вид да изглежда интелигентен. Както ми е пределно ясно, че нямаш как да възприемеш горния прост факт. И ми е пределно ясно, че след този ми коментар ще си напълно и непоклатимо убедена, че един от минусите ти е от мен. Както ще си уверена, че съм дълбоко заинтересован от теб лично, а коментарът ми е опит да те злепоставя, и то за да се покажа "интелигентен", просто защото нямаш друга опция, освен да ми припишеш собствените си мотиви. Именно този вид закостеняло мислене, базирано на предубеждения, което в същността си категорично отхвърля разглеждането на алтернативни обяснения, според мен е един от най-лесно разпознаваемите знаци за липса на интелигентност.

Аз пък съм за по-голяма чистота на българския език, и затова повече ми харесва българската дума сушоар, отколкото чуждицата сешоар. Езикът все пак може и да се развива, нали? Иначе пък съм виждал всякакви грешки, например много ми хареса на една вноска бележка "Шисет лева", написано с равен почерк от млада жена с образование и някаква кариера.

Няма българска дума "сушоар". А проблемът на статията далеч не се изчерпва с лицемерието на авторката. (И, според мен поне, споменаването на въпросното не е логическа грешка. Навръх българската си филология Касимова на моменти допуска елементарни граматически грешки, а явно не си коригира творбите.) Основният проблем на статията е, че - отново, отново, отново, отново - авторката търси теле под трамвай. Защото някакви буквени грешки от сорта на "обесня", "очуден" и така нататък не са чак такъв проблем. Ако човек не е напълно неспасяем, не ги допуска чак толкова често. (Но пък, всъщност, никой не е застрахован от такива, което също следва да се отбележи.) Споменаването на избрани на случаен принцип граматични правила също не помага на никого с нищо. Касимова ако толкова иска да подобри грамотността на българите в Нетя, може да започне от себе си, после да мине на сайта, в който пише, а после... Защото хората се учат от пример. Докато статиите в един много посещаван и (уж) реномиран сайт като Уебкафе са фрашкани с правописни, граматични, стилистични и фактологични грешки, как да очакваме друго от хора, чиято работа не е свързана с писане на текстове? Хората се учат, освен по другите начини, и с пример. Затова и тези, които са свикнали да четат грамотно написана литература в сериозни количества, обикновено рядко допускат сериозни граматични или правописни грешки - защото правилното писане им се набива в главата от книгите. Много хора не четат книги - и това не е проблем. Много хора не пишат грамотно - и това, всъщност, също не е проблем, стига да не им пречи на работата. А журналистическото съсловие в България е - поне по мои наблюдения - потресаващо неграмотно. Работил съм из разни телевизии и част от задълженията ми беше подготовка на видеофайлове за ефир - включително и това да им добавя надписи, дадени от някой журналист и/или водещ на предаване. И идва при мен редакторът, дава ми видеото и казва да му сложа надпис "Полицията не допусна журналисти еди къде си". Пиша каквото ми е продиктувал, а той: "Така не е правилно, "не допусна" е една дума." Стана лека дрязга, след като отказах да я пиша така. Друг ме караше да пиша, че някой си спортист бил "израсТнал". Трети искаше длъжностите на разни държавници задължително да са изписани с главни букви, както е в английския. И така нататък.

Не разбирам какъв ти е аргументът, Дракон. Касимова е изредила най-често срещаните и най-груби правописни грешки, след което е дала лесни правила, чрез които хората могат да подобрят правописа си. Колко често срещани са изброените грешки? Според моя опит - много. Ако твоят е различен, сподели. Колко перфектни са дадените правила? Не ужасно, именно защото са лесни. Касимова, предполагам, е търсила добър компромис между леснота на запомняне/прилагане и пълнота, и, според мен, е намерила доста добър такъв. От моя гледна точка статията е просто опит да се обере най-ниско висящия плод (извинения за прекия превод на английската фраза) - чрез ограничения формат на онлайн статия да се постигне възможно най-силен ефект за подобряване на културата на писане. Колко силен е ефектът? Може би не твърде много като абсолютна стойност, но като относителна, предвид ограниченията, според мен е доста добра. Все пак има съществена разлика между онлайн статия и 40-часов курс по българска граматика, и би било непрактично да имаме сходни очаквания от ефекта на двете.

>Защото хората се учат от пример Сори, това го бях пропуснал, но намирам наивността му за силно несъответстваща на годините ти. Хората не се учат от пример, не и след ранна детска възраст. Особено не се учат от пример, когато става въпрос за дори бегло абстрактни неща като граматика. Наистина ли мислиш, че ако дори 95% от коментиращите използваха пълния член перфектно, то останалите 5% щяха някак си да екстраполират правилата и евентуално да се научат инстинктивно да слагат правилния член?

Аргументът ми е, че една статия с правила няма да помогне изобщо, след като авторката на статията сама ще ги наруши в следващия си труд. Всъщност, от описването на граматични правила в подобна статия - според мен - няма никаква нужда и никаква полза. Именно по причините, които споменаваш - никой няма изведнъж да стане грамотен, след като я прочете. Далеч по-интересно би било да се удари в причините за масовата неграмотност. (Тя не е толкова масова, всъщност, но това е отделна тема.) И далеч по-полезно. Може да погледне към образованието, където вместо да дадат на ученика сбор от ясни и лесни за следване граматични правила, му пълнят главата с академична терминология, от която няма нужда и която може само да го обърка. Може, като филолог, да обърне внимание на чисто лингвистичните причини за някои от най-досадните грешки - защото зад писането на "Й" в множествено число, примерно, стоят именно такива. (Затова и всеки му се поддава по някое време.) Може пък да напише нещо за заливащата ни от медиите неграмотност - което аз се опитах да направя. (И не успях.)