Днес, в пространен, писмен вид ми беше обяснено как, видите ли, след настъпване на демокрацията, държавата била изпаднала в културен колапс и навсякъде властвала чалгата, лошото възпитание и обезценяването на истинските културни придобивки.
Това бил, също така, един процес, причинен от политическата неразбория и абдикацията на държавата от развитието на културата след и в контраст с времето от преди 1989.
Аз, уви, имам други спомени и отчитайки феноменално късата памет на българския гражданин, искам да отбележа няколко неща:
1. Чалга в България имаше. Тя беше сръбска и беше забранена. Слушаше се на касетки, които се носеха от Югославия или се купуваха на черно от Битака.
2. Държавата не подкрепяше артистите и хората на изкуството според изкуството, а според това до каква степен те можеха да обслужат режима. Затова скулпторите и художниците, които изпълняваха поръчки за партизански ансамбли, бяха възнаградени с жилища и солидни заплати, а майка ми, която беше прима балерина, живя със семейството си на свободен наем 13 години, докато не й отпуснаха панелка, защото дъщерята на тогавашния министър беше решила да става балерина.
3. Силикон и ламе нямаше, защото ... НЯМАШЕ. Имаше сиви, грозни дрехи - за деца и възрастни. Да намериш розова рокличка на сини цветя за дете беше невъзможно, камо ли да се изтипосаш с "Долче и Габана" някъде.
4. Българските филмови продукции третираха предимно битови драми и комедии, свързани с живота в кооперация, прокарване на парно, отглеждане на прасе в блока и други весели, простовати истории. Задълбочени сюжети за вътрешния свят на човека на изкуството и неговата крехка природа аз поне не помня.
5. Стремежът да се чете висока литература, да се слуша класическа музика и да се философства, бяха заклеймявани като безделничество, буржоазия и излишество.
6. Човекът на изкуството нямаше никакъв специален статут. Специален статут имаха плочкаджиите, водопроводчиците и всички работници, които работеха "час-пром" и се посрещаха от българската домакиня с баница, ракия, шоколадови бонбони и ефирно бельо. Работникът в завода или на полетo беше въздигнат в култ, неговото чело беше високо, а погледът - ведър.
7. Никъде и по никакъв повод нямаше достъп до информация за западните културни течения. Всичко, което се разбираше, се процеждаше до родината посредством хора, пътуващи в чужбина и докато навън се случваха културни революции, тук Лили Иванова караше валяк по софийските улици.
8. Хачо Бояджиев.
И когато си зададете въпроса "Защо, аджеба, народът така простовато го дава?", да знаете, че не е от демокрацията.
Не е.
(статията е от блога на Letiashtata Kozzila Erato - kozzila.com )
