Открих за себе си мощта и магията на класическата музика сравнително късно. Така се е случило. Можеше да не се случи изобщо. Спомням си като бях дете, във времената на зрелия социализъм, на първи януари по единствената програма на единствената телевизия излъчваха Новогодишния концерт на виенската филхармония.
Тогава се ядосвах, че не излъчват анимационни филмчета, сега с удоволствие бих го гледал. На живо. Има дни, в които мога да слушам само и единствено класическа музика и не мога да разбера как изобщо може да ми се иска да слушам каквато и да е друга, освен класическа.
Не съм специалист, потребител съм. Мога, разбира се, да различа Шопен от Вивалди, но общо-взето съм лаик. Обичам да слушам класическа музика, а когато се случи да е на живо, например в София дойде звезда от ранга на Найджъл Кенеди, чийто концерт е с мотото: New four seasons и билетът за концерта е подарък, тогава коцертът се превръща в празник.
И така: 17.09. Ден на София, концерт на Найджъл Кенеди. Така е обявен, т.е. така е написано на плаката, който виси окачен на фасадата на НДК. Начало- 20.00 часа. Живея наблизо, не бързам. В 19.40 бях там. Охранител казва, че не можем да влизаме, защото върви репетиция.
Изненадах се неприятно. Занимавам се с театър и знам неща от кухнята. Ако в деня на премиерата имаш нужда от репетиции до последния момент, най-вероятно не си готов. Това важи за театралните спектакли. И ако в театъра между премиерното и второто представление имаш поне един ден за финални корекции, в случая с концертите - нямаш.
Дадох си сметка, че музикантите свирят цял- целеничък ден, или че поради някакви- човешки или технически-причини са започнали репетиция късно. Докато тези мисли се реят в главата ми, охранителят казва да влизаме.
Влязохме, двайсетина човека. В залата тъмно. Музикантите са на сцената, пред тях жена. Веднага я познах. Маестра Любка Биаджони. Тя помоли публиката да излезе, имали репетиция. На коментар, че концертът е с начален час 20.00 отговори, че още не е 20.00.Беше 19.52. Аз не излязох, седнах и в тъмното гледах как дорепетира. Класата й е огромна, личи дори за лаик като мен.
Точно в 20.00 каза да пускат публиката. Светнаха салона и на екран видях плаката за концерта, и там наистина пишеше Sofia Symрhonics. Оркестърът, който Маестра Биаджони дирижира. В залата, на всеки стол имаше програмка, и докато хората влизаха, аз я разгледах. Концертът щеше да се състои от две части, като Кенеди щеше да свири Вивалди във втората.
В първата- вероятно заради деня на София - роден фолклор. С две думи в 20.00 Маестра Биаджони казва да пускат публиката и се скрива от очите ни.
20.13. Излиза, ние я аплодираме, тя накратко представя хора, публиката влиза. Тъмно е. Хората са нервни. Тя казва, че ще говори, докато хората седнат, приканва ги да ползват екраните на мобилните си телефони, за да намерят местата си. Казва, че хорът й има имен ден, и тя самата.
Хората влизат, нервни са. Тя казва, че днес стях има една "staar", и това е Найджъл Кенеди. Ние аплодираме, тя отговаря: „Не ми ръкопляскайте, това не е политическа реч".
20.30 Концертът започва. Без нито една дума за извинение, дори дежурно. Тя казва, че е и българка и италианка, и ще има и българска и италианска музика.
Говори с акцент родния си български език. Не я съдя. Не разбирам защо само след като от няколко години има свой собствен орекстър, тук, у дома, говори с акцент.
С нейния оркестър на сцената се озовават и българският лондонски хор, от 40 човека, изпълняват коледарска и еньовска песен, и както казва солистката на лондонския хор, това е препратка към годишните времена на Вивалди. Излиза и оперна певица,която пее "Лале ли си, зюмбюл ли си".
И след „Тебе поем" и „Молитва святий Боже", маестра Биаджони обявява, че на сцената излиза Найджъл Кенеди. Оркестърът й остава.
21.30 Найджъл Кенеди и бенд се появяват. Аплодисменти. Оказва се, че и той ще свири български фолклор. Оживих се. Въодушевих се. Чаках си Вивалди, но се радвах.
Георги Андреев /гъдулка/ беше написал специално за концерта три нови пиеси. И снощи чухме световната им премиера. Цигулка и гъдулка - изумителен синхрон. Двама световно талантливи музиканти. Наслада за душата.
Георги Андреев каза след последната пиеса, че името й е /не чух как/, но у нас е била известна като „Хари потър кючек". Смях в залата.
