Да не дочакаш класиката

Открих за себе си мощта и магията на класическата музика сравнително късно. Така се е случило. Можеше да не се случи изобщо. Спомням си като бях дете, във времената на зрелия социализъм, на първи януари по единствената програма на единствената телевизия излъчваха Новогодишния концерт на виенската филхармония.

Тогава се ядосвах, че не излъчват анимационни филмчета, сега с удоволствие бих го гледал. На живо. Има дни, в които мога да слушам само и единствено класическа музика и не мога да разбера как изобщо може да ми се иска да слушам каквато и да е друга, освен класическа.

Не съм специалист, потребител съм. Мога, разбира се, да различа Шопен от Вивалди, но общо-взето съм лаик. Обичам да слушам класическа музика, а когато се случи да е на живо, например в София дойде звезда от ранга на Найджъл Кенеди, чийто концерт е с мотото: New four seasons и билетът за концерта е подарък, тогава коцертът се превръща в празник.

И така: 17.09. Ден на София, концерт на Найджъл Кенеди. Така е обявен, т.е. така е написано на плаката, който виси окачен на фасадата на НДК. Начало- 20.00 часа. Живея наблизо, не бързам. В 19.40 бях там. Охранител казва, че не можем да влизаме, защото върви репетиция.

Изненадах се неприятно. Занимавам се с театър и знам неща от кухнята. Ако в деня на премиерата имаш нужда от репетиции до последния момент, най-вероятно не си готов. Това важи за театралните спектакли. И ако в театъра между премиерното и второто представление имаш поне един ден за финални корекции, в случая с концертите - нямаш.

Дадох си сметка, че музикантите свирят цял- целеничък ден, или че поради някакви- човешки или технически-причини са започнали репетиция късно. Докато тези мисли се реят в главата ми, охранителят казва да влизаме.

Влязохме, двайсетина човека. В залата тъмно. Музикантите са на сцената, пред тях жена. Веднага я познах. Маестра Любка Биаджони. Тя помоли публиката да излезе, имали репетиция. На коментар, че концертът е с начален час 20.00 отговори, че още не е 20.00.Беше 19.52. Аз не излязох, седнах и в тъмното гледах как дорепетира. Класата й е огромна, личи дори за лаик като мен.

Точно в 20.00 каза да пускат публиката. Светнаха салона и на екран видях плаката за концерта, и там наистина пишеше Sofia Symрhonics. Оркестърът, който Маестра Биаджони дирижира. В залата, на всеки стол имаше програмка, и докато хората влизаха, аз я разгледах. Концертът щеше да се състои от две части, като Кенеди щеше да свири Вивалди във втората.

В първата- вероятно заради деня на София - роден фолклор. С две думи в 20.00 Маестра Биаджони казва да пускат публиката и се скрива от очите ни.

20.13. Излиза, ние я аплодираме, тя накратко представя хора, публиката влиза. Тъмно е. Хората са нервни. Тя казва, че ще говори, докато хората седнат, приканва ги да ползват екраните на мобилните си телефони, за да намерят местата си. Казва, че хорът й има имен ден, и тя самата.

Хората влизат, нервни са. Тя казва, че днес стях има една "staar", и това е Найджъл Кенеди. Ние аплодираме, тя отговаря: „Не ми ръкопляскайте, това не е политическа реч".

20.30 Концертът започва. Без нито една дума за извинение, дори дежурно. Тя казва, че е и българка и италианка, и ще има и българска и италианска музика.

Говори с акцент родния си български език. Не я съдя. Не разбирам защо само след като от няколко години има свой собствен орекстър, тук, у дома, говори с акцент.

С нейния оркестър на сцената се озовават и българският лондонски хор, от 40 човека, изпълняват коледарска и еньовска песен, и както казва солистката на лондонския хор, това е препратка към годишните времена на Вивалди. Излиза и оперна певица,която пее "Лале ли си, зюмбюл ли си".

И след „Тебе поем" и „Молитва святий Боже", маестра Биаджони обявява, че на сцената излиза Найджъл Кенеди. Оркестърът й остава.

21.30 Найджъл Кенеди и бенд се появяват. Аплодисменти. Оказва се, че и той ще свири български фолклор. Оживих се. Въодушевих се. Чаках си Вивалди, но се радвах.

Георги Андреев /гъдулка/ беше написал специално за концерта три нови пиеси. И снощи чухме световната им премиера. Цигулка и гъдулка - изумителен синхрон. Двама световно талантливи музиканти. Наслада за душата.

Георги Андреев каза след последната пиеса, че името й е /не чух как/, но у нас е била известна като „Хари потър кючек". Смях в залата.

22.15. Новите пиеси не се оказаха три, а около седем. Антракт. Найджъл Кенеди се извини, че не говори добре, защото има брекети, и каза, че антрактът ще е около 15 минути.

22.50. Антрактът свърши. Найджъл Кенеди го няма, ние аплодираме. Излиза видимо притеснен мъж, българин, и казва,че Найджъл вика оркестъра зад завесата, „за само още 5 минути". Музикантите стават, и безропотно тръгват. Скриват се. Чуват се няколко дюдюкания.

22.58 Музикантите се връщат на сцената.

23.00 Найджъл Кенеди излиза. Зазвучават първите акорди от гениалната композиция на Вивалди, звучи вече пролетта.

23.02. За мен и за още десетина от зрителите, явно беше дошла „Зимата на нашето недоволство". И решихме, че твърде много сме чакали, малко над три часа, да започне концерт с мото: The New four seasons".

Дано в неделя техническите или човешки грешки бъдат решени в полза на публиката в Пловдив. Дано някой след края на концерта в София се е сетил, че ние бяхме публика възмездно, а не безвъзмездно, тоест, бяхме си платили, и да е казал поне една фраза,клоняща към извинение.

Най-малко заради чакането. Дано то си е заслужавало за останалите. Колкото до мен - продължавам да мечтая за концерт на Виенската филхармония. На живо.