22.15. Новите пиеси не се оказаха три, а около седем. Антракт. Найджъл Кенеди се извини, че не говори добре, защото има брекети, и каза, че антрактът ще е около 15 минути.
22.50. Антрактът свърши. Найджъл Кенеди го няма, ние аплодираме. Излиза видимо притеснен мъж, българин, и казва,че Найджъл вика оркестъра зад завесата, „за само още 5 минути". Музикантите стават, и безропотно тръгват. Скриват се. Чуват се няколко дюдюкания.
22.58 Музикантите се връщат на сцената.
23.00 Найджъл Кенеди излиза. Зазвучават първите акорди от гениалната композиция на Вивалди, звучи вече пролетта.
23.02. За мен и за още десетина от зрителите, явно беше дошла „Зимата на нашето недоволство". И решихме, че твърде много сме чакали, малко над три часа, да започне концерт с мото: The New four seasons".
Дано в неделя техническите или човешки грешки бъдат решени в полза на публиката в Пловдив. Дано някой след края на концерта в София се е сетил, че ние бяхме публика възмездно, а не безвъзмездно, тоест, бяхме си платили, и да е казал поне една фраза,клоняща към извинение.
Най-малко заради чакането. Дано то си е заслужавало за останалите. Колкото до мен - продължавам да мечтая за концерт на Виенската филхармония. На живо.
>Колкото до мен - продължавам да мечтая за концерт на Виенската филхармония. На живо. Поне двама сме.
В други новини, абе ти, дето си написал репортажа, на концерт не си ли ходил бе?!?!? Извинение... за закъснение от половин час... Сори, че го казвам, обаче това си е напълно в реда на нещата. Преди няколко дена гледах Nightwish в "Арена Армеец" - час и половина закъснение, отпадане на подгряващата група и организационни издънки на корем - и да, певицата ни се извини и ни благодари, че сме изчакали групата - ама едно е час и половина, друго е половин час. (Даже не е и половин час, ами тринайсет минути, доколкото изпълнителите са излезли само тринайсет минути след обявения начален час.) Отвисяхме си до след полунощ. Дванайсет хиляди и кусур човека това - залата беше разпродадена, че и отгоре. И си струваше. Седем часа и половина, в крайна сметка, прекарах на крак и всичко ме болеше към финала на концерта - а авторчето, миличкото, си седяло удобничко в гълъбарника, ама се уморило и не можело да изтрайка да си чуе класиката. Впрочем, Найджъл Кенеди е поп музикант, който свири класика. Не е много различен от Ванеса Мей, Дейвид Гарет или 2Cellos. И тях ги харесвам, и него, обаче хайде, наистина, да не се ходи на негов концерт с очакванията за Виенската филхармония.
Не знам, аз на истински симфоничен концерт съм бил веднъж, и беше толкова отдавна, че практически нищо не помня - освен дето ми беше адски скучно. Ама бях на осем, де, простено ми е. Сега сигурно ще го оценя по-добре, ако ми се случи да отида. Обаче ме дразнят хора, които отиват на поп/рок концерт и после недоволстват, че било поп/рок концерт - абе, аланкоолу, както казваше Вучков, това, че някои от музикантите държат лъкови инструменти в ръце, не прави концерта класически. И след Андреа Бочели ги имаше тук, на Уебкафето - отишли на стадионен концерт на поп-звезда и недоволстват, че се продават закуски на мястото на събитието. Егати. И след 2Cellos чух лично, `щото бях там, недоволствания, че някои показвали жеста с рогцата на Рони Джеймс Дио - нищо, че ония двамата в самото начало си казаха, че сме на рок концерт, и бичиха Iron Maiden, The Rolling Stones, AC/DC и още к`во ли не... И авторът на статията горе... Найджъл Кенеди на мен ми влезе в полезрението не като виртуозен цигулар, а като виртуозен цигулар, който се облича като тотален пропадняк и дивее като пънкар на сцената. После го чух да свири с The Who, да прави кавъри на Джими Хендрикс... И това е прекрасно, само дето на концерт на такъв човек се ходи със съответните очаквания. Иначе... Все едно да отида да гледам Powerwolf, чийто вокалист е изключително кадърен оперен певец принципно, класически трениран и така нататък, с очакванията да съм на опера.
Следващият път Найджъл може да се пробва с някое парче на Азис. Жалко само, че Караян не е жив, да му дирижира...
Или пък Виенската да пробват със Зубин Мета малко Моцарт на гайда, цугтромбон и фортепиано...
Няма да забравя един концерт на Найджъл Кенеди. Знае се , че няма да се свирят класически произведения. Залата пълна с пенсионери от голямото добро утро , накрая на концерта половината публика е нямаше. Та и автора незнае къде отива после недоволен